|
Мнозина си спомнят мистериозното обяснение-обещание на Симеон, който дойде през 2001 г., за да направи своя прощъпалник в ролята на български министър-председател. Той каза, че ще управлява България като една добра фирма, и че за 800 дни положението и доходите на гражданите несимволично ще нараснат.
Дотогава нито един от кандидатите за първия стол не успя да формулира толкова кратко, цинично, откровено и особено вярно послание. Наистина България се управлява подобно на фирма, от некадърен и стопански безхаберен мениджър. Наистина доходите несимволично се промениха, но с номинален знак в отрицателна посока. Симеон наистина се упражни във властта, взе си каквото можа от имоти, които не му принадлежат, и сега целомъдрено надзирава Съвета на коалицията (създадена след последните избори, за да внимава за трипартийния Франкенщайн, който се роди от пепелта).
|
После Неговият министър Николайчо Василев, който изпадна от коловоза на транспортното министерство, бе осенен от гениалната идея да образова и изпитва - чрез тест - държавните чиновници дали могат да устоят на корупционен натиск. Вероятно в тази деликатна област на пазарната икономика в България личният пример не е особено заразителен, та нещастните хорица ще трябва да леят пот над мултимедийни продукти, и да отгадават верния път запазване на работата си. Като отрежат главата на корупционните механизми.
Похвално.
На фона на тази грандиозна битка се разиграва и една друга битка, където борбата с корупцията не изглежда по този фриволно водевилен и виртуално-победен по същността си начин.
В с. Пчелин, на 80 км от София, в посока Пловдив, се разиграва стопанска, а и не само стопанска, драма, която е олицетворение на “прехода” от последните 16-17 години. Неговото мото бе да ограбим всичко, защото светът е за предприемчивите. Така и стана. Грабежът продължава по всички фронтове и с голяма лъжица.
Някогашните ТКЗС бяха предадени на “милостта” на ликвидационните съвети и всичко си дойде на мястото. През 1993 г. в с. Пчелин се образува кооперация “Пчела”. Историята, свързана с нейното ограбване, е повече от тъмна, защото до ден-днешен не могат да се намерят някои от най-важните документи за функционирането й, докато тези, които все пак могат да бъдат намерени, доказват черно на бяло, че става дума не за стопанисване, а за разрушаване!
Мъчителната история на ограбеното имущество на кооперацията става материал на множество публикации както в местната преса - в. “Седмица”, така и в централни ежедневници. Последният председател Христо Христов с монашеско търпение и всеотдайност, и на предела на силите си, обикаля всички инстанции да търси справедливост за разрушеното и ограбено стопанство и да призовава и организира разследване на делата на досегашните председатели. Глас в пустиня!
В поредицата от удари, нанесени на кооперация “Пчела”, участват различни хора, общото между тях е, че са приближени на г-жа Малинка Кръстева, два мандата председател на кооперацията, която от 1999 г. я предава в ръцете на Христо Христов - като една “гола пушка”. Не е останало нищо. Напълно е разрушена помпената станция “Бунара”, няма ги двете помпи “Марица”, “изпарили са се” железен навес сеновал, телеугоително съоръжение, телчарник, овчарник, две трети от въздушната електрозахранваща мрежа, 21 тона слама. Към това се добавят вложенията за 160 дка вишни, от които нищо не става, защото за тях никой не се е погрижил, 36 дка ягоди, от които са получени по 313 кг/дка, но само за 25 дка (?!), продадени са дялове от язовир “Левица” - на член-кооператор, на сума, която е просто смешна (457 091 “стари” пари), продаден е дизелов агрегат от 30 Квт (в момента на продажбата цената му е 5-7 пъти по-висока на пазара). За другите земеделски насаждения и селскостопански животни, които са продадени или просто изоставени на небитието, данните са също толкова зловещи.
Наследеният от бившето АПК фолксваген-бус е продаден на “братовчеди”, парите - който иска, да ги потърси... Някъде там са...
През януари 2000 г., поради здравословни причини,Христо Христов назначава на своето място - и до провеждане на ново общо събрание на кооперацията - Данчо Костадинов. Този човек имал добро име в обществото и се знаело, че е трудолюбив и добросъвестен. Той притежава всички пълномощия на председател на кооперация, но с едно условие - документите, свързани с продажба на имущество и юридическото представяне на кооперацията трябва да се подписват съвместно с Христо Христов.
Идилията продължава кратко, защото г-н Костадинов не само не се оказва такъв, какъвто го познавали напоследък, но и доста по-сериозен “ликвидатор”, и също братовчед на г-жа Малинка Кръстева. А знаем, че “братовчедството” в България има ясен стопански профил - далаверата преди всичко.
Недооздравелият Христо Христов се втурва да обикаля полиция, прокуратура, президент, местната управа, областния управител, вика на помощ медиите.
Накрая се обръща към министър-председателя г-н Сакскобургготски с писмо, и предава документите за случая “Кооперация “Пчела” на Христина Петрова, тогава депутат от НДСВ.
В началото на 2003 г. Христо Христов пише гневна статия във в. “Седмица”, където изрежда по точки всички кражби от кооперация “Пчела” и цитира сумата на присвоеното в имущество, инсталации или земя - тя е около 1-3 млн. стари лева. Употребяваме понятието ”стари лева”, тъй като от тази мрачна история се разбира, че няма съставен документ за щетите, в актуалната стойност на българската валута, и поради честите смени на курса, не могат точно да се изчислят сумите на ограбеното. Това е! Пито-платено.
Христо Христов обикаля по инстанциите и медиите, пише и призовава да се запази хляба на хората, настоява да се вземат мерки, но керванът си върви. “Продадоха път за 33 лева и угоителен комплекс за 205” - това изчислява в. “Монитор” по повод съдбата на кооперация “Пчела”.
Най-скъпият имот в с. Пчелин се оказва клозетът - оценен е на сумата 6 лв. (шест лева), приватизиран е, а вероятно собственикът му има и нотариален акт за имота. Клозетът е с площ от 20 кв. м, тухлена постройка (четворки), покрит с керемиди.
На тази драма дори управлението на “добрия цар” не можа да сложи конец. Обаче самият добър цар заграби имоти, които май-май никога не са били фамилна собственост, а сестра му дори заплашва да съди България и за други наследства, и то в международните институции ще я съди.
А Христо Христов продължава да пише. Жалби.
|