Снишете се, г-н Писарев

"Зора"

С искрено потресение прочетохме интервюто на Павел Писарев във в. “Труд” от 11 август т.г. В това интервю - една прозрачна маневра за да получат гласност идеите на "новото ляво движение в БСП" - се казват откровени лъжи, поднасят се идейни димки, предназначени за наивници и лаици. В своето интервю г-н Писарев обявява двама фактически неприятели на новосформиращата се вътрешнопартийна фракция: ръководството на БСП и лично Сергей Станишев; и наред с тях ген. Любен Петров и Политически кръг “Зора”. Същевременно Писарев се обяснява в любов на президента Първанов (нарича го “успешен президент”), задължава се да подпомага кандидатпрезидентската му кампания. Не възнамеряваме да се оправдаваме пред Писарев във връзка с обвинението му, че организациите, които поддържат ген. Петров (между тях и партия “Нова Зора”), “паразитират върху нуждата от лявост”, че позициите на, както той нарича "кръга “Зора”, “са донякъде леви, но той не се определя като социалистически кръг”. Тези квалификации са въпрос на личното мнение на Писарев, който може в бита си да говори, че даден индивид е “донякъде глупав и донякъде умен”, но е най-малкото неуместно да върши същото в политиката. Това налага да обърнем внимание на няколко момента в неговото интервю: 1. От интервюто на г-н Писарев излиза, че лявата идея не може да бъде защитавана извън редиците на БСП или ако бъде защитавана, това ще е “донякъде”. Като истински догматик Писарев настоява, че у нас други леви партии, извън БСП, не може да има. Максимумът, който той допуска, е формирането на фракции вътре в соцпартията. Само пътем отбелязваме, че това твърдение на Писарев е нонсенс - европейския и световния опит потвърждават обратното. 2. Писарев заявява, че ген. Петров “не се определя като ляв, а като патриотично настроен”. Смешно твърдение! Ген. Петров излезе от БСП несъгласен с нейното “одесняване” и с проамериканската й политика, а не защото се отказва от идеите на социализма. Това, че се определя като “патриотично настроен” е огромен плюс за него и за България! Какво мисли в тази насока “интернационалистът” Писарев, едва ли има значение. Според нас много добре ще бъде, ако новата "лява фракция" не се съобрази с мнението на един от своите инициатори и постави сред приоритетите си патриотизма, националната ангажираност на БСП в съвременния глобализиращ се свят. 3. Г-н Писарев, от името на новата фракция, държи да подчертае - “одесняването” на БСП. Но онова, което говори за еднаквостта между “лявата” и “дясната” социална политика (разликата се съдържала само “по мащаба на обхванато население”); за дочути от него разговори между авторитети, как БСП клоняла към “преуспелите”, а не към “слабите” и пр., - пробужда в читателя съмнение дали “социална политика” за Писарев и хората, които мислят като него, не се изчерпва с фразеологически обрати, без конкретни управленски виждания. 4. Г-н Писарев поставя един практико-теоретичен въпрос: “Дали БСП, влязла в тристранна коалиция с партии от центъра, има право да променя предизборните си обещания." Писарев отсича в тон с медийната пропаганда: "Не!" Тази му безапелационност обаче понамирисва на демагогия. За всекиго е ясно, че в подобна коалиция всяка от партиите е длъжна да се откаже от част от програмните си заявления и да направи компромиси, ако иска да влезе в изпълнителната власт. Спорът е до каква степен би могло да “се отстъпва” и каква е цената на компромисите. Писарев ли не ги знае тези подробности?! 5. Г-н Писарев пише, че “разривът между социалдемократизиращото се ръководство на БСП и членската маса е съществен и очевиден”. Трябва да се отбележи, че това е централният пункт от политическото му изявление. Истината обаче е отново друга. Ако ръководството на БСП беше социалдемократизирало партията си, по примера на основните социалдемократически партии на Европа (Испания, Германия, Италия, Франция и пр.), тя не би държала на почти стопроцентовата приватизация; би се борила далеч по-целенасочено срещу олигархичния капитализъм; би разкрила корените на криминалния преход, дори ако това е болезнено за някои високопоставени нейни деятели. Също така би дала обективна оценка на 45 години социалистическо развитие на България. За съжаление, след 1989 г. ръководството на БСП, водено от конюнктурни съображения, почти изцяло отрече постиженията на социалистическа България, отваряйки широко вратите за историческия реваншизъм. Това се оказа крупен грях спрямо историята на България през 20 в. Партия “Нова Зора”, на своя учредителен конгрес през 2005 г., направи обективен анализ на периода на социализма. Определи го като период на всестранен исторически възход, като съзидателен период в живота на нацията, когато тя живееше по законите на социалистическото развитие на България, по законите на социалната справедливост, не познаваше войните нито масовите мащаби на корупцията. Не си спомняме някоя друга "автентична" според критерииите на г-н Писарев, или поне "донякъде лява" фракция или формация да е давала въобще някаква оценка на този период. Странно е, че г-н Писарев мълчи във връзка с това, въпреки дейната му роля като човек от обкръжението на Тодор Живков. Но да продължим. Ако се беше социалдемократизирала в класическия смисъл на понятието, и външната политика на БСП в правителството би била в синхрон с външната политика на западните социалдемократи, които са против войната в Ирак, не са настроени доброжелателно спрямо американските военни бази и разполагането им на територията на континента и пр., и пр. В този смисъл БСП би заела последователни позиции във връзка с продажбата на българска земя на чужденци (да се продава евентуално само на граждани от ЕС, и то след пет или десет години); и политиката й в енергетиката (защитата на АЕЦ) би била категорична в защита на националния интерес. С други думи, на БСП й е нужна социалдемокрация от посочения тип, а не както сега, да върви по стъпките на лейбъриста Тони Блеър, когото наричат пудела на Буш, по подобие на България, която уви, също наричат пудел, и също на Съединените щати. Повикът за повече “социализъм” в соцпартията - поне досега - доведе до повече капитализъм от латиноамерикански образец в България, до осъществяване на програмата "Ран-Ът", тази пагубна за бъдещето на отечеството ни доктрина; до изпълнение на позорните “перестроечни” клаузи от Кръглата маса! Ако този призив за “социализъм” копира участта на термина “пазарна икономика”, присъстващ във всички партийни документи на БСП след 1989 г. работата ще стигне до кривата круша. Тогава от простосмъртните българи се криеше, че “пазарна икономика” е равнозначна на “капитализъм”. И за програмата "Ран-Ът", както и за цялата криминална революция, г-н Писарев, първи и единствени писахме ние, в "Нова Зора". 6. От въпросното интервю узнаваме, че г-н Писарев се отнася с “отвращение” и към още един субект - Жан Виденов. Намираме това за напълно логично. Г-н Писарев е деен участник във вътрешнопартийния заговор в БСП за снемането на Виденов от власт през 1996 г., а оттам и помагач при успешното извършване на антидържавния преврат от 10 януари 1997 г. Ние помним добре, че през лятото на 1996 г. г-н Павел Писарев се включи с ожесточена активност в битката за свалянето на Жан Виденов - тогавашният председател на БСП и министър-председател. Сега, десет години по-късно, отново в летния сезон, г-н Писарев, се опитва да организира клада и за друг ръководител на БСП, и също министър-председател на България - Сергей Станишев. Това е най-малкото неморално. Не само защото подлага на унищожителен огън сегашният председател на БСП Сергей Станишев, а защото обгръща с добродетелен ореол други лица, които са изначално ангажирани с “недостатъците” му. Не е работа на "Нова Зора" да е адвокат на Сергей Станишев, но подобно израждане на принципите в котерийни спречквания не е полезно никому. Нито на онези, които Писарев заклеймява, нито на останалите, на които пее “Осанна!” Ще е жалко, ако уважавани от българската левица личности като Янаки Стоилов, Красимир Премянов, Димитър Генчев и други останат безмълвни спрямо откровената провокация на Павел Писарев срещу БСП и лява България, "паразитираща върху нуждата от лявост". Лошо започва според нас новата лява фракция в БСП. Иначе партия “Нова Зора” смята, че в случаи като този левицата у нас не трябва да се поддава на моментните настроения, независимо дали са мотивирани, аргументирани или не. Потребно е да се търсят контакти между представителите на левите сили. Повеля на деня е да се изграждат мостове, а не да се рушат, както това прави г-н Писарев. Всичко това в никакъв случай не означава панибратство. Нещо повече, това няма нищо общо с безпринципните съглашателства, които пречат да се казва истината. Цялата истина! Само истината. И то навреме. Партия “Нова Зора” и занапред ще следва утвърдената в партийните документи конструктивна политика на диалога, на истината! Ще я следва по принципа: право куме, в очи. Иначе като хора на социалния идеал и на националната автентичност не можем да не пожелаем на всяка лява формация да бъде преди всичко национална по своята същност. Днес всичко по своите измерения е в ареала на националното. Национален въпрос е и въпросът за хляба, и въпросът за стопяването на нацията, и въпросът за съсипаната българска промишленост, за унищожения индустриален интелект, за унищоженото селско стопанство, за предадения от политическия елит народ на България... Пожелаваме на фракцията в БСП да бъде близка до болките на отечеството. Интервюто на г-н Писарев показва, че непремерените приказки и склонността към интригантство носят беди всекиму. Те не са от полза и на новата лява формация. Останаха много “заслуги” на г-н Писарев, които не отбелязахме. Не защото нямаме куража да му ги припомним, а защото сме свидетели как много имена и лесна слава изтекоха в канализацията на историята. И някак си в случая не си струва труда. Като един своеобразен Херодот “Зора” записваше през годините паденията, възхода и зигзагите на нашето смутно време. Защо ли ни се струва, че някакъв зигзаг тъче сега и г-н Писарев? Не беше ли той генералният директор на БНТ, който пръв мащабно и магистрално отключи шлюзите на пропагандата от лъжи и клевети за периода на социалистическото минало на България? Не беше ли той пламенният пропагандатор на идеите на идеите на криминалния преход. Тогава г-н Писарев удобно беше забравил поетичния марш на Маяковски “Леви, леви”. И се видя, през Кюранов и Луканов, стигна се и отвъд ореола на Кауцки. Сега г-н Писарев вече марширува с левия крак. По нов Стратег-ически коридор. Снишете се, г-н Писарев. Така и за вас, и за лявата идея, е по-добре.

Нагоре Съдържание на броя