|
Преди време в. “Нова Зора” публикува статия от Людмил Недялков “Сивото злато”, визираща полезните практики в някои държави при използване уменията и знанията на пенсионерите; разбира се, с тяхно съгласие и в техен материален и морален интерес.
Един от “100-те въпроса за ЕС”, рубрика на Българската национална телевизия, се отнася и за това какво да очакват нашите 2, 3 млн. души пенсионери след влизането ни в съюза. Повишаването на най-ниските пенсии от 1 юли т.г., жест от държавата, бледичък на фона на актуалното положение, и обявеното вчера 6-процентно увеличение на тока и топлата вода, 40% на билетите за градския транспорт, и редица други повишения, останали някак в сянка, отново ни изправя пред въпросителната: има ли надежда и кога възрастните граждани на България ще живеят по-достойно?
|
Нека да кажем открито: общият принцип за всички страни - членки на общността, касае запазване на осигурителните права при свободно движение в границите на ЕС. ЕС няма да се меси, нито да дава препоръки относно пенсионните законодателства в отделните държави, в т.ч. формулата за изчисляване на пенсиите, възрастта, добавките и др. “Всяка коза - за свой крак” - ни казва ЕС. Обаче никой у нас от управляващия "елит" не го чува така.
Но най-сложният и труден въпрос в самия ЕС е именно социалното осигуряване.
Навремето виждахме възрастни - според представите ни на 30-40-годишни хора (тогава) - дами и господа в небесно сини шорти и розови блузи и ризи да обикалят след пенсиониране културните забележителности на планетата. И се чудехме - не толкова на доходите им - и с “Балкантурист” мнозина българи се възхитиха на египетския Сфинкс и Палма де Майорка, колкото на духа и бодростта им. Горе-долу по собствени изчисления мнозина от бъдещите пенсионери се тъкмяха за същата съдба.
После започнахме да чакаме. Нали г-н Ив. Костов ни обеща, да стъпим на Канарските острови... Ама, йок! Икономиката ни бе разрушена, а по земното кълбо демографското състояние пое в специфични посоки.
Анализът на октомврийските (2005 г.) и на януарските (2006 г.) събития във Франция, държава, давана като пример за интегративна политика спрямо имигрантите, особено тези от Магреб, показва, че извършителите на палежи и размирици са основно млади хора между 16 и 20 години, от квартали със заселници. Социално-психологичният разрез разкри висока безработица сред тях, неудовлетвореност от заеманото място в обществото и пр.
Една година преди това банда въоръжени с мачете и ножове, нападна полицейски участък в тайландската провинция Патани и се укри в близката джамия. След тричасов обстрел с гранати и автомати правителствените сили за сигурност се справиха с положението. Резултатът: 30 убити бунтовници. Случаят бе отнесен към раздел “етнически вълнения” на мюсюлмани. Министър-председателят на Тайланд - Таксин Шинаватра, наблегна тогава на още два фактора: възрастта и перспективите за реализиране на нападателите. Шинаватра отбеляза: “Те са бедни, нискообразовани и безработни. Нямат достатъчно доходи, но имат много свободно време, така че тази празнина трябва да бъде запълнена”.
Този, а и следващи случаи, потвърдиха прогнозите за “демографска неустойчивост” на света.
Според ООН през 2000-ата година над 100 държави са преживели “младежки бум”, т.е., жителите им на възраст между 15 и 29 години са надхвърлили 40% от населението. Изключително млади, новосъздадени от развиващия се свят, те се характеризират с висока раждаемост - предимно в южната част на Африка и в Близкия изток. Ако в Европа делът на младите се движи между 23% (Норвегия) и 19% (Италия), в САЩ - 27%, в Япония - 21%, в Китай - 30%, в Индия - 40 %, за Зимбабве, Замбия, Бурунди регистрираните показатели са съответно 59%, 57%, 56%.
Изобилието на млади хора не е нещо лошо. Работодателите в САЩ и други развити страни, където повечето младежи са образовани и технически обучени, го смятат за предимство; компаниите търсят свежа енергия и находчивост. Икономистите отдавна са разбрали, че големият дял млади работници осигурява “демографски бонус” за стопанския растеж. Но там, където възможностите за развитие са недостатъчни, преобладаващите “млади глави” може да доведат до социални сътресения и политически рискове. През 2004 г. младежката безработица е скочила до рекордните 24,4% (средно) - два пъти повече от средното равнище на безработицата на планетата. Придоби гражданственост изразът “бързо разпространение на “малките мъже”, отражение на растящия брой млади мъже, които не са в състояние да осъществят стремежите и очакванията си да станат “истински мъже”, и особено в материално отношение, т.е. обществено-икономическата ситуация ги лишава авансово от възможността да създадат семейство и да се реализират в живота професионално. Британският учен Крис Долън установил, че именно те, повече от другите, посягат към алкохола, дрогата, участват в насилия, самоубиват се или се присъединяват към бунтовнически ядра.
Самюъл Хънтингтън, харвардски професор и автор на спорната доктрина за “сблъсъка на цивилизациите”, пише: “Пред един млад мъж в района на Близкия изток (със 65% от населението под 25 години - М.А.), в постоянни военни конфликти, има три пътя: да емигрира на Запад, да се присъедини към фундаменталистки организации и политически партии и да се включи в партизански групи или терористични мрежи”.
Като цяло завършването на демографския преход, т.е., намаляване раждаемостта в света до "разумни граници", се причислява към постиженията. Но краят носи други предизвикателства.
В страните, осъществили прехода, например Русия, Япония, по-голямата част от Европа, някогашният следвоенен демографски ръст сега е прераснал в тревожен “бум” на възрастни хора. Застаряването и устойчивото намаление на населението не представлява заплаха за глобалната сигурност, какъвто е огромният брой безработни младежи, ала и политици, и икономисти са все по-загрижени от отражението върху производствената сфера.
В много развити държави на Европа раждаемостта е на точката, при която делът на трудоспособните е намалял, а възрастните съставляват вече между една пета и една трета от всички жители. С раждаемост съвсем малко над 1 дете на жена, руснаците например се топят с 0,7% годишно - около 1 милион. Явлението, в общи линии, бива преодолявано чрез приемане на имигранти: Германия, Испания, Холандия възприеха официални “квотни” политики. Никоя от споменатите държави не показва признаци на икономическа или политическа нестабилност заради застаряването.
Проблемите, обаче предстоят и се фокусират другаде. Според предвижданията съотношението “работещи пенсионери” в Европа вероятно ще намалее наполовина - от 4:1 до 2:1. И ще постави под натиск заплатите и пенсионните фондове. В същото време разходите за здравето на възрастните граждани ще нараснат неимоверно. Очаква се към 2040 г. бюджетният товар за тяхното здраве и за други социални грижи в Италия, Япония, Испания, Франция да надхвърли 27% от Брутния вътрешен продукт.
Отпусканите в САЩ средства за стари хора намаляват очебийно: дефицитът между обещаното на последните изборни кампании и фактически изразходваното достигна 44 трилиона долара.
Докато страните от Третия свят се борят с бърз ръст на населението, индустриалните се приспособяват към застаряването. Няколко европейски правителства приеха допълнително имигранти, увеличиха възрастта за пенсиониране, включват в работната сила все повече жени, повишават облагите при отгелждане на деца. А Япония прехвърли поеманите досега от държавата грижи за възрастните на семействата им. Тя, инкубаторът на фантастични технически идеи, производител на най-модерната електроника, номер 1 в роботиката, започна да се ориентира към трудоемки технологии, за да удължи трудовото битие на предстоящите за пенсиониране работници.
В тази рамка на демографски флуктуации върху българските пенсионери се стоварват сбърканият ни преход, както и прокарваните рестрикции общо за Европейския съюз.
Но не бива да се забравя, че очакванията за подобряване хала на българския пенсионер са свързани с растежа на икономиката, а не с факта на присъединяването ни към Европа.
|