"Нова Зора" - брой 40 - 10 октомври 2006 г.

Упражнения по оцеляване
Българинът обича (съвсем по Фройд) да забравя срамните факти и събития толкова бързо, че няма да се учудя, ако след няколко години думата „мутра” влезе в речника за остарели думи с обяснение като например: „смел и силен мъж, своеобразен народен закрилник. Мутрите са вземали пари от незаконно забогателите бизнесмени и са ги раздавали на бедните манекенки...”
България с нейните 7,5 милиона жители е съизмерима с един по-голям руски или средноголям китайски град - които успешно се управляват от кмет и градски съвет. Всички приказки как нещата у нас не могат да се оправят, са абсолютни глупости. Просто т. нар. политическа класа (т.е. - лакомата, грабителска прослойка, загнездила се около трапезата на властта), не иска никакви промени. Или по-точно - иска законите да се прилагат дотолкова, доколкото да не нарушават нейния корупционен рахатлък... По-същественият проблем обаче е там, че най-обективно - чрез своето слугинско поведение, - тази „класа” ни води към национална деградация в степен, която застрашава историческото бъдеще на българския народ. С влизането ни в ЕС някои моменти от този рахатлък ще се нарушат, но затова пък други направо ще се циментират.
Автор: Проф. Огнян САПАРЕВ>> Пълния текст...
Истинските противници на новия световен ред
Бедността и мизерията не винаги водят до тероризъм. Необходимо е съчетанието на голям брой фактори, за да бъде принуди един човек да се обрече на насилието. Ако в тази причинна връзка имаше прост автоматизъм, то Латинска Америка отдавна би трябвало да е непресъхващ извор на тероризъм, което за щастие не е така.
Безспорно е обаче, че проповедниците на омразата и фанатизма намират благоприятна почва именно в общества с прогресиращо обедняване, маргинализиране и обезверяване на своите членове. Върху такъв опасен хумус живее между другото вече една трета от човечеството, с тенденция да се увеличава.
Автор: Харалд ШУМАН>> Пълния текст...
Европейското бъдеще като настояще
Странна работа, чуди се мистър Уйлям Ъндърхил от задокеанското списание “Нюзуик” (6.09.2006).
“Ако се вземе предвид икономиката, латвийците би трябвало да скачат от радост. Две години след влизането им в ЕС техният БВП нарасна с 13 процента, търговията процъфтява. За три години чуждите инвестиции се увеличиха два пъти. Десетки хиляди латвийци работят по кръчмите и в строителството на Великобритания. Обещаното европейско бъдеще е факт. И въпреки това латвийците са най-големите евроскептици на Стария континент. Само 29 процента от тях одобряват членството на страната си в ЕС”.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Глобализацията
Съществуваха три вида мандати (А, Б и В). Мандати група “А” се разпростираха върху арабските територии на бившата Османска империя. Германските колонии в Централна Африка (Германска Източна Африка, Того, Камерун) преминаха в група “Б”. Югозападна Африка и бившите владения на Германия на Тихия океан влязоха в група “В”. Около тези земевладения, естествено, възникнаха и разнообразни свади, които впоследствие много пъти бяха подновявани.
Във всеки случай руснаците бяха държани настрани от споменатите мероприятия. Съветският съюз влезе в Лигата на нациите през 1934 г., но през 1940 г. го изключиха. Но не бяхме само ние, руснаците. Организацията още от самото начало бе доста нестабилна. Сами излязоха Бразилия (1928 г.), Япония (1935 г.), Германия (1935 г.), италианците бяха изгонени през 1937 г. по повод на другаря Мусолини.
Автор: Константин КРИЛОВ>> Пълния текст...
Знаменосци и Ветрогони
На 26 септември 2006 г. стана ясно, че България е на път да постигне втората част от „евроатлантическия цивилизационен избор” - приемането й, макар и със снизхождение, в Европейския съюз.
Новината донесоха лично председателят на Европейската комисия (ЕК), португалецът Жозе Барозу и еврокомисарят по разширяването Оли Рен. Те връчиха на премиера Станишев дълго чакания доклад за напредъка на страната и готовността й да поеме отговорностите по членството в ЕС. Както винаги, управляващите в София вдигнаха гюрултия до бога, оглушали за предупрежденията и на Барозу, и на Оли Рен: „Днес празнувайте, а утре се залавяйте за работа!” Само дето не обявихме датата 26 септември за официален празник, както стана при приемането ни в НАТО през 2004 г.
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
Райски живот
И тая седмица каймакът на Народното събрание и на Европейския парламент продължи политически правилната хайка срещу доведения син на “Атака”, който бил нарекъл “циганка” някаква унгарска циганка. Междувременно полскоезичното издание на “Нюзуик” обяви за цигански целия Европарламент. И то с четвъртметровото заглавие Cyganski parlament (бр. 26, стр. 56-57). Реакция от страна на Страсбург и Брюксел обаче кой знае защо не последва. И не стига това, ами и “Нова телевизия” съвсем дооплеска нещата, като излъчи филм с Мел Гибсън, за който най-малко от месец насам се знае, че е мръсен антисемит.
Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
Само факти
  • Демократът за силна България Иван Костов иска от столичната община да реституира на жена му още 32 декара в ексклузивните околности на София, кметът Бойко Борисов доказва с документи, че декарите са само 4.
  • От 1957 г. насам САЩ са работили по 638 опита за убийството на Фидел Кастро. Сред смъртоносния арсенал има взривяващи се и отровни пури, отровен скафандър, взривяващи се миди, отровна носна кърпичка, отровно кафе и отровен чай, няколко снайперисти, отровни хапчета, подхвърлени от бивша любовница, както и 90 кг взрив под трибуна в Панама, от която трябвало да говори Фидел.
  • 1,3 млн. съветски войници лежат в земята на Полша. 700 хил. от тях са военнопленници, изтребени в немските концлагери, 600 хил. са загинали в сраженията с Вермахта, без които нямаше да има Полша.
  • Автор: Иво БРАТОЕВ>> Пълния текст...
    Неудобните поети
    В актуалния политически, публицистичен, глобалистки, псевдодемократичен, псевдохуманен, суперкомесиализиран, свръхтехнологичен и т.н. ден, се сбъдва с обратен знак едно великолепно пророчество на поета Христо Смирненски - Без да знам защо съм на тоз свят, роден, аз ще знам за какво да умра.
    В мащабите на краткия му живот, който приключва трагично на 25 години, и в епохата, когато светът преживява първите катаклизми на раждането на новия свят - по Смирненски - неговото творчество буквално запалва факела на новата вяра.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Грузия е достойна за свобода
    Основната грешка, и дори не грешка, а порок, в отноше-нията между Русия и Грузия, който поражда всички проблеми и напрежения между двете страни в последните 15 години, не се изразява само с непоследователната руска политика (по-точно, в липсата на политика като такава). И не заради мекушавост и слабоволие, които прозират в поощряването на най-деструктивните и маргинални елементи в грузинския политически живот. Не става дума и за някакво дискриминационно отношение към Грузия, не е въпросът дали я обичаме, или дали я уважаваме.
    Основният “порок” е, че Русия се отнася към Грузия като към независима суверенна държава, способна да провежда отговорна и цивилизована политика както на своята територия, така и на международната арена.
    Грузия е любопитна, ярка и древна държава, съществувала далеч преди Русия. Грузия има по-ранна писменост и прие по-рано християнството. Онези, които твърдят, че грузинска нация няма, че грузинците са се появили едва през 20 век, че Грузия няма право на контрол върху историческата си територия (включително Осетия и Абхазия), са и невежи, и лъжци.
    Автор: Сергей ЧЕРНЯХОВСКИ>> Пълния текст...