|
В статията на генералите и адмиралите от запаса, публикувана във в. “Дума” и в. “Жарава”, се поставят редица важни въпроси, свързани не само с издигането и подкрепата на президента Георги Първанов за втори мандат, но и с редица големи научни, социални, идеологически и морални принципи.
Това поражда необходимостта да се чуят и други, различни мнения по тези въпроси.
Уважаеми генерали и адмирали, предлагам преди да правим оценките, да уточним подходите. Да се договорим да не използваме до болка познатите след 1989 г. обръщения - „един наш колега”, „една телевизия” и т.н. Този „един наш колега” е армейски генерал Любен Петров. Да бъде написано неговото име и звание, го изисква не само етиката и защото е по-старши по чин, но и това, че този генерал, този гражданин на Р България, го заслужава. Повярвайте ми, така мисля не само аз, а и много българи. Същото го мисли и „една телевизия”, "7 дни”, която според мен е гледана и уважавана от лявата интелигенция и от мнозинството нормални български граждани, които естествено, спадат към бедната и преобладаваща част от обществото. А това - според официалната статистика- са повече от 80% от гражданите на България.
Ще се постарая да бъда конкретен, макар че е трудно, поради много общото, мъгливо формулиране (или отсъствието) на „обвинителните слова”, „изречените от него тежки думи”, ”тежки истини".
Аз съм съгласен с вашите оценки, че г-н Първанов като президент се извисява над предшестващите двама президенти, че притежава широка култура, компетентност и дипломатичност. Но ми разрешете да се усъмня в неговия държавнически подход и патриотизъм. „По делата им ще ги познаете”!
След 1989 г. и в настоящия момент т. нар. политическа класа, включително ръководната върхушка на БСП (без съгласието на основната част от нейните редовни членове, които я напуснаха, и продължават да я напускат, а други все още членуват в нея ), чрез изменения на Конституцията, чрез прилагане на прословутия „План Ран-Ът” в икономиката, чрез тоталната приватизация и безгръбначния слугинаж, и в изпълнение на указанията на западните, и основно американски сили, - унищожиха българската икономика, наука и образование. Разграбиха националното богатство, реализираха "първоначалното натрупване" на капитала.
Осъществиха контрареволюцията и връщането на капитализма в България, съпроводено с крайно социално разслоение на населението на малко богати и много бедни; унищожиха социалните придобивки, характерни за социализма; разгърна се в масови мащаби престъпността, включително организираната; разпространиха се проституция и наркоманията.
През изминалите 16-17 години ние загубихме изгодни външни пазари, развалихме добрите си отношения с много държави, в чужда угода и за едно потупване по рамото. И се чудим защо много страни ни изолират, защо отрицателното ни външнотърговско салдо расте с всяка изминала година и достига главоломни размери. Чудим се защо България от средноразвита страна, по данни на ООН, сега е най-бедната в Европа.
Във военен и външнополитически аспект, особено през последните години, България води пагубна политика, граничеща с национално престъпление. Ето само някои примери, към които вие имате непосредствено отношение. Участието на България, в угода на САЩ, във войната срещу Ирак, е вредно не само за външноикономическите и политическите отношения с арабските държави, но и за нашата европейска ориентация. Повечето европейски държави, включително водещи (Франция и Германия), бяха против тази несправедлива война.
С “консенсус” и с голямо усърдие, придружено с измами и лъжи, българската политическа класа предостави военни бази на американската армия. Деяние, безпрецедентно в историята, а и за бъдещето на България, без допитване до народа. Г-н президентът мълчаливо отхвърли предложенията на генерал Любен Петров и други интелектуалци за референдум. Даже главнокомандващият на НАТО в Европа се разграничи, като официално заяви, че НАТО няма отношение към военните бази на САЩ в България, че това е чисто двустранно решение.
Най-малко на вас, господа, е позволено да премълчавате и да се правите, че не разбирате за какво служат военните бази, срещу кого са насочени и каква икономическа, социална, екологическа и морална цена ще плаща България за тях. За големите рискове, които се поемат с разполагането на чужди военни бази на наша територия. Наивно е да се счита, че ставаме плацдарм за нападение на други държави, а няма да се превърнем в мишена на ответен удар!
Без да продължавам с изброяването на сътвореното от т.нар. политически елит, не без участието на г-н Георги Първанов, е трудно да се приеме вашата оценка за „патриотизма” и за „държавническия подход” на г-н президента.
Предлагам на основата на тези факти да разсъждаваме, да правим оценки и заключения за „обвинителните слова”, „изречените от него тежки думи”, за „сегашната ситуация”, за „максимализмът”, „волунтаризмът” и „донкихотовщината” на ген. Петров.
Основният въпрос е дали трябва да се крепи на всяка цена съществуващото сега дясно статукво, при което се защитават интересите само на богатите, на новите капиталисти от всички цветове. Да се налива вода във „воденицата” на ДПС и партията НДСВ, барабар с царските имоти? Или да има алтернатива, както предлагат ген. Любен Петров и други дейци на левите движения, да се създаде патриотичен, или народен, или национален съюз, или движение, или обединение - наименованието не е толкова важно.
А това е организация, зад която ще стои бедна, лява България. Организация, която да участва във властта, да защитава интересите на българските граждани (българи, цигани, турци, арменци и др.), които живеят в бедност, под или малко над границата на нищетата. Да защитава националния суверенитет на България и достойнството на българските граждани.
Създаването на такава организация, на алтернатива, е тест за зрелост на българското общество, особено на патриотичните и левите партии, организации, движения и дейци. Трети път (ала Тони Блеър) не съществува и всякакви разговори за него са приказки за наивници.
Така че има за какво да помислим, преди да седнем да пишем.
|