|
На 7 август 1981 г. от космодрума в Байконур стартира ракета-носител, която изведе в орбита спътника “Интеркосмос-България 1300”, посветен на 13-вековния юбилей на Българската държава. Тогава, според мнението на учените от САЩ, от Западна Европа и от Япония, това събитие беше най-крупният и най-добре обоснован в научно отношение проект, който отделна страна изпълнява по овладяването на извънземното пространство.
Главната задача, която изпълни този уникален българо-съветски астронавтически комплекс, беше: да се разкрие тайната на пренасяне на енергията от Слънцето към Земята във времето и в пространството; да се изучат магнитосферно-йоносферните взаимодействия, които са най-деликатната и много трудна за проучване част от слънчево-земните влияния.
Става дума за проучване и овладяване на гигантския Мост на живота, който ни свързва със Слънцето. Това е най-жизненоважният проблем за бъдещето на човечеството. В магнитосферата се крие разковничето на модерната наука, защото в тази среда си дават среща едновременно нерешените проблеми на плазмената физика с астрофизиката, геофизиката и други научни области.
|
Именно в тези области понастоящем ще се реализират намеренията на САЩ за изграждането на НПРО - Национална противоракетна отбрана. Също така именно в тези научни области ще се реализира и готовността на Русия да разположи над американския астронавтически чадър своята защитна космическа атомна рьонтгеново-лазера система, посредством екваториални стационарни спътници на орбита, отдалечена от Земята на 36 хиляди километра. Тези “намерения” на американците, и тази “готовност” на руснаците означават, че сме пред прага на нова фаза в подготовката за т. нар. “звездни войни”, че сме пред прага на нова студена война, което не прави особена чест на съвременната цивилизация “Интеркосмос-България 1300” включваше 4 основни групи от 13 системи за реализация на научните задачи:
Първа група - за плазмените характеристики. Измервател “П-6” на йонната концентрация и йонната температура на принципа на четириелектродния йонен уловител. Този прибор е българско изобретение на сензорната система; Измервател “П-7” на електронната концентрация и електронната температура чрез Ленгмюирова цилиндрична сонда - също българско изобретение на сензора и неговото технологично покритие; Измервател “ДИЕТ-1” на електронната температура за високоточно определяне на тази величина чрез диференциален сондов метод, разработен у нас; Измервател “ИД-1” на дрейфа (движението) на плазмата, от групата “плоски сонди” - наш оригинален патент. Както и редица други български изобретения като измервател “Протон-1” на общия поток от високоенергийни протони; система “АМЕЙ-1” за определяне масите и енергийното разпределение на йоните чрез оригинално комбинирано и електростатично разпределение и каналотронно усилване на потоците частици; Система “АНЕПЕ” за определяне на посоката и енергията на потоците от електрони и протони.
Втората основна група - за светлинните явления във високата атмосфера на Земята, които са като оптичен индикатор на магнитосферно-йоносферните въздействия.
Бяха построени две оптико-електронни системи: Електрофотометрична система “ЕМО-5” за определяне на собствените атмосферни емисии в шест спектрални части; Система ултравиолетов спектрометър “ФОТОН” за откриване на ултравиолетови излъчвания от близкия Космос с дължина между 1200 и 2400 А (ангстрьома) чрез съответни решетки. Тези две системи са признати за световни български изобретения.
Трета група - за определяне на локалните електрически и магнитни полета. За целта бяха създадени оригинални български уреди: Измервател “ИЕСП-1” на електрическите постоянни и нискочестотни полета чрез отдалечено изнесени четири броя стъклокарбонни сфери; Магнитометър “ИМАП-1” с пределно висока чувствителност от около една гама.
Група четвърта - обхващаше и обхваща създадените български лазерни призматични отражатели, които отразяват сигналите на наземните лазерни радари. Чрез тях се дава възможност да се определи точно местоположението на спътниците, което пък позволява да се решават най-сложните задачи на космическата геодезия, включително и глобалната триангулация, и свързването на континенталните мрежи, и редица други задачи.
Тези бяха четирите основни групи за решаване на задачите от Българо-съветския мост “Йоносфера-Земя”. В действително имаше и пета група научни задачи - групата за Дистанционните изследвания и наблюдения на обекти по повърхността, под водата, и под земята на Земното кълбо.
Както е известно, България има световен принос в областта на дистанционните изследвания на планетата от самолет и от Космоса. Създадената от академик Димитър Мишев - “Технология за дистанционни изследвания на Земята от самолет и от Космоса”, е български принос в световната наука и практика.
Петата група система не беше обявена в програмата на спътника “Интеркосмос-България 1300”, поради своя отбранителен и секретен характер. Сега, след като българските политици и управници разсекретиха и анатемосаха държавните ни тайни, можем да съобщим на нашите читатели някои от тези “секрети”:
На първо място - във военноотбранителен аспект. Българското военно контраразузнаване съвместно със съветските разузнавателни служби разполагаше с план на американците за ядрен удар върху България и Румъния, който да бъде нанесен от Шести американски флот, разположен в Средиземно море, в случай на военен конфликт между СССР и САЩ в лицето на Варшавския договор и Северноатлантическия пакт - НАТО. Тази информация е доставена от наши военни контраразузнавачи, внедрени в турското и в гръцкото разузнаване. Няма да е излишно да споменем за версията, че българин, представен като грък по произход, е бил внедрен в ЦРУ от групата на Ким Филби, и е бил назначен за командир на кораб от 6-и флот. Преди да бъде разкрит, поради политическа грешка на Никита Хрушчов, българинът - грък се прибрал в Москва, и вероятно сега пише мемоари.
По линия на Варшавския договор на България тогава се поставяше задачата с ракетно-ядрен залп за броени минути да унищожи Шестия американски флот, и да ликвидира военната групировка на Турция в Източна Тракия.
На територията на нашата страна нямаше атомни оръжия, но на специалните ракети се предвиждаше да се “завинтят” ядрени глави.
Да си припомним за зловещата тупурдия и за истеричния натиск към България да унищожим ракетните си оръжия - особено за ракетите “СС-23”, - които респектираха и всяваха страх у турците и американците.
На второ място - в областта на космическата археология.
Нашият спътник е направил уникални подземни разкрития. Налице са снимки, свързани с наличието на “Уралска цивилизация”, съществувала преди последния ледников период - преди 12-14 хиляди години. И както вече се знае, съставната част от тази Уралска цивилизация са били и далечните наши предци - протобългарите.
Поразителна е снимката на град Аркаим, направена при полета на спътника от Юг на Север - вижда се правоъгълна полоса с насоченост 60-65 градуса в североизточна посока, наподобяваща площадка за стартиране на космически ракети. Въглеродният изотопов анализ показва, че Аркаим е строен преди около 16 хиляди години. Тези подземни разкрития са съветско-български принос в областта на космоархеологията.
Със своята научноизследователска програма нашият спътник се съревноваваше с известна преднина с летящите по същото време спътници: съветско-френския “АракоІ 2”, с американския “Експлорър А-Б”, западногерманския “ЕСА”, и с италианския “Сан Марко”.
Космическата програма “България 1300” се ръководеше и се изпълняваше от българските учени - дейци на българската космонавтика и на Българското астронавтическо дружество. Общо те наброяваха близо 500 учени, специалисти и сътрудници, както следва: математици и физици, аероинженери и астрономи, електроници и кибернетици, самолетостроители и корабостроители, металурзи, химици и машиностроители, летци, парашутисти и моряци, икономисти и историци, лекари, юристи и философи. Нашите специалисти работеха в непосредствена връзка и със съдействието и помощта на съветските учени и специалисти.
Основната част от космотронните прибори, апаратите и системите на спътника бяха проектирани и изработени в ИКИ - Институтът за космически изследвания към БАН, а също така в институтите и лабораториите на редица други ведомства като Военноинженерното управление, Министерството на отбраната, Военнопромишления комплекс и други предприятия и институти.
Ще представим имената на българските космически, учени, които оглавяваха Българската космическа програма - от България до Байконур. Някои от тях вече са преминали в отвъдното, а други са между нас: акад. Никола Бонев, акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, генерал проф. д.т.н. инж. Борис Бонев, проф. дфн Митко Гогошев, проф. дтн инж. Александър Симеонов, проф. астр. Шкодров, старши научните сътрудници - инж. Методи Велков, инж. Иван Аршинков, инж. Бончо Балабанов... Принос по изпълнение на програмата имаха: - генерал авиоинженер Август Кабакчиев, генерал инж. Георги Ямаков, генерал инж. Борис Тодоров... Екипът на акад. Цветан Цветков работи по създаването на космически храни. Българските космонавти - генерал кфн. инж. Георги Иванов и генерал кфн инж. Александър Александров разработиха и експериментираха практически своите научни дисертации. А кандидатът за космонавт Красимир Стоянов продължава да работи и днес при новите условия...
Радостен е фактът, че и понастоящем - въпреки затрудненията след 10 ноември 1989 г., ИКИ продължава да работи по космическите проблеми на България, под ръководството на неговия директор и председател на Българското астронавтическо дружество - известният проф. дтн инж. Петър Гецов. Академиците Кирил Серафимов и Димитър Мишев са наградени посмъртно с ордени “Стара планина - Първа степен” от президента на Република България Георги Първанов.
Съществен влог по изпълнение на космическата програма “България 1300”, направиха и варненци в лицето на Техническия университет, Военноморското училище и Института по корабостроене. Професор инж. Христо Христов и доцентите кандидати на техническите науки инженерите Георги Киров и Йордан Урумов от ТУ ВМИ-Варна проектираха и изработиха оригиналната антена за “Интеркосмос-България 1300”. А под ръководството на кап. 1-ви ранг проф. дтн инж. Трифон Пенков от ВВМУ “Н.Й. Вапцаров” се организира научен и обществен актив за “Космонизация на морските науки”.
Капитан далечно плаване инж. Никифор Герчев от Института по Воден транспорт проектира и разработи системата “ИНМАРСАТ” за страната, която обслужва и спътника. По изпълнение на Космическата програма активна помощ оказваха акад. Ангел Балевски и акад. Благовест Сендов.
“Интеркосмос-България 1300” е изведен на почти кръгова и почти полярна орбита с параметри: - апогей 906 километра, перигей 825 километра и наклон на орбитата спрямо Екватора 81,2 градуса. Тези параметри дават възможност за получаване на глобални, стратегически и точни измервания. Другите спътници от серията “Интеркосмос” бяха изстрелвани с двустепенна ракета, а нашият спътник - поради посочените специални орбитални параметри и голямото количество апаратура на борда - стартира с тристепенна ракета-носител.
Продължителният срок на активно съществуване на спътника даде възможност да се извършат измервания в различни времена на годината, при различин положения на плоскостта на орбитата по отношение на магистралата “Слънце-Земя”.
Учените от цял свят с благодарност ползваха и сега ползват резултатите от нашите изследвания, свързани с разкриване на възможностите за управление климата на Земята, за предпазване и лекуване на страшните болести, а също така и възможностите за удължаване живота на човека. Също така - руски, американски, германски, френски, японски, индийски и други космонавти и астронавти, учени и специалисти, използваха българските космотронни съоръжения на досегашните съветски (руски) орбитални станции. А български космически прибори и уреди понастоящем системно пристигат на новата международна орбитална станция “Алфа”.
Радостен е фактът че България е между първите страни в света, които направиха успешен опит в реализирането на Космически технологически трансфер за внедряване на космическите технологически постижения в земната практика, както следва:
- създадена е навигационна морска технология в системата “ИНМАРСАТ”
- създаваме български космически храни - като трета в света държава, от български суровини и производи
- изобретихме тризондова космотронна (космоелектронна) магнитометрична система за нуждите на военното корабостроене, при производството на антимагнитни кораби, което изобретение донесе икономически ефект над два милиона долара - курс 80-те години.
На Всеславянския конгрес от 2 до 5 юни 1998 г., състоял се в Прага, България стана съучредителка на МАСАК - Международна асоциация на славянската авиация и Космонавтика - “Славкосмос” със седалище в Москва и Прага. Председател на организационния комитет за учредяване на асоциацията беше съветският (руски) космонавт Виталий Иванович Севастьянов - летял два пъти в Космоса с корабите “Съюз-9” и “Съюз-18”. Отговорен секретар за учредяване на МАСАК беше инженер дтн Валерий Модестович Вишняков - началник отдел “Системи за космически мониторинг на ГКНПЦ “Хруничев” в Москва.
По решение на Централното ръководство на БАД - Българското астронавтическо дружество, съучредители на МАСАК “Славкосмос” от България станаха: академик Димитър Мишев, космонавтите Георги Иванов и Александър Александров и кандидат-космонавтът Красимир Стоянов, проф. дтн инж. Александър Симеонов, ст.н.с. Тодор Назърски от ИКИ, и инж. Димитър Филипов - председател на БАД-Варна, който участва във Всеславянския конгрес.
Но ето я и юбилейната фантазия на българското космическо предизвикателство! Изчисленията тогава показаха при дадените параметри на орбитата, че българо-съветският спътник “Интеркосмос-България 1300” може да просъществува 700-800 и повече години в извънземното пространство. По такъв начин спътникът представлява един паметен космически адрес към нашите далечни потомци.
За целта беше изготвено Послание до бъдещите български поколения и до цялото човечество. Това Послание е подписано от Тодор Живков и е поставено заедно с българския герб-вимпел на борда на спътника.
Предвижда се, при честването през 2681 г. на 20-вековния юбилей на българската държава, български космонавти и космонавтки да долетят с гравитационни совалки до спътника и да върнат на Земята Посланието, което да разкаже на бъдещите българи как сме живели ние - техните предци. Защото преди 25 години космическият старт на България по случай нейния тринадесети век и към нейното четиринадесето и двадесето столетие, е един внушителен дар на нашата малка страна към цялото човечество!
Това космическо предизвикателство е и една увереност, че България ще я бъде! И нашите потомци през 2681 г. ще отправят мисли на признателност към нас! Дано!
|