"Нова Зора" - брой 46 - 21 ноември 2006 г.

Само откъснаха "опашката на гущера"
Трендафил ВЕЛИЧКОВ

Възползвайки се от затъването в Ирак, демократите натриха носа на Джордж Уокър Буш, овладявайки двете камари на Конгреса и губернаторските постове в много важни щати. Провалът на „войната с тероризма” в Ирак бе признат от самия президент - словесно и фактически, чрез приемането на оставката на военния министър „ястреба” Доналд Ръмсфелд, и номинирането за този пост на бившия директор на ЦРУ Робърт Гейтс.
Може да се каже, че ЦРУ се реваншира на Пентагона: веднъж, заради фактическото му отстраняване при подготовката на нахлуването в Ирак през март 2003 г., и втори път, заради назначаването на един армейски генерал за директор на разузнавателното ведомство.
Неведнъж сме писали, позовавайки се на американски и други западни източници, че официалната обосновка на „удара срещу Багдад” (действителната цел бе „смяната на режима” там и поемането на контрола върху черното злато на Средния изток, а не ликвидирането на оръжията за масово поразяване на Саддам и демократизацията на региона), бе изцяло фалшива.
Аргументите за нападението бяха съчинени в Пентагона, в специално създаденото разузнавателно бюро под опеката на помощник-министъра Пол Волфовиц. Там анализите на ЦРУ се филтрираха и привеждани във вид, удобен за потвърждаване на отдавна взетото решение за сваляне на Саддам Хюсейн.
Времето показа, че към момента на нахлуването в Ирак Саддам не е притежавал оръжия за масово поразяване, но вместо Ръмсфелд вината за дезинформацията пое директорът на ЦРУ. От това ситуацията в Ирак не се подобри ни най-малко, както и тази в Средния изток като цяло: на мястото на убития шеф на иракския клон на „Ал Каида”, Абу Мусаб аз Заркауи, застана Ал Масри, а шиитският бунтар Моктада ас-Садр сложи свои хора в парламента и продължи да воюва с новата иракска власт и с окупаторите. Нищо не излезе и от пътната карта за Близкия изток. В Палестина изборите спечели „Хамас”, а ливанската „Хизбуллах” влезе в правителството и запази боеспособността си въпреки израелските нападения над жилищни блокове в Бейрут и други ливански селища. Междувременно „независимият” иракски съд осъди Саддам Хюсеин на смърт чрез обесване заради избиването на стотина шиити. Той е обвиняван и за обгазяването на едно кюрдско градче - Халабджа, през март 1988 г. Присъдата над бившия диктатор и държавен глава на Ирак се очаква да бъде изпълнена през януари, ако не се случи нещо, което да промени съдбата му.
Смъртната присъда над Саддам противоречи на европейските норми, които отхвърлят смъртното наказание, но тя бе приветствана от Буш, без това да му помогне за изборите. Оставката на Ръмсфелд закъсня и дори да го осъдят за издевателствата в затвора „Абу Гариб”, или в базата-затвор за терористи „Гуантанамо”, ползата за републиканците ще е колкото от компрес на умрял. Не че Ръмсфелд не заслужава да свърши дните си в затвора, но той е само „опашката на гущера”. На Балканите биха казали още, че американските избиратели „набиха чула, вместо магарето”. Ако не се намерят убедителни поводи за импийчмънт, тоест, предсрочно отстраняване от длъжност на държавния глава, Буш ще довърши мандата си, макар и в компанията на един враждебен конгрес. Вероятно той ще трябва да се откаже от износа на американски „демократични” политически и икономически „ценности” и модели в Иран и Северна Корея. Вероятно...
Това е добра новина за света.
Не така стои обаче въпросът с България, след като начело на Пентагона може да застане един от авторите на „българската следа” в атентата срещу папата. Извършен от един турски терорист и „сив вълк”, Мехмед Али Агджа, на 13 май 1981 г. на площада „Свети Петър” в Рим, този атентат и до днес е повод за охулване на българите като терористи с чадъри и убийци на папи.
„Българската следа” периодично се реанимира в западните медии, въпреки посещението на покойния папа Йоан-Павел Втори у нас, когато той заяви, че не вярва България да е участвала в атентата срещу него. Клеър Стърлинг, една от поддръжниците на „българската следа”, спечели доста от тиражирането й, но почина и отнесе тайната в гроба. А тя съвсем не беше единствена.
Според бившия агент на ЦРУ Керълайн Ейдък, през годините на антибългарската кампания по повод атентата, Робърт Гейтс, като висш служител в ЦРУ, е подправил нейния доклад, за да обвини СССР в подкрепа на тероризма. Все пак Гейтс е специализирал по проблемите на Съветите и Русия. Най-много пострада обаче България - от неговите фалшификации, предоставени щедро на драскачи като Клеър Стърлинг.
Кой знае колко още такива фалшиви козове крие в ръкава си бъдещият военен министър на САЩ Робърт Гейтс. Не се съмнявайте, че ще ги предостави на Буш, за да се пресекат и най-плахите опити на нашите управници да преразгледат военното ни присъствие в Ирак. Нали днес ни управляват децата на върхушката на БКП от годините на студената война. Все ще се намери с какво да бъдат шантажирани. Това обяснява мълчанието им по темата „изтегляне” от Ирак, Афганистан и Ливан, както и недостатъчно твърдо поставени финансови условия за поддържането на нашите военни мисии в чужбина.
На всичко отгоре Народното събрание реши на 28 юли 2006 г. пълната професионализация на службата в Българската армия да приключи ускорено до 1 януари 2008 г. Филип Димитров от СДС поиска отмяната на наборната военна служба да стане още през 2006 г., което си беше чист предизборен трик, а управляващата коалиция отложи изпълнението на това безумие до края на 2007 г.
Лицемерието на двете страни лъсна, когато се обсъждаше бюджетът за 2007 г.: в него за отбраната бяха заделени 2,55% от БВП, вместо задължителните за НАТО 2,6%.
Всичко у нас е наопаки.
НАТО не изисква професионализация на армията в съкратени срокове, иначе би „натиснал” отдавна Германия и Турция.
Алиансът обаче има изискване за дела на военния бюджет от БВП, което България не изпълнява. И за капак, в нощта след балотажа върховният главнокомандващ на Въоръжените сили Георги Първанов заговори за опасност от провал на професионализацията! На кого го каза това? На правителството, депутатите или на избирателите? На тези, дето ще влязат в ЕС с мизерните си пенсии и заплати, от които ще бъдат премахнати добавките за прослужено време? И които ще трябва да понесат на гърба си още в началото на 2007 г. встъпителната вноска към ЕС, новите цени на стоките и услугите, ограниченията за работа в чужбина и дори очертаващия се режим на тока, заради предсрочното затваряне на 3-4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”!
Енергийният министър Овчаров се сети с късна дата да пише на ЕК за енергийния недостиг на региона. От време на време и военният министър „изоква”, че нямаме пари за мисии в чужбина, но във Вашингтон, Брюксел и Ню Йорк (ООН) се правят на „ингилизи”. И защо да се тревожат, след като собствената на Веселин Близнаков партия НДСВ подкрепя неизменно международните военни ангажименти на България? Съотборникът му Соломон Паси дори ни изпроси американски военни бази, освен участие в „коалицията на желаещите”.
Като стана дума за професионализацията на армията, да припомним, че кадровите войници трябва да получават заплати в размер на 1,2 пъти средната заплата в бюджетната сфера. Заедно с порциона, квартирните пари и други добавки, издръжката на един войник на кадрова военна служба ще струва поне 600 лева. Армията се нуждае от 5000 кадрови войници, плюс още поне 800 за замяна на напускащите я. От МО казват, че им трябват само за заплати още 40 млн. лева, от които не са получили нито левче.
При това положение пълната професионализация и модернизацията на войската ще се отложат пак и на Гергьовден ще дефилират джипове, вместо танкове и ракетни установки. Да сме благодарни, че войниците ни ще са с автомати, а не с прашки и лъкове!
„Приземяване, приземяване, приземяване!” - казваше Тато едно време. Ще излезе, че дори най-скромните предизборни обещания на днес управляващите са били нереалистични. Оставаше само Станишев да каже като колегата си Дюрчани, че са лъгали, че са оплескали всичко и трябва да си платят. След станалото в Будапеща обаче това е чиста утопия.
Както е утопия да се надяваме, след признатия от Буш иракски провал, някой политик у нас да се извини на онези 80 % от българските граждани, които бяха против нашето отиване в Месопотамия като част от окупаторите на Ирак.
Обаче нашите „национално отговорни "политици" мълчат като риби по въпроса за прекратяването на българското участие в една война, която никога не е била наша. Буш си умива ръцете с Ръмсфелд, а нашите вероятно ще го направят по-късно: я с началниците на ГЩ, я с шефовете на разузнаването. И със сигурност, ще споменат за „огромния натиск, на който са били подложени”, без да цитират имена. Сигурно върху България по времето на Стамболов не е бил оказван натиск...
Равносметката от иракската авантюра на Буш е известна: над три години война, над 3000 убити американски военни и над 300 млрд. долара, потънали в пясъците на Месопотамия. Жертвите на цивилното иракско население са над 150 000 души, а според някои дори са 650 000 души, тоест много повече от жертвите на диктатурата на Саддам.
Тези, загинали от бомбите на САЩ, от атентатите и гражданската война иракчани, както и загубите на „желаещите”, никой във Вашингтон не ги брои.
Те са „съпътстващи щети", много по-незначителни от катастрофално рухващия престиж на САЩ в света, особено в мюсюлманската му част.
„Освободеният” от Саддам и неговите оръжия за масово поразяване Ирак е пред разделяне на три държави. А дори във Великобритания смятат Буш за по-опасен от Осама бин Ладен (”Ал Каида”), Ким Чен Ир (Северна Корея) и Ахмадинеджад (Иран).
Саддам ще бъде обесен, но Буш остава! Ерго, светът ще продължава да е опасно място за живеене.
Колкото до България, за нея опасността идва не толкова от Буш, колкото от собствения й страхлив, лъжлив и крадлив „политически елит”.
Елит, който казва „да” на силните, преди да са му поискали някаква услуга. За нас този „елит” е по-страшен от „Ал Каида”, тъй като единствената му кауза е личният келепир. С Ръмсфелд или с Гейтс начело на Пентагона - все тая! Хубавото е, че за когото се е лепнала нашата „политическа шайка”, добро не е видял.
Гус'ин Савов подкрепяше Буш-старши и той загуби изборите за втори президентски мандат. Петър Стоянов организира концерт на Клинтън, и той едва изкара втория си мандат, оцапан в скандала с Моника Люински. Иван Костов отиде на поклонение на Буш преди парламентарните избори в България. Месеци по-късно терористите удариха Световния търговски център и Пентагона, а Костов замлъкна за няколко години, след като избирателите гласуваха за „царя”. После Симеон СКГ и Соломон Паси подрепиха Буш за Ирак. Първанов и Станишев също „еволюираха” в „правилната посока”, към по-силните. Днес сме свидетели как Буш „си къса опашката”, сменяйки министри, за да не сменят него самия. А нашите национално отговорни „водачи” се гласят отново да се изкарат прави, когато съгрешат дори...
При очертаващата се перспектива да посрещнем Новата 2007 г. на свещи и газени лампи, ако пак им повярваме, значи си заслужаваме управниците.
Смяната на Ръмсфелд с Гейтс няма да ни сгрее, стопли и освети, но дано поне ни отрезви.

Нагоре
Съдържание на броя