|
При Бай Тошо беше лошо - столичани изхвърляха битовите си отпадъци в кофите за боклук, а общината ги извозваше на суходолското сметище, докато съвсем го препълни. Абе, к'во да говорим - при Тато всичко беше някак си тъпо и елементарно, без никаква научност и европейски финес. За щастие Стефчо Софиянски рязко насочи нещата в хептен авангардната посока. Само за десетина години той и общинарите му от всички разцветки превърнаха столичния боклук във вселенски проблем, които бе депониран, сепариран и балиран пред очите на целия глобус. Маса западни телевизии разнесоха още повече славата ни по света с репортажи от мястото на събитието. Полицейските активисти на Бойко Борисов биха гражданите на Суходол, биячите на безнесмутрата Ковачки биха жителите на разни други села, балите в Кремиковци и Гара Искър се разпукаха като казанлъшки рози и разнесоха уханието си чак до изправения на нокти Бобовдол.
Дотук добре. Но това трябва да е само началото. Защото какво представляват боклуците на София, а и на още много селища в страната, на днешния решаващ етап от нашата неудържима европеизация? Почти нищо не представляват.
Истината е, че в момента родните боклуци представляват всъщност един неконтролиран от никого огромен сектор от сивата, ще рече, непазарна икономика, пораждащ ежесекундно социализъм.
Всеки клошар, пенсионер, безработен или помияр може да се завре в която си ще кофа за боклук и да извлече от нея неограничен доход, който не подлежи на никакви данъци и такси, социални и здравни осигуровки. За фирмена регистрация и сметоводна отчетност, касови апарати и бандероли, проверки от ХЕИ и финансовото министерство - да не говорим. Де що има социален паразит, граби на поразия от кофите и контейнерите - като от безплатен хипермаркет - храни, дрехи и какви ли не още стоки за широко потребление. А също така и купища други блага, които продава на “Вторични суровини”. Е, при това положение де му е чудното примерно в обстоятелството, че във Варна една немска фирма се отказа да наеме тамошното сметище! И то не за друго, а именно защото местните паразити опоскват изпреварващо всичко, което става за втора употреба, преработка или рециклиране.
Отбелязвайки мимоходом, че по собствените му думи и алчното старче от Мадрид също е рециклиран продукт, предлагаме следното:
1. Общинските кофи за смет в цялата страна да се разпродадат на наши и чужди предприемачи, които да ги превърнат във вериги от магазини за просяци, пенсионери и прочие безделници.
2. Охраната на новата търговска мрежа да се възложи на бездомните псета. Така хем помиярите ще си заработват кокала с честен труд, хем природозащитниците ще понамалят лая си в тяхна защита.
3. Оная част от боклука, която се дължи като ДДС и други плащания, да се извозва и депонира в определения от закона срок право пред министерството на финансите или съответната община.
4. Що се отнася до провинциалните завистници, то те със сигурност ще нададат вой, че като най-обоклучения град в Европа София пак ще се окаже в привилегировано положение. На това обаче ние ще отговорим следното: “Добре де, нали идват нови общински избори! Вместо да се самоизяждате в тая своя черна завист, изберете си и вие за три мандата кмет като Софиянски!”
Само че, казано между нас, де по широкия свят ще намерят друг такъв корифей на боклука като наш Стефча?
|