|
|
"Нова Зора" - брой 36 - 12 септември 2006 г.
| Лъчът на надеждата |
|
Късно лято, ранна есен... В страната вече се завъртяха оборотите на кандидатпрезидентската кампания. В нея се включват все познати лица. И все тази омръзнала вече с преобразяванията и с непреобразуемите си лични и кланови интереси „политическа класа”.
Измъкнаха от „нафталина” даже старата политическа лисица Александър Томов. Появи се и „изчезналият” от политическото битие Жорж Ганчев. И се започнаха едни спорове... "Ще излъчи ли дясното единен десен кандидат?", "Дали Първанов ще победи още на първия тур?" "Дали негова евентуална победа ще доведе до нови парламентарни избори?”
Въобще спорове архиважни за нашенската „димукрация”.
|
|
|
| Любов (не)обяснима |
|
Зададат ли се избори, и политическата „класа”, или ако щете „политически елит”, залюбва страстно електората. При това, продължавайки все тъй силно да мрази политическите си опоненти и всички, които разобличават демагогията и далаверите на кандидатите за властта и техните кукловоди.
Между фалшивата си „любов невероятна” и реалното презрение към народа, най-маловажното от всички неща в едно царство, според Фердинанд, нашите „елитници” едва сдържат взаимната си неприязън. Особено когато спорят бивши „съдружници в престъплението”, членували в една и съща политическа сила в миналото и управлявали в името на общи „ценности”. Тоест интереси и облаги.
|
|
|
| Кой ще провери списъците
в турските села? |
|
Една стара язва на българските избори - фантомите в списъците, е на път да бъде изцерена. Около 700 000 имена ще бъдат заличени от избирателните списъци за гласуване за президент и вицепрезидент на Република България. От списъците ще бъдат заличени починали, лишени от свобода, лица, напуснали България, лица със запрещение и такива, за които МВР подава информация, че са излезли от страната.
|
|
|
| Неговите борби |
|
Велик човек е Васил Левски, ама и Волен си го бива. Левски се е борил само срещу турското робство, докато освен срещу робството Волен се бори срещу всички и всичко. Прочее, ето някои от борбите му през последната година:
- борби срещу оставането на ДПС във властта, в резултат на което се осигури и оставането на НДСВ в същата власт
- батални сценки срещу американския империализъм и разгром на парламентарната група на Коалиция “Атака”
- бутафорни сражения срещу световния ционизъм и реално охрачване на каузата чрез издирени лично от Волен националисти ала Кузов
|
|
|
| В бездънните селения на лицемериетоДжаста-праста по рисовете |
|
Като се оплескат работите в една държава, или се изтърват юздите на управлението (кой пие и кой плаща не се разбира), политическите мъжлета трескаво започват да имитират дейност.
Обикновено се захващат с незначителни проблеми, които въобще не са в дневния ред на обществото. Ясно е, че настойчивите сигнали да се спасява, примерно, белогушата патица, идват от Брюксел. Бюргерите изпадат в умиление пред всяка живинка. Може би като компенсаторна гузна реакция, че въобще не ги е еня за човека.
И нашите елитари, както е видно, се оказват прилежни ученици. Някак си отвътре им идва да изпитват свистящо презрение към ближния. Още повече че тази дума отдавна е изчезнала от речника им.
Съвсем наскоро Министерският съвет потроши маса време (денгубата е за сметка на данъкоплатеца!), за да постанови завишени глоби за изтръгване на цветовце (застрашени видове) и отстрелване на дивеч. И тъй като рвението на елитарите да се докажат, че са страшно загрижени за майката природа, е в брачен съюз с невежеството им, се стига до набелязването на глоба от 3000 лв. За убийството на рис.
То хубаво, ама рисове в България отдавна няма.
|
|
|
| Оръжейни страсти
в ДПС |
|
Странно е, че докато едни мюсюлманки ревностно демонстрират верската си принадлежност с желанието да носят забрадки в светските ни учебни заведения, други, при това активистки от движението на Доган, проявяват несвойствена за ислямската религия еманципираност.
Според информация на в. "168 часа", двайсетина депесарки са сформирали 1-вата женска авджийска дружинка в България и облечени в специални камуфлажни облекла, открили ловния сезон. Инициаторка на това приоритетно мъжко занимание е съпругата на депутата Рейхан Аблеким - Атидже, която ще получи като подарък скъпа седефена пушка от Турция, за да задоволи ексцентричната си прищявка. Светските залитания и мурафетлъци на новоизлюпените ловджийки засега се ограничавали “със стрелба по панички от място”.
|
|
|
| Чупим рекорд след рекорд! |
|
Колкото по-свободен е един западен вестник, толкова повече нелепости пише той за България.
Германският “Зюддойче цайтунг” явно не е достатъчно свободен - в кореспонденцията си от 10 май т.г. журналистът Клаус Брил е написал и някои верни неща. Кой например би отрекъл, че българският премиер се казва Сергей Станишев или че корупцията в родината ни “процъфтява след трансформацията на обществения строй”.
Тази необичайна осведоменост на германския журналист се дължи несъмнено на факта, че тримата осведомители, с които се е срещнал в България, са немскоговорещи лица.
|
|
|
| Край на илюзиите в социалистическите идеали на премиера |
|
В разгара на лятото един английски евреин подаде в Камарата на лордовете официална жалба, че е платил на лейбъристите значителен подкуп, но правителството така и не го удостоило с обещаната благородническа титла.
Пресата гръмна, полицията бе принудена да арестува за разпит лорд Майкъл Леви, любимия партньор по тенис на Блеър и главен инкасатор на пари за партийната каса. За броени дни се установи, че британското правителство пак търгува с титли като “сър”, “лорд” и “лейди”.
|
|
|
| Социален упадък по време на стопански растеж |
|
Статистическите данни за България от последните години отбелязват постоянен икономически прираст от няколко процента годишно, който естествено създава очакване за ръст и в благосъстоянието на народа. За съжаление тези надежди не се оправдават - факт, потвърждаван и от констатациите на международни експерти, наблюдаващи развитието на страната. Подобен алогичен феномен се наблюдава и в индустриално развитите страни от Европа, въпреки че това съвсем не може да ни успокои.
|
|
|
| Изстраданият национализъм |
|
Обикновеният човек е потиснат от елита, който използва лостовете на държавата, за да обслужва само себе си, а не в услуга и за просперитета на всички.
Новата патриотична формация трябва да насочи посланията си именно към хора, които обществото е изхвърлило зад борда. Хора, загубили вече своите илюзии и надежди, които гледат с омерзение на политиката и политиците. Останали без ориентири, не вярват на никого. Нямат доверие вече и в банализираните, изтъркани от употреба клишета и проекти за “реформи”.
|
|
|
|
|
|