С лице към хората... и с гръб към закона Не става дума за CD-та, а CV-та, господине

Рени МЕРЕТЕВА

Още в началото на май т.г. се заговори за поредната програма, финансирана от Брюксел с 300 млн. лв., лансирана (а може би и лобирана) от министъра на държавната администрация Николай Василев и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Целта на начинанието, наложено от ЕС, е “повишаване качеството на българските чиновници” (за сметка на количеството, естествено), борба с корупционните практики и максимална прозрачност в работата на висшите държавни служители и политиците. Инициативата предвижда в общинските и в областните администрации да бъдат поставени кутии за мнения, оценки и препоръки, да има горещи телефонни линии за оплаквания на гражданите, както и уеб-сайтове (www. x x x x x. bg например). Изобщо, от прозрачно, по-прозрачно и от електронно, по-електронно! Само дето поговорката “лява ръка - десен джоб” е измислена далеч преди появата на компютъра. Членовете на кабинета пък трябва да се отчитат на всеки 6 месеца за дейността на ведомствата си пред журналисти (!?!), а вносителите на законопроекти и нормативни актове да огласяват мотивите си. “Нищо хубаво не произтича за държавата и обществото, ако не се обяснява защо и как е взето дадено решение и дали зад него не стои личен интерес”, подчерта преди 3 месеца министърката по евроинтеграцията с присъщата й задълбоченост. Изявлението й е меко казано възмутително. Едва ли има българин, който ще забрави как именно г-жа Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев (до миналата година енергиен министър) затвориха “Глава енергетика” при преговорите с ЕС - без никакви обяснения и в пълна непрозрачност (сиреч отрязяха главата на българската енергетика. До кръста). Възраженията на половин милион българи (толкова подписи бяха събрани от гражданите на бъдещата еврочленка България) бяха внесени не в някаква “кутия за оплаквания”, а директно в НС, откъдето изчезнаха по магически начин (знаем, че на Николайчо Василев един от любимите герои е Хари Потър, та защо ли да се чудим). Чуждият натиск, формирал “личния интерес” на тримата политици, е повече от прозрачен, а след затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” те със сигурност ще се сблъскат персонално и с ескалиращото обществено негодувание. Същото, което игнорираха най-безапелационно тогава. Освен Кунева от амнезия очевидно страда и нейният съпартиец Николай Василев. С присъщия си апломб и нагло той смело говори за антикорупция и етични кодекси. “До 2013 г. трябва да имаме качествено нова администрация”, заяви категорично и с перестроечен плам Василев. Междувременно бе проведен конкурс за лого и слоган (мото или призив в кратък вид - т.е. добре познатият някога лозунг) на новата кампания. Емблемата представлява стилизирано човече, а тялото му е оформено като стрелка - “сочи посоката, в която трябва да се развива българската администрация”. Мотото на програмата е “С лице към хората”. Да се чудиш накъде са били обърнати досега държавните служители?.. От май до август Николайчо Василев успя да отчете бурна дейност. Адаптира към българските условия 2 компактдиска (CD) с 6 учебни австралийски видеофилмчета. В тях рисувани човечета (в тон с логото) дават ценни съвети на чиновниците как да реагират, когато е налице конфликт на интереси или им предлагат подкупи и подаръци. Ако служителят се терзае от Хамлетовския въпрос (в случая - “да взема или да не взема?”), пита компютъра, който му предлага два варианта. Според отговора чиновникът продължава виртуалната игра, симулирайки липса на интерес към всякакви изкушения, за да получи поощрение, вместо наказание накрая! CD-тата щели да бъдат полезни и за колегите министри, смята Василев. (Дали пък няма да му хвърлят един "хубай пердах" накрая?). Последните обаче разиграват реални, а не “симулационни игри”. Тук и Алиса от страната на чудесата трудно би се ориентирала из корупционните лабиринти. Самият министър Василев, след като изгледал някои филмчета, си задал различни и многообразни въпроси. Ще е любопитно да чуем и отговорите му. Освен видеоклипове дисковете съдържат и лекции, етични кодекси, закони и нормативни актове за корупция. Предвиден е изпитен он лайн тест (т.е. направо по интернет), който ще полагат служителите. Ще могат да се явяват и на поправителен. 50 хиляди сидита ще получат чиновниците в цялата страна, заедно с нови 1500 компютъра. Засега от близо 100 хиляди души държавни служители обучение по компютърна грамотност са минали едва 11 хил., но до 2013 г. може би и останалите “ще влезнат в час”. (Ако дотогава "системата ги издържи", т.е. усилено се говори за край на епохата на интернета.) Паралелно с компютърно-анимационното ограмотяване в администрацията продължава и сагата с електронното правителство, започнала по времето на министър Димитър Калчев през 2001 г. Две години по-късно (2003 г.) то едва ли не беше “осветено” и “лентата прерязана”, за да чуем тази година, че “започва мащабен проект, с който ще се положат основите на E-правителството у нас” (в. “Труд”,29.07.т.г.). Николай Василев си е поставил непосилната задача да компенсира загубеното време за нереално кратки срокове и с инвестиция от 6-8 млн. лв. Като контрапункт на амбициозното министерско начинание чуваме мненията на специалисти от Българската асоциация на информационните технологии, според чийто председател Златко Златев в процедурата за доставка и изграждане на интеграционна система за E-правителство има много предпоставки за корупция и финансово ощетяване на държавата. (Не може да не викнем с ужас - пак ли!..) Обществената поръчка била направена за “Хюлет Пакард” и трябвало да се прекрати (26. 07.т.г.). Критериите за участие обаче изключвали българските фирми. Подобни са и критиките на д-р Анри Леви, президент на “Фадата”, чийто софтуер е внедрен в над 30 държави на 4 континента. Според неговото експертно мнение от недомислията, липсата на яснота и конкретност в тръжните документи се налага категоричният извод, че “желанието за източване на пари не прозира, а просто блика на фонтани” (в.”Труд”,29.07.т.г.). В интервю пред в. ”Сега” (08. 08.т.г.) Николайчо Василев се опита да отхвърли обвиненията за чуждестранния изпълнител с изявлението, че “едва ли може да бъде припознат като човек, работил против интересите на българския бизнес”. И сякаш, за да опровергае собствените си “адмирации” към родното допълни: “Не смятам, че мога да рискувам малка фирма (българска) да поеме отговорност за целия проект...” Интересно какво е разбирането на Николайчо Василев за “малка фирма” от “висотата” на глобалното му европейско мислене? Дали и последните две печеливши държавни предприятия - “Булгартабак” и БТК не му се видяха прекалено малки и “неконкурентоспособни”, че участва активно в тяхното услужливо предоставяне на чуждестранните големи приватизатори? И дали сега не му е поне малко бодливо да апелира за етичност и борба с корупцията? Ако го беше правил и през изминалите 5 години, една друга “малка пионка” - Валентин Димитров, трябваше отдавна да е “на топло”, защото вместо с рисувани човечета в персоналния си компютър по-охотно е контактувал с политици, манекенки и масажистки. Така че инициативата на "жълтия" министър е доста-доста закъсняла. В самоучителите, които днес раздава Василев, е дефинирано и понятието “корумпиран” - “харчи повече, отколкото получава, има съмнителни приятелски контакти с бизнесмени” и т.н. Абе, тоя човек не е ли чувал за обръч от фирми, за лобистки кръгове и тем подобни геометрии на успеха?! За съжаление, в България хората, отговарящи на това описание "корумпиран", са повече от достатъчно. Затова няма да е лошо и на нас, дето си плащаме данъците и им пълним гушите, да ни раздадат сидита. Но вместо да чакаме виртуални човечета да ни отговорят защо сме на този хал и да се надяваме, че ЕС ще оправи нещата като с “вълшебна пръчица”, ще е по-добре да се доверим на истински почтени личности, достойни да ръководят страната ни. Ключът към корупцията се крие не в CD-та, а в CV-та. Обаче политическата биография, т.е. сивито на министъра на държавната администрация, определено не е пример за борба с противокорупционните практики. Докато не видим гърбовете на доста хора с подобен на неговия “нов морал”, няма да видим нито собствените си окрадени пари, нито тези, които ни отпускат от ЕС. А на Николайчо Василев, който и бездруго е настроен виртуално (то какво ли друго му остава, щом не иска да види истината в очите), можем да пожелаем от сърце само едно - да нахлузи “големите чехли” като онзи приказен герой и с бързината на свръхскоростен интернет да отлети обратно за Лондон, откъдето се домъкна, за да продаде на безценица и малкото, което бе останало от българската икономика и бизнес. Иначе не е далеч денят, когато на него и на такива като него, а и на "Величеството", ще им се наложи да подготвят своите "записки от "Развигор"...

Нагоре Съдържание на броя