|
В парцел шести на Централните софийски гробища е погребан пламенният поет Христо Смирненски. Няколко крачки по-нататък почива брат му - не по-малко талантливият поет и сатирик Тома Измирлиев, известен през 20-те и 30-те години на 20 век с псевдонима Фома Фомич. Досами тях са гробовете на Веселин Измирлиев - също талантлив поет и преводач, както и на дузина повече или по-малко известни потомци на големия кукушански род. Сред тях е Елисавета Джорева (1976-1994) - прекършената фиданка на рода Измирлиев. Дали талантът на Ели нямаше да разцъфти като поетеса, преводачка, художничка, или да се извиси на друго духовно или материално поприще? Какво загуби България, българската култура, след като коварна свръхдоза наркотик отне живота й на 17 години? Това не знаем и не бихме могли да отговорим. Онова, което знаем е, че трупът е намерен в центъра на София, в дома на изтъкнат вокален политик, известен като ревностен доносник на бившата политическа полиция с агентурното име „Николай”. Дъщеря му - Елизабет Маркова - често организира веселби с децата на видни столични политици, т.е. на „елита”. Мястото е на пъпа на София, т.е. „елитарно” и подходящо за сбирки на подрастващите управници на България. Елизабет е домакинята, изявява се като тартор на купоните, където щедро се сервират наркотици. С Ели са приятелки, съученички. И двете са вече пристрастени. Него ден обаче късметът изневерява на Ели и душата й се възнася при забележителните й предшественици. Вдига се шум. Любопитните носове на оператори и журналисти душат какво е ставало зад блиндираните покои на Маркови. Нима отроците на „елита”, надеждите на демокрацията шмъркат наркотици? Това ли е бъдещето на нацията? Колко и кои са децата в този „елитарен” кръг? Ами родителите? Защо се пънат да оправят нацията, като не могат да озаптят децата си?
Повдигат се и други, чисто професионални въпроси, като кой снабдява Елизабет и останалите с наркотици? Кой зарибява децата на „елита”? Как става това под носа на управляващите, т.е. на родителите? Как действат или бездействат службите? Има ли въобще превенция в милата ни татковина? Очевидно набъбва обществен скандал...
Обществеността и медиите и до днес си задават въпроса кой разпореди извеждането на Елизабет извън страната? Буквално за 24 часа майката - Мария Лекова - е командирована като „сътрудник” в посолството ни в Будапеща. Елизабет, естествено, заминава с майка си, далеч от нездравото любопитство на медиите и обществеността. Следствието се прекратява по системата „няма човек - няма проблем”. Дали има или няма проблем - въпросите обаче остават. Един от тях е свързан с майката. Според Георги Марков съпругата му е унгарка. Ако е така, на какво правно основание унгарска гражданка е назначена в българско посолство на български щат с пълна валутна заплата и куп екстри? Защото на основание разпоредбата на чл.11(1) на Наредбата, одобрена с ПМС R252/2000 г., единствено български граждани могат да бъдат командировани в мисиите ни зад граница. Аналогична е и предходната Наредба, одобрена с ПМС N 98/1993 г. Ако пък е българска гражданка, на какво правно основание пребивава в посолството вече дванадесета година?
Историята на българската „дипломация” не познава друг подобен случай Генезис. По времето на "комунизъма", дъщерята на български градинар от малкото село Токод в северна Унгария получава възможност да продължи образованието си в България. Нещо, което предците й едва ли някога са мечтали. При това - безплатно, както всички останали по онова време. Така Мария Лекова успява да придобие диплома за завършена „българска филология”. В ИЧС (Института за чуждестранни студенти) селското момиче среща пламенния комсомолец Георги Марков, който, по-късно, в зората на демокрацията, се оказва, че всъщност бил агентът „Николай”. И както в приказката - „Търкулнало се гърнето - намерило си похлупака” - двамата се задомили. Създали здраво и стабилно комунистическо младежко семейство. И заживели щастливо и честито. Докато не се пръкнала демокрацията...
С избухването на демокрацията нещата малко се пообъркват. Георги Марков бързо и трайно се преориентира към политическия батут. Все по-често се задържа извън дома в компанията на новите си съмишленици. Усилията им са насочени изцяло към „оправяне” на България. Резултатите от тази 16-годишна сенсуална активност не закъсняват: от държава България се превръща в територия със затихващи функции. В същото време малката Елизабет, потресена от „житие и страдания беднаго Николая”, потърсва утеха в прегръдките на Морфея, вероятно защото не може да понесе фактите. Отначало спонтанно, после спорадично, след това все по-често и все по-колективно... Майката също не може да понесе фактите, но търси обяснението в заговори и конспирации на „външни” фактори. Не в причинно-следствените връзки...
Битие. И ето, вече 12 години Мария Лекова-Маркова продължава да стои в българското посолство. Пет правителства се сменят, само Мaрика, както сервилно я наричат тук, си стои. Какви са изключителните й заложби, професионалните й и делови качества, с какво толкова е незаменима за българската дипломация? Млади хора, специализирали унгарски език и литература или други науки в елитни унгарски университети, вероятно са се надявали да дойде и техният ред, да поработят и те в страната, за усвояването на чийто език и култура българската държава е похарчила милиони. Отнюд! Докато Мaрика съществува, това едва ли ще се случи. А за „работата” и “професионализмът” й свидетелства следната доловена реплика: „Сутрин винаги закъснява. В замяна на това вечер редовно си тръгва по-рано. Иначе винаги може да я намерите, когато не е в дюкяна...”
„Дюкянът” не е виртуален, нито е метафора или ключова дума, а реален офис на фирмата „Мултикомерс”, който се помещава в магазинно помещение на ул. „Конституция” в 5-и район на унгарската столица. В информационния справочник на Будапещенския фирмен съд, под номер 13-09-064538 като ДОО е регистрирано „Мултикомерс” с управител Едит Лекова-Хайду (с майчино име Дафина Лекова) и адрес ул. "Сельо кьоз" 7139/4 в предградието Будайорш.
Едит е първа братовчедка на Мария Лекова-Маркова. Чрез посредничеството на тази семейна фирма след 1998 г. е погасена по-голямата част от българския държавен дълг към Унгария в размер на 50 млн. долара. Според свидетелствата на специалисти това е станало предимно с износ на машини и части от Карловските заводи. С други думи, Георги Марков ръководел нещата на изхода (в България), а Мария Лекова-Маркова - на входа (в Унгария).
„Николай, изглежда, се е отчитал лично на Командира, щом дори "Мистър 10 процента" не можа да се вреди в тази далавера”, коментират добре информирани лица от тогавашното Министерство на икономиката. А че далаверата си е далавера, се вижда от размера. Достатъчно е да си представим само „обичайните” 10 % комисиона върху общата сума на дълга... А дали са били само десет? Дали и други, освен семейство Маркови, не биха могли да знаят?
Апокалипсис. След приключване на сделката с дълга Лекова-Маркова се впуска в поредна далавера за незаконна продажба на българска публична собственост. Неколкократно е забелязана да съпровожда хора, които оглеждат, замерват и снимат български имоти, находящи се в 12-и район на унгарската столица. Това става, докато госпожата продължава да се води на заплата в българското посолство. И не само на заплата. Впрочем от години тя реално командва посолството. „Госпожата държи служителите в непрекъснат стрес. Постоянно заплашва с уволнения. Преди плашеше с Костов, след това - с царя. Не знаем кой е началник тук - посланикът или Мaрика”, недоумяват под сурдинка.
Изглежда, недоумяват за това и в унгарското Външно министерство. „В отдел "Печат" иронично ми подхвърлиха преди време дали българският посланик не е жена”. Защото Мaрика постоянно обикаля унгарските държавни учреждения и институции, позволява си да говори от името на посолството и на българската държава, да спуска директиви, да раздава оценки и квалификации, включително за служители на посолството, включително за посланика. Това поведение, вероятно следствие от нещастието с дъщеря й, от обвинения и нападки към „външните” фактори прераства в неприкрита българофобия. Проекциите й към българите и българското често стигат до степента на погнуса. В унгарския осигурителен институт например били поразени да научат как „всички българи били свини, дори посланикът бил свиня”.
Разбираема е омразата й към комунизма. Нали нему дължи образованието си. А казано е още във Ветхия завет: “Няма добро дело ненаказано!” Разбираем е и нейният антисемитизъм. Нали комунизмът е еврейска работа, както смятат Сидеров и Ифандиев. Но какво са й виновни българите? Не е ли и тя от българска майка родена? Защо трябва да демонстрира състоянието си пред унгарските служби? „Възможно ли е такова поведение? Наистина ли тази жена работи в посолството на Република България?”, диви се и директорът на Осигурителния институт. Отговор обаче не последва.
Преди години, когато бях акредитиран като журналист в Будапеща, уведомих официално посланика за това скандално антибългарско поведение. Но Мaрика и до днес си стои в посолството. И до днес продължава да е на пълноценна валутна ясла, и до днес издевателства над всичко българско и родно. Дали пък и посланик Гяуров не се страхува от нея? Дали пък Лекова-Маркова не си е откупила мястото в посолството за "вечни времена"?
Въпросът не е просто риторичен. В публичното пространство отдавна се говори, че през последните години тучни длъжности зад граница се отдават срещу заплащане. Споменават се имена на високопоставени длъжностни лица, които събирали парсата. Споменават се и лица, които са си откупили задграничния пост. Споменава се и името на изтъкнат наш учен с международна известност, комуто предложили посланически пост във водеща европейска страна, но отказал да си плати и кандидатурата му отпаднала. Косвено потвърждение за това е и мълчанието на посланик Димо Гяуров. Обърнах се писмено към него, в качеството му и на бивш шеф на разузнаването. Попитах го как ще коментира сведенията за продажба на постове в дипломатически и други задгранични представителства. И до днес, година след моето запитване, посланик Гяуров не е опровергал тази информация.
В същото време любящият съпруг, превъплътил се в конституционен съдия, се насочва към спортния бизнес. Ето как коментира тази му дейност членът на ЦИК Михаил Константинов: „През 2001 г. конституционният съдия и тогавашен кандидат за председател на КС - Георги Марков, известен повече като агент „Николай”, влезе в управителния съвет на ПФК ”Левски” АД. В чл. 147, ал. 5 на конституцията обаче е записано, че „положението на член на КС е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняване на свободна търговска или друга професионална дейност”. Константинов допълва още, че на основание чл. 148, ал.1, т.5, мандатът на членове на КС се прекратява при констатиране на несъвместимост с длъжностите, посочени в чл.147, ал.5. Заемайки поста председател на футболния клуб и на търговското дружество ПФК„Левски” АД обаче, конституционният съдия Марков трябва да отстоява интересите на дружеството, изпада в пряка зависимост от професионалната и търговската дейност на клуба. А смисълът на чл. 147, ал. 5 на конституцията е именнно съдиите да не бъдат зависими. Освен това Георги Марков е зависим и по линия на своето активно сътрудничество с ДС като виден нейн доносник, добавя в заключение Михаил Константинов.
С доходите от незаконната си дейност и с парите на българските данъкоплатци семейство Маркови купуват елитни недвижими имоти. Сведенията са поне за два огромни апартамента в престижния център на унгарската столица, стойността на които възлиза на не по-малко от половин милион евро. Имат ли и други капиталовложения? Това можем само да гадаем. Но онова, което знаем със сигурност, според разбиранията и моралните принципи на семейство Маркови, се нарича ред, законност, справедливост.
|