Eдин военнопрестъпник по-малко, но нашите остават

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

Ако българите по време на прехода си патят от адвокати, философи и математици, то американците по същото време станаха за резил от политиката на бивши летци. Хора, които на младини са били елитът на демократична Америка, готови да се жертват във въздушни битки за нейните идеали, 5 десетилетия по-късно се оказват на мястото на европейските диктатори, виновници за Втората световна война. Буш-баща и Доналд Ръмсфелд - две войни в Залива , над 600 000 невинни жертви, унищожаване на безценно историческо наследство и морално падение, което доведе до фиаското на републиканците и президента Джордж Буш на преминалите избори. „На Америка най-после се върна разума - писаха европейските (но не и българските) вестници. - На американците им беше необходимо немалко време, за да разберат кого са избрали и какво е направил със света.” Нищо не може да оправдае зловещия тандем Буш-Ръмсфелд. Единият от тях (американците го наричат Руми), започнал като борец и пилот през 70-те години, става най-младият военен министър в историята на САЩ в екипа на президента Форд. Точно през неговия мандат човечеството си отдъхна, защото се подписаха споразуменията в Хелзинки (1975 г.), според които следвоенните граници в Европа не подлежаха на промяна. Сега същият този Руми е в оставка като най-стария секретар по отбраната и като автор на доктрина, създала многобройни врагове на САЩ в целия свят и активирала международния тероризъм. Той е само на 74, но се прегърбва не от тях, а от греховете и престъпленията си към човечеството. От духа на Хелзинки е останало малко. Европейските граници се прекроиха и Европа се сдоби с 15 нови държавици. За американската геополитика дойде време за Близкия изток и Кавказ. Контролът върху петрола трябваше да бъде изтръгнат от ръцете на националните правителства и да бъде даден на американските монополи. Радиостанциите "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и ВВС започнаха да излъчват на нови езици. Очертаха се бъдещите войни и конфликти, които ще изискват намесата на световния полицай. Ирак, Иран, Северна Корея, Сирия, Венецуела.. По всичко личи, че Ръмсфелд и Буш вече бяха подготвили нахлуването в Иран. И изведнъж, тези избори... Какъв позор за Америка станаха нейните летци! "Никога не съм се чувствал по-горд, че съм американец" - високопарно заяви известният с главоблъсканиците си ястреб. Той наистина имаше шанс да остане в паметта на нацията като американския Екзюпери, но всъщност ще остане като един от архитектите на „империята на злото”, който за престъпления срещу човечеството заслужаваше да бъде обвиняем в трибунал като този в Нюрнберг. Ако за разпалването на първата война на 21 век за президента Буш може да има формално оправдание, че поради некомпетентност на ЦРУ е получавал невярна информация, то за водената от Доналд Ръмсфелд операция „Шок и ужас” няма оправдание, но трябва да има наказание. Станахме свидетели как главата на самодоволния ястреб беше поднесена на тепсия на приятелите на Буш-баща като ултимативно условие Робърт Гейтс и Джеймс Бейкър да бъдат включени в спасителната команда за оттеглянето на САЩ от войната в Ирак. Това беше унижението на „смешника на класа” и шампион по глупост за 2006 г. От неговата политика на милиони хора по света им се доплака. Когато ястребите около Белия дом тръгнаха с „коалиция на желаещите" да установяват демокрация в Ирак, в. „Нова Зора” писа: "Втора война в Залива можеше да бъде избегната, ако президентът Буш беше се подложил на психиатричен тест”. Тогава такова съждение звучеше неприемливо и обидно за главата на суперсилата. Сега, след изборите, всички европейски журналисти наточиха перо и започнаха да се гаврят с Джордж Буш, иронизирайки го, че като забърка някоя каша, бяга или при баща си, или при папата. Не трябва да си правим илюзии, че ястреби като Ръмсфелд ще бъдат заменени с гълъби. Бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс (63-годишен) остава да дължи извинение на България за фалшификациите около опита за убийство на папа Йоан-Павел Втори. Джеймс Бейкър (държавен секретар през 1989 г.) пък е едно от главните действащи лица в сценариите на "нежните революции" в Източна Европа. И все пак и двамата са хора практични и образовани и могат да направят разлика между тероризъм и национално-освободителна война на окупиран народ. Те си дават сметка какво ще загубят Съединените щати, ако хора като Ръмсфелд наложат доктрина за едновременна война срещу Иран и Венецуела например. Джордж Буш защитаваше своя военен министър до последно. "Ние не можем да приемем да бъдем победени в Ирак. Това е тежка битка. Доналд Ръмсфелд е това, което е нужно", казваше на брифингите той. В това време бушонът на Буш-мена изпращаше писмо след писмо със съболезнования на семействата на убитите миротворци (само за октомври са 105). През 2004 г. Руми изпрати 1000 писма. Тогава убитите бяха толкова. Но се оказа, че са без саморъчния му подпис, а само с печат. Въпрос на морал. Но писалката си този хуманист е използвал за друго. Вечер, когато Пентагонът притихвал, Доналд Ръмсфелд съчинявал бели стихове. Ето един от тях, който показва, че несъстоялият се US-Екзюпери, изглежда, е предвиждал края си като политик, но не и като бизнесмен. СИТУАЦИЯ Нещата не ще бъдат неизбежно непрекъснати. Фактът, че те са нещо различно от перфектния контитинуум, не трябва да бъде разглеждан като пауза. Ще има неща, които хората ще видят. Ще има неща, които хората няма да видят. А животът продължава. Доналд Ръмсфелд, Пентагона Както се казва "No comments". Но коментарът е задължителен за нашенските политици, които най-безсъвестно кадиха тамян на подпалвачите на войни и петролните милиардери от Тексас, а сега ни лук яли, ни лук мирисали, се спотайват в тройната коалиция и дори в президентството. Соломон Паси, Николай Свинаров, ген. Николай Колев, СКГ, Ивайло Калфин, Близнаков, и президентът Георги Първанов, който навремето има доблестта да заяви, че тази война не е негова, но после забрави. Каква колекция от натовци и родолюбци, които зариха в пясъците на Ирак 1 млрд. долара и продължават да искат още милиони от бюджета за 2007 г., оставяйки пенсионерите на произвола на пазарната икономика. Мръсната война на САЩ и България в Ирак е забулена в тайна. Не се надявайте, че ако Елена Йончева направи нов филм, ще покаже реалността. Да сте чули или чели интервюта с нашите еничари, спасили кожите и получили своето възнаграждение за страха? Прочу се само техният командир, но не с нещо доблестно. Останалите мълчат и изглежда, не се чувстват много горди, защото за да оцелеят, са убивали. Но рано или късно те не само ще проговорят, но и ще се опитат да съдят гореизброените, защото "обедненият уран" ще започне да взема своите жертви. Сигурен съм обаче, че Соломон Паси отново ще се измъкне от правосъдието, както се измъкна след лъжите за връщането на дълга от Ирак, за тихата дипломация в Либия и за предателството с комуникациите на външното министерство. Да се манипулира българският народ за съжаление се оказа лесно. Засега надеждата да се отървем от заседналия в парламента политически елит е слаба. Но има нещо, което недооценяват европейските политици, които ни принуждават да затваряме АЕЦ, да интегрираме циганите и да признаваме македонско малцинство. А то е, че такива каръци на прехода от социализъм към капитализъм и техните дупедавци - политици са в състояние да провалят не само военния алианс НАТО, а и самия Европейски съюз. Дано да съм лош пророк!

Нагоре Съдържание на броя