"Нова Зора" - брой 46 - 21 ноември 2006 г.

Не бива да мълчим
"Зора"

В дните преди присъединяването ни към Европейския съюз бе забит поредния пирон в ковчега на България.
Някаква си г-жа Нели Маес от световнонеизвестната партия Европейски свободен алианс в групата на Зелените от Съвета на Европа, ведно с председателя на групата, световноизвестната Елс Де Грюн, се опитват да ни покажат какво ни чака след самото присъединяване.
И понеже българските власти според нас не реагират адекватно, длъжни сме да отбележим следните факти.
За да се стигне до днешното унизително положение на България, има поне няколко съществени причини. Изтъквани впрочем от в. “Нова Зора” цели 17 години вече.
1. През последните 17 години българската държава като цяло няма ясна и категорична политика по македонския въпрос в неговите исторически и съвременни измерения. Бягството и криенето от реалните проблеми, както и назоваването на реалностите с някакви измислени общоевропейски и абстрактни и общодемократични понятия само отлага момента, в който ще дойдат неприятностите за Отечеството.
2. Днешните управляващи лидери и институции в лицето на историците г-н Георги Първанов и г-н Сергей Станишев, както и г-н Георги Пирински, чийто род е тясно свързан с Македония, не правят достатъчно, за да може България да се чувства сигурна и силна в отстояването на своите национални интереси.
3. Българските научни и образователни институции, неправителствените организации, не получават подкрепа от държавата при изследването и популяризирането на българската позиция по македонския въпрос.
Няма друга държава на Балканите (и със сигурност в Европа), която като България да се е отказала да подкрепя своя научно-образователен потенциал.
В резултат пропагандата на управляващите в Република Македония успява дори да злепостави България навсякъде в Европа и по света.
4. Практически бе обезличена дейността на Агенцията за българите в чужбина. Тя по принцинп би трябвало да се занимава най-пряко и най-компетентно с българските национални проблеми зад граница.
5. Българските партии и техните лидери въобще не се произнасят по реалните проблеми във и около Република Македония. За тях проблемите в Ирак и Афганистан са по-близки и по-реални.
Много повече се очакваше и от българската политическа партия ВМРО. Независимо че тя се обяви за наследник на моралния капитал на българските патриоти от Македония и борбата им за национално освобождение и единение, ВМРО не съумя да защити дори съществуването на собствения си в. “Македония”, за съжаление твърде често обърнат към миналото, нежели към бъдещето на този въпрос.
6. За разлика от Албания, Сърбия и най-вече от Гърция България не използва ресурсите си за икономическо обвързване с Република Македония, защото трябва да се напомни, за добро или за лошо, че на Балканите винаги се е чувал гласът на по-силния, а не гласът на по-правия.
Имайки предвид всичко случило се, “Нова Зора” е длъжна да отбележи следното:
1. Още преди приемането ни в Европейския съюз става ясно, че не можем да очакваме лоялност и съпричастност от неговите административни структури и изборни органи. Те работят за своите лични, групови и партийни интереси, а не за общността като цяло и нейните страни-членки.
2. Насочвайки своите опасения традиционно към Турция и Сърбия, ние сякаш не разбираме, че страна като Гърция например, член на Европейския съюз, работи изключително сериозно против интересите на България по македонския въпрос.
Има сериозни податки, че инсценирането на македоно-българските политически, малцинствени и икономически проблеми е в услуга най-вече на гръцките интереси на Балканите. Абсолютно се подценява и деструктивната роля на Албания спрямо българските национални интереси в западните части на Балканския полуостров.
3. Абсолютно необходимо е мобилизирането на българския политически, икономически и научно-образователен ресурс за провеждане на реална политика спрямо Република Македония.
Историко-романтичният или идеологизираният подход показаха своята непригодност при специфичните балкански реалности. Видя се и неадекватната политика на Европейския съюз спрямо регионалните проблеми.

Нагоре
Съдържание на броя