|
|
"Нова Зора" - брой 46 - 21 ноември 2006 г.
| Ньойският договор - горко на победените |
|
България влиза в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война по силата на свят възрожденски порив - събирането под едно знаме, под купола на една държава, на българското етническо землище. Цел благородна и справедлива, но както понякога се случва в историята - кръвта и победите на цял един народ са проиграни от бездарна и късогледа политика. На дъното на погрома стои един мегаломан, един закъснял средновековник - Фердинанд. За него генерал Хесапчиев ще каже: “Той бе велик в дребното и дребен във великото”. Но и като цяло тогавашната ни политическа класа не бе на висотата на историческите отговорности. Също както и сега. Изглежда, това е българското проклятие - не случваме на управници.
|
|
|
| Разделяй и владейКак Съветът на Европа
поставя България в неравноправно положение |
|
Години наред изтъкнати политици и влиятелни техни съмишленици осъществяват стремежа си за налагане на изгодни за тях промени в държавните структури на страните от бившия Източен блок. В основата им е класическият подход “разделяй и владей”.
Но присъщият им начин на мислене и политическо поведение - от времето на студената война - се разпознава ясно и спрямо България днес. Свидетелство за това са преднамерени констатации и несъвместими с международноправните стандарти твърдения. Те са изложени в мнението (от май 2004 г.) на Консултативния комитет към Комитета на министрите на Съвета на Европа по повод първоначалния държавен доклад на България (14.02. 2003 г.) за прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
|
|
|
| Родният елит ощастливява света |
|
Щом прочете свободните съчинения на свободните вестникари от ВАЦ, че заплатите в София са надхвърлили 800 лв., а в резултат на свободната конкуренция цените на стоките и услугите падат като зрели круши, родният елит с право отчете, че вече е ощастливил предостатъчно неблагодарното българско племе. И като махна за сбогом на просяците, кучешките глутници и купищата боклуци, се пръсна като шрапнел по света да ощастливява разни други племена и народи.
Тънкият интелектуалец Гамен Влахов замина да чете лекции по етика и естетика в Оксфорд. За да не падне по-долу, Кембридж веднага си изписа Алеко Кюркчиев.
|
|
|
| Не бива да мълчим |
|
В дните преди присъединяването ни към Европейския съюз бе забит поредния пирон в ковчега на България.
Някаква си г-жа Нели Маес от световнонеизвестната партия Европейски свободен алианс в групата на Зелените от Съвета на Европа, ведно с председателя на групата, световноизвестната Елс Де Грюн, се опитват да ни покажат какво ни чака след самото присъединяване.
|
|
|
| Идва историческото просветление |
|
Близо 3 млн. лева ще отдели бюджетът за тържества около приемането ни в Европейския съюз.
Едва ли някой вече си спомня данданиите около премахването на Шенгенските визи или приемането ни в НАТО, или идването на милениума - дето някои два пъти го честваха (както се знае - по търговски съображения). Подобни ще бъдат шумотевиците и сега.
Позната история. Конюнктура и плюс пошла показност, жалка по същността си.
|
|
|
| Проблемите на България чакат решения |
|
Президентските избори са вече история. Останаха проблемите на България.
Те бяха третирани в програмите на седемте президентски двойки, разбира се, от различен ъгъл, позиция и гледна точка. Различията, безспорно, са плод на различните политически възгледи. Запазването на статуквото като цел преобладаваше в програмите.
Когато казвам “запазването на статуквото”, ясно съзнавам, че то не може рязко да бъде променено. Но не означава, че не може да се води борба срещу корупцията, лъжата, обирите, егоизма, престъпността и чуждопоклонничеството, белег за което е пълното подчинение на България на интересите на САЩ и ЕС. И все неща, с които ни съветват да се примиряваме.
|
|
|
| Рубиконът 10 януари |
|
10 януари 1997 г. сложи отпечатък и върху вътрешната политика.
Левицата, която в края на 80-те и началото на 90-те се ангажира със строителството на пазарна икономика, взе участие в създаването на програмата "Ран-Ът", помогна за генезиса на номенклатурния капитал, отстояваше неговите интереси, след антидържавния преврат получи възможности да поддържа и провежда дясна икономическа политика, без да прибягва към леви идеологеми.
До януарския Рубикон Левицата употребяваше термините “пазарна икономика” вместо капитализъм, “възстановяване на правата на частната собственост” вместо първоначално натрупване на капитала и т.н.
След тази дата подобно мимикриране стана ненужно.
|
|
|
| Само откъснаха "опашката на гущера" |
|
Възползвайки се от затъването в Ирак, демократите натриха носа на Джордж Уокър Буш, овладявайки двете камари на Конгреса и губернаторските постове в много важни щати. Провалът на „войната с тероризма” в Ирак бе признат от самия президент - словесно и фактически, чрез приемането на оставката на военния министър „ястреба” Доналд Ръмсфелд, и номинирането за този пост на бившия директор на ЦРУ Робърт Гейтс.
Може да се каже, че ЦРУ се реваншира на Пентагона: веднъж, заради фактическото му отстраняване при подготовката на нахлуването в Ирак през март 2003 г., и втори път, заради назначаването на един армейски генерал за директор на разузнавателното ведомство.
|
|
|
| Eдин военнопрестъпник по-малко, но нашите остават |
|
Ако българите по време на прехода си патят от адвокати, философи и математици, то американците по същото време станаха за резил от политиката на бивши летци.
Хора, които на младини са били елитът на демократична Америка, готови да се жертват във въздушни битки за нейните идеали, 5 десетилетия по-късно се оказват на мястото на европейските диктатори, виновници за Втората световна война. Буш-баща и Доналд Ръмсфелд - две войни в Залива , над 600 000 невинни жертви, унищожаване на безценно историческо наследство и морално падение, което доведе до фиаското на републиканците и президента Джордж Буш на преминалите избори. „На Америка най-после се върна разума - писаха европейските (но не и българските) вестници. - На американците им беше необходимо немалко време, за да разберат кого са избрали и какво е направил със света.”
|
|
|
| Свещената земя на Израел |
|
След разпада на Съветския съюз над милион руски евреи се изселиха в Израел.
Наред с другото те пренесоха от СССР в Близкия изток и кулинарните си привички, включително привързаността към свинското месо. Хилядолетното религиозно табу си е табу, но животът си е живот и израелските производители се съобразиха с възникналото на пазара търсене на месо от презряното животно. С отглеждането на свине се заеха преди всичко кибуците, израелските комуни, които се занимават с животновъдство. В Израел обаче отглеждането на грухтящата популация си има своя специфика. Целият терен на фермите е покрит с дъски или други материали така, че свинете и техните екскременти и урина да не могат да проникнат по никакъв начин до земята под тях. В противен случай това било истинско светотатство срещу завещаната от дедите вяра, традиция и обичай, престъпно кощунство срещу Свещената земя на Израел.
|
|
|
| Експлоатцията на Африка |
|
Идди Амин дойде на власт в Уганда в резултат на секретна операция на Англия. Целта бе нигерийските генерали от 60-те години да бъдат подкрепяни и използвани в интерес на английските нефтени компании. Наистина е забавно, че “Телеграф” и “Дейли мейл”, които само преди едно поколение поддържаха Ян Смит в Родезия и апартейда в ЮАР, днес са угрижени за правата на човека в Зимбабве.
|
|
|
| Изтичането на мозъци заплашва с катастрофа Източна Европа |
|
След разширението на ЕС по-миналата пролет стотици хиляди източноевропейци потърсиха поминък в Западна Европа. Дори малката Латвия, чието население едва надхвърля 2 млн. души, даде над 60 хиляди души икономически емигранти.
Сред гастарбайтерите от Изтока има множество висшисти - учители, лекари, компютърни програмисти. Това изтичане на мозъци предизвиква сериозни тревоги в техните страни. И тези тревоги съвсем не са безпочвени. Като изключим Словения и Чехия, отрицателните последици от този процес се виждат навсякъде и с невъоръжено око.
|
|
|
Огнян Сапарев
с пловдивското отличие
“Следовник на будителите” |
|
Заслужено е отличието на Огнян Сапарев! Няма да се намери човек, който да го оспори, въпреки че (и слава богу, че!) той продължава да е оспорвана и оспорваща личност. Именно защото е Личност, е бил притча во язицех на дребнави литературоведски и университетски началници, на дребни, средни и бая едри партийни величия някога и днес. (Бил е притча во язицех, разбира се, на онези винаги побеждаващи екземпляри, които кой знае защо наричаме представители на слабия пол. Слаби са ни ангелите на нас и добре че ни е силен Огнянът!) Това последното е в скоби, защото не подхожда да се говори така за един следовник на будителите, който не оставя хората да спят, независимо дали става въпрос за литература, телевизия, народно събрание или университет.
Десетилетия наред професорът в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” буди ленивите умове и заспалите съвести.
|
|
|
| Политическите
процеси в България |
|
Много публикации излязоха от научните среди и журналистиката в годините на прехода, които са свързани с един важен проблем за нашата страна - политическите процеси, свързани с промяната на обществено-политическата и икономическа обстановка в България. Според мен, в почти всички тях се усеща партийният привкус и пристрастност. Позволявам си да предложа един друг поглед върху разглеждания проблем. Безпристрастен, и вече от дистанцията на 17 години преход. Първият въпрос според мен е какво се случи на 10-и ноември 1989 г.?
Извършен бе държавен преврат, ръководен от функционери на самата комунистическа партия, свързани с “перестроечната” върхушка, управляваща в това време КПСС и респективно СССР. Именно с този преврат започна “мирна буржоазна революция”. Неслучайно в БКП, преименувана вече в БСП, се изгради “червената буржоазия” по върховете на партийния елит, който с течение на времето се утвърди и по партийните организации по места. Тази върхушка вече бе натрупала капитали, и за да ги задържи й бе необходима промяна на политическата система.
|
|
|
| Родена в Париж - загинала над
Братислава |
|
Преди 40 години, на 26 ноември, над Братислава става голяма самолетна катастрофа. Загиват всички пътници, сред които е и дъщерята на Методи Шаторов - Кремена. Вече повече от 15 години - изследователи на миналото, учени невежи и невежи учени громят партийността и идеологическия подход в историята, който властвал във времената преди 1989 г. Не че го е нямало този подход, но в днешните времена се явиха не малко апологети на “новите времена”, които поголовно вкараха мистиката в изследванията си. Някой беше казал - “всичко започва с мистика и завършва с политика”. Та и те - гледат да угодят на благодетелите си и виждат “голямата конспирация” навсякъде заедно с “дългата ръка на страшната ДС”.
Както за живота и дейността на баща й - Методи Шаторов, се изписаха и изприказваха много неверни работи и дивотии при нас и в Македония, така и за тази катастрофа се пишат фантасмагории.
|
|
|
|
карикатура: Тодор Цонев
Кобургите: - Тази омразна книга все книга ни пречи да обичаме поданиците си!..
карикатура: Тодор Цонев
|
|