|
Всяко правителство си има номер. Навремето Иван Костов спусна чадър върху своето като използва “случая Даниела”. После леко доплава “яхтеният скандал” с министъра на СКГ Милен Велчев. През цялото време “Неговото величество” се движеше във фарватера на заграбването на “своите” си имоти. Сега на мода е “източването на “Топлофикация”. На Валентин Димитров му излезе прякора Вальо Топлото. Топлото - за да насочва точно гражданина за какъв вид кражба става дума. Вече не е модерно на крадците да им викат Пешо, Ваньо или Вальо Крадеца, защото от доста години се подразбира, че на някого кажат ли му Ваньо Еди-какво-си - несъмнено става дума за далавера. Дори когато си говори с теменужките...
В случая с Валентин Димитров, скандалът набъбва с бързината на снежна топка. Такъв е сценарият с всички политико-икономически-кражбени скандали у нас от времето на “построяването на капитализма”. Медиите са пуснали тънката струйка на разкритията и цедят всеки ден, с работохолишка педантичност, всички нови данни и факти. Данните и фактите може и да са нови, но техниката е стара. После ще излезе, че Валентин Димитров не е бил толкова виновен, после ще гръмне правителственият бушон - може би този път ще е Румен Овчаров, после ще се разбере, че прокуратурата и следствието не са си свършили работата и виновен е някой друг, после ще духне вятърът на промяната и ще отвее милионите в ъгълчето на забравата. Целокупният български народ-мъченик отново ще духа супата и въртележката ще продължи.
А от крадените пари лесно се подаряват компютри, или се купуват билети за културно-масови развлечения. Само тоя дето плаща, няма права. Той ще плаща, докато е жив, и дори ще му тръснат данък природни бедствия, защото държавата може да е слаба, но не защото народът й е прост, а защото “елитът” й е непомерно крадлив. Такова е златното правило на построяването на съвременна капиталистическа България.
|