|
След разширението на ЕС по-миналата пролет стотици хиляди източноевропейци потърсиха поминък в Западна Европа. Дори малката Латвия, чието население едва надхвърля 2 млн. души, даде над 60 хиляди души икономически емигранти.
Сред гастарбайтерите от Изтока има множество висшисти - учители, лекари, компютърни програмисти. Това изтичане на мозъци предизвиква сериозни тревоги в техните страни. И тези тревоги съвсем не са безпочвени. Като изключим Словения и Чехия, отрицателните последици от този процес се виждат навсякъде и с невъоръжено око.
Всеки десети полски лекар вече работи в Западна Европа. Словакия с нейните 5 млн. жители бе напусната от 600 медици. Макар и в по-малка степен, същото важи за информатици, строителни инженери, химици и т.н.
Най-драматично е положението в трите малки балтийски държави. За първите пет години от членството си в Евросъюза Естония ще загуби 50 хил. души в трудоспособна възраст. Вестите от Литва също не са отрадни. "В корабостроеното и строителството недостигът на работна ръка е вече критичен", твърди Герус Кадзяускас от Литовския институт по пазарна икономика.
Емигрантите са най-вече млади, енергични, предприемчиви и образовани хора. За да се установят на Запад, те често приемат работа, която не отговаря на тяхната квалификация. Двайсет и пет годишният литовец Ник например има диплома за информатик, но си изкарва хляба като продавач във винарски магазин в Лондон. По неговите думи половината от университетските му колеги са вече в Западна Европа и САЩ (всеки четвърти лекар в Америка е чужденец, без Чичо Сам да е похарчил и стотинка за образованието му). Над 60 процента от студентите по медицина в Унгария смятат да заминат зад граница веднага след дипломирането си. От друга страна, не всички източноевропейци намират място под слънцето на Запад. В Париж броят на полските клошари скоро ще надмине този на местните бездомници.
Разбира се, не всички източноевропейски емигранти са обречени на нискоквалифициран труд. През последните две години във Великобритания се установиха около 35 хил. словаци. Една трета от тях заемат административни и мениджърски длъжности. И точно в това се състои една от добрите страни на икономическата емиграция - ако един ден те се завърнат в родината си, натрупаният от тях опит ще й бъде много полезен.
Сега-засега обаче гастарбайтерите никак не бързат да стягат куфарите. "Плаши ги 16-процентовата безработица у нас", казва Мартин Хрен от фондация "Хайек" в Братислава. По негово мнение именно смекчаването на безработицата е един от положителните резултати от емиграцията. Предишното словашко правителство дори дотираше пътните разноски на хората, които започваха работа в приграничните райони на Австрия или Чехия. Ако не беше емиграцията, безработицата в Източна Европа щеше да е два-три пъти по-голяма.
Но и този метод за борба с безработицата може да се прилага само за кратки периоди от време. Според Каглар Юджен, експерт от Световната банка във Вашингтон, хроничната емиграция на висшисти в крайна сметка влошава още повече положението - в резултат на свиването на интелектуалния елит съответната страна все повече забавя развитието си, като заедно с това се увеличава и емиграцията на хората от другите обществени слоеве.
Доста двузначна е ползата и от парите, които изпращат гастарбайтерите на своите семейства в родината. Общата сума на техните преводи не може да се изчисли, тъй като изпращачите правят всичко възможно да заобиколят официалните трансфери. Предполага се обаче, че по този начин в Източна Европа се вливат над 10 млрд. евро годишно. В една бедна страна като Молдавия например тези преводи се равняват на 27 процента от БВП. Но икономическата полза от тези пари не е особено голяма. Работата е там, че те се използват предимно за потребление, като заедно с това усилват още повече инфлацията.
Като връх на всичко изтичането на работна сила намалява сериозно населението на Източна Европа, която и без това си има достатъчно сложни демографски проблеми, предизвикани от ниската раждаемост в региона. Според една прогноза на Литовската национална банка в следващите 45 години жителите на страната ще намалеят наполовина. Българите също ще се стопят от 8 на 5 млн. Дори населението на Полша, в която демографските характеристики са сравнително добри, ще намалее от 38 на 32 млн. души.
Междувременно недостигът на специалисти в Източна Европа вече затруднява както тамошните предприемачи, така и чуждите инвеститори. Частично решение могат да бъдат имигрантите от държави като Русия, Беларус и Украйна. Брюкселското законодателство обаче често не позволява на източноевропейските страни да признават техните дипломи. Въпреки това в Полша, да кажем, вече пребивават между 200 и 300 хиляди украинци. Но полската рецепта не е подходяща за страни като България, Словакия, Латвия или Естония, където и без това има застрашително големи етнически малцинства.
Официален Брюксел твърди, че съвсем скоро икономическите емигранти ще започнат да се завръщат в своите страни. Но мнозина експерти не споделят тези надежди. Една представителна анкета сред източноевропейски ратаи в Източна Англия показва точно обратното - повечето от от тях възнамеряват да останат на британските острови още дълго, а може би и завинаги.
|