|
Най-голямата грешка, която Израел може да направи в този момент, е да забрави, че самият Израел е грешка. Откровена грешка, добре обмислена, за която никой не е виновен, но идеята да се създаде нация на европейските евреи в територия на араби мюсюлмани (и малко християни) стана причина за война и тероризъм от типа, който виждаме в момента. Израел воюва с "Хизбула" на север и с "Хамас" на юг, но най-големият му враг е самата история.
Затова израелско-арабската война, вече превърнала се в израелско-мюсюлманска война (Иран не е арабска държава), продължава и се разраства. Затова конфликтът се видоизменя и се изражда. Това е и причината сега Израел да воюва с организация като "Хизбула", която не е съществувала преди 30 години, а "Хизбула" да се подкрепя от държава като Иран, който някога беше мълчалив съюзник на Израел.
Скритата под повърхността омраза към еврейската държава в ислямския свят постоянно изплува. Лидерите на Саудитска Арабия, Египет, Йордания и няколко други арабски държави може да осъждат "Хизбула", но се съмнявам, че обикновените хора споделят това мнение.
Няма никакъв смисъл да се осъжда Хизбула. Фанатиците не са подвластни на здравия разум. Няма голяма полза да се осъжда и Хамас. Тя е зловредна антисемитска група, чийто организационен принцип е омразата към Израел. Но има смисъл да се предупреждава Израел да прояви сдържаност - не за доброто на враговете му, а заради самия него. Каквото и да се случи, Израел не бива да използва военната си мощ, за да отвоюва обратно това, което вече е избрал да изгуби: буферната зона в Южен Ливан и самата ивица Газа.
Твърдолинейни критици на Ариел Шарон, намиращият се сега в кома израелски лидер, който бе инициаторът за изтеглянето от Газа, винаги са казвали, че това ще се случи: Газа ще се превърне в рай за терористите. Те настояват, че умерената палестинска власт няма да може да контролира радикалните елементи и че Газа ще бъде използвана за изстрелване на ракети към Израел и за предприемане на терористични нападения. Точно това се случи.
Също така е вярно, както някои критици предупреждаваха, че изтеглянето на Израел от Южен Ливан беше възприето от враговете му - и обявено от "Хизбула" - като поражение за могъщата еврейска държава. "Хизбула" си приписа заслугите за това, а и така трябва. Постоянните й атаки обезкръвиха Израел. Накрая Израел се изтегли, а Обединените нации обещаха сигурна граница. Ливанската армия пое грижата. (И сметката е платена.)
Всичко, за което критиците предупреждаваха, се сбъдна. Но по-лошо от това, което се случва сега, би било повторното завземане на тези територии. Това би запратило Израел точно там, където беше - да се справя с непокорно, гневно население и да накара света да наблюдава отстрани как извършва неизбежните грехове на окупационна сила.
Мъдрият избор e оттегляне до защитими и трудно преодолими граници. Това означава да е изтегли от по-голямата част от Западния бряг - и да чака (и да се надява), че историята ще се разсее и ще насочи вниманието си към нещо друго. Това ще отнеме известно време, а междувременно тероризмът и ракетните нападения ще продължат.
|