"Нова Зора" - брой 37 - 19 септември 2006 г.

Тъмен човек в тъмно време
Някога громовержецът Стоян Михайловски - безукорен рицар на гражданската доблест, - бе написал: “В България се подвизава грамадно количество улични политикани - сиреч искатели на политическа плячка”.
Нека запомним този израз - “политическа плячка”.
Защото плячкаджиите още шетат между нас и разнасят дъх на морално зловоние и политически разврат. И тия тъмни същества са възможни, ако пак се позовем на Стоян Михайловски, поради “безмерната недодяланост и първобитност на българския психизъм”.
Тоя “психизъм” с особена сила се проявява във времена преломни, когато се разбъркват социални пластове, когато огромни маси хора се маргинализират и озлобяват, извадени от коловоза на привичния си бит, сравнително добре устроен.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Националната сигурност на съвременна България
Според Правилника за работата на Народното събрание правителството е длъжно всяка година до края на март да представя за дебат в парламентарна зала Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за предходната година.
В началото на 2004 и началото на 2005 г. такъв доклад не бе представен и това не направи никому впечатление. В началото на 2006 г. също нямаше никакви симптоми, че такъв доклад ще се появи, но след мое питане до министър-председателя при парламентарния контрол Докладът за изминалата 2005 г. се появи в самия край не месец юни. Аргументи на закъснението бяха ангажиментите по присъединяването на България към Европейския съюз.
Автор: Проф. д-р Станислав СТАНИЛОВ>> Пълния текст...
Копайте, г-жо Кунева, това е девизът
Съвместният парламентарен комитет (СПК) ЕС-България обяви, че в София предпочитали термина “придружаващи мерки”, вместо “предпазни клаузи”. Деликатности, какво да се прави. Така до 26 септември всичките отговорни и не толкова отговорни от офиса (!) на преговарящата г-жа Кунева ще чупят пръсти и притеснително ще гледат с влажни очи, белким фразеологията у нас вземе да определи и мисленето...
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Браво на либералната държава...
Една на пръв поглед добра новина дойде миналата седмица от Русе. Районният съд там прие доброволните споразумения между прокуратурата и защитата на кмета на град Ветово Рейхан Кабил и още седем души по делото за изхарчените 200 хил. лв. за бедствия в общината. Подсъдимите се признаха за виновни, че като длъжностни лица са съставили документ, удостоверяващ неверни обстоятелства.
Освен кметът Рейхан Хабил от ДПС бяха осъдени други длъжностни лица. Имената им наистина са български, но все ни е на ума, че са от “еничарския корпус” на Доган. Явно, грандиозните скандали около далаверите на ведомството на Емел Етем с парите от наводнения не можаха да се прикрият. И някоя дребна депесарска риба трябваше да бъде хвърлена курбан на Темида.
Автор: Венцел КРАН>> Пълния текст...
Първите “ползи” от евроинтеграцията
В продължение на три петилетки самоназначилият се български политически “елит” размахваше пред целокупния български народ членството на България в ЕС като морков пред магаре... И непрекъсното го използваше като алиби за собствената си некадърност, предателство и казнокрадство, демек, да, тежко е, но трябва да търпим, трябва да изпълним каквото се иска от нас, най-важното е да влезем и тогава ще потекат потоци пари. И т.н., и т.н.
Автор: Константин ВРАНОВ>> Пълния текст...
Цифри от НРБ и други държави
  • 23 процента от унгарците тъгуват за черното комунистическо минало, не им харесва бялото капиталистическо настояще.
  • Само 5 процента от френските сирена се правят от прясно краве мляко, както го изисква рецептата.
  • 616 души нови чиновници спрягат глагола “мотам се” в майчиноезичното свръхминистерството на Нихат Кабил.
  • 71 печата от общо 18 служби се изискват за отварянето на малка кръчма в Италия.
  • Малка етническа сегрегация цари в западностандартното кралство Белгия - браковете между валони и фламандци там са само 1 процент...
  • Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    В училище - без освещаване
    Твърде дълго се залъгвахме, че България наистина е образец, ако не за етническа, то във всеки случай за религиозна толерантност. Дали защото, да го кажем честно, българинът не е твърде силен във вярата, и дори е повлиял по този въпрос и на мюсюлманските си сънародници, дали защото за “омразните” 45 години всеобщото образование в съчетание с официалната политика на атеизъм направи своето, но никой не обръщаше внимание на вярата на другия. А като дойдат празници, всички се черпеха взаимно.
    Това мина. Лидерите на ДПС - самите те атеисти до цинизъм, ползват религията като средство за капсулиране на турскоезичната общност у нас. И в името на все по-голямо разграничаване по религиозен принцип. И откровено оказват натиск върху държавата в това отношение.
    Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
    “Хераклея - бисерът на античността” - в София
    На 8 септември т.г. в Македонския културно-информационен център (ул. “Оборище” 7, в София) се откри изложбата “Хераклея - Линкестис - бисер на антиката”. Тя е посветена на националния празник на Република Македония и бе открита от посланика Абдурахман Алити. В своето слово той изтъкна успешното развитие на страната през последните 15 години на самостоятелно съществувание.
    Изложбата е дело на колектив от музея на гр. Битоля. Представителката на този музей, г-жа Аница Георгиевска, археолог, разкопвач на древната Хераклея, разказа за легендарната старина, намираща се край днешна Битоля.
    Автор: Мария ОВЧАРОВА>> Пълния текст...
    Циганско лято
    А ето я и есента. Сезонът на кестените. Строителството на демокрация от западен тип в Афганистан също прерасна във формена война, та ще ни се наложи да вадим още повече кестени на Чичо Сам и там. Но както казва нашият мъдър народ, всяко зло за добро.
    Живи мишени за ловния сезон в Босна, Косово, Ирак, Ливан, Афганистан, а дай Боже и в Сирия или Иран - колкото по-висока окупационна култура наТРУПаме, толкова повече ТРУПове ще посрещаме на аерогара София. Стига, разбира се, да не ни заТРУПа построеният от австрийската фирма “Щрабаг” терминал.
    Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
    Истории от политическия септември
  • Ние знаем не онова, което виждаме, а виждаме това, което знаем
  • Месец септември отново е повод и дразнител за страсти и спорове за близкото и далечно минало.
    Преди време, някои от участниците в събитията преди 1944 г. в спомени и разкази героизираха излишно събития и дейци, в повечето случаи, за да изтъкнат и себе се.
    В днешните времена се появи прослойка от хора - бивши активисти и новоизлюпени “демократи”, говорещи и пишещи за онова време само с черни краски за хората, обявили се срещу тогавашната политика.
    Чудно и странно обаче е, че като правило не боравят с истината, с конкретните факти и аргументи, а се използват лъжи и обобщения или неуместна ирония. Писъците за архивите са демонски и лъжовни, защото в държавните архиви в центъра и по места има достатъчно документи и материали, достъпни за всеки - но няма желание за познание.
    Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
    Съвет от първо лице
    През октомври политически централи и инициативни комитети излизат на годишния лов на избиратели. Т.нар. електорат обаче е смачкан от данъци и такси, изсъхнал от жеги, очукан от градушки и обрулен от ураганни ветрове. Обръгнал от лъжи и обещания, окраден от свои и чужди, той остана само със свободата на словото и се разтоварва с перманентни псувни по адрес на властимащите. Но сбърка ли се да мине през градчето или паланката му я бивш цар, я сегашен господар, протестът замлъква и вместо лекета от развалени домати и яйца, политикът отнася цветя.
    Въпрос на трайна народопсихология.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Иван Вазов и Александър Фьодоров
  • Кой и кога е превел за първи път на руски език “Опълченците на Шипка”
  • На 22 септември 1921 г. в София умира народният поет Иван Вазов. Един дълъг творчески път завършва, създал безценни икони и безсмъртни герои, преплели корени и цвят в най-дълбоките хранилища на българската памет. Времето не успя да заличи нито поезията му, нито пътеписите му, нито романа “Под игото".
    85 години след неговата смърт времето - и най-вече хората от по-нови времена, - не спряха да си разчистват сметките с един голям български писател и с една голяма личност. Вазов не бе руган, той бе коментиран, поемите на Вазов се четоха избирателно, защото имаше неудобни детайли, които противоречаха на напъните на новите коленопреклонци пред новите им господари. Вазов бе удобно забравян, и удобно неглижиран, защото турското иго се изроди в “присъствие”, а обичта към Дядо Иван прерасна почти в престъпно засвидетелстване на признателност. Последният удар върху народния поет се падна на същото онова министерство, в чийто стол бе седял и самият той - министерството на народното просвещение. Творчеството на Вазов съзнателно е изтласквано от учебниците по литература, той продължава да бъде маргинализиран като творец - целенасочено и методично.
    Автор: Кирил МОМЧИЛОВ>> Пълния текст...