|
Всички прогресивни сили по света са се обединили в усилията си да не допуснат признаването на руския за втори официален език в Украйна. Нека да видим как всъщност стоят нещата в тази постсъветска република.
И така, рускоезичното население в Украйна се разпределя в шест категории.
1. Руснаците. Те съставляват 17 процента от жителите на страната. Тази категория рускоезични са се оказали в украинските земи от 17 век нататък, включително и в резултат на миграциите през съветската епоха. По същия начин много украинци са се озовали в Русия, Прибалтика, Кавказ, Средна Азия, Сибир и т.н.
2. Рускоезичните украинци. Те са около 20 процента от населението. Макар и да се смятат за автохтонни жители на Украйна, те отдавна-отдавна са “забравили” украинския език и говорят само на руски.
3. Двуезичните украинци (около 10 процента от жителите на републиката). В домашна обстановка говорят предимно на украински, но на публични места минават на руски. Децата на тази категория хора в крайна сметка се ориентират към руския.
4. “Малорусите” (близо 10 процента). В тази категория влизат предимно селяни, чийто роден език е смесица от украински и руски. С времето все повече от тях също се ориентират към руския език.
5. “Съветските хора” (също около 10 процента). Категорията обхваща хора със смесен произход (например бащата таджик, майката естонка). Понастоящем те по правило се самоопределят като руснаци и говорят на руски.
6. Националните малцинства, в това число и българите в Украйна. С изключение на поляците в района на град Житомир представителите на всички тези малцинства предпочитат да говорят на руски, а не на украински.
А сега нека да направим една малка сметка:
17 на сто руснаци
+ 20 на сто рускоезични украинци
+ 10 на сто двуезични украинци, които предпочитат руския
+ 10 на сто “малоруси”, които също избират руския
+ 10 на сто рускоезични “съветски хора” от смесени бракове
+ 10 на сто рускоезични национални малцинства.
И какво излиза тогава? Излиза това, че 77 на сто от жителите на Украйна по една или други причина са не само рускоезични, но и желаят да си останат такива.
Тук му е мястото да изтъкнем, че цитираните по-горе данни не са ни подхвърлени от Кремъл и неговите тайни служби. Всички те са взети от в. “Украинска правда” (22 май 2006 г.). И то от статия на г-н Остап Кривдик, който е върл противник на обявяването на руския за втори официален език в Украйна.
Ако така изглежда съотношението “руски-украински” в една крещящо антируска публикация, то какво ли е то в действителност?
|