|
|
"Нова Зора" - брой 32 - 15 август 2006 г.
| Обречената биткаПрането на пари е базата на днешната капикономика |
|
Не бива да се хранят абсолютно никакви илюзии, че след влизането на България в Европейския съюз ще се ликвидира организираната престъпност и “прането на мръсни” пари у нас и зад граница. Единственото, което ще се промени, е, че ще се усъвършенстват използваните средства - ще се премине от примитивните инкасо-вноски в банка чрез хотели, ресторанти, продажби и др., към по-съвременни финансови способи.
Прането се усъвършенства непрестанно, а начините за противодействие стават все по-постни. Развитието на съвременната капиталистическа (или посткапиталистическа за по-благозвучно) икономика е неразривно свързано с такива практики. Доказателствата са видими с просто око, но за институциите на правосъдието аргументът “с просто око” е невалиден. Примерите в България са толкова многобройни, че скоро ще прераснат от “изключения” в редовна практика. Достатъчно е да се надзърне зад витрините по столичния бул. “Витоша” и по протежение на българската черноморска ивица, за да стане ясно и на последния невярващ.
Прането на пари се превърна в необходимо и задължително условие, което обслужва кражбата от националните икономики в много държави, и особено там, където икономиката се престроява на релсите на частната собственост, докато общонародната, сиреч държавната, се изтласква в кьошето.
|
|
|
| С лице към хората... и с гръб към закона |
|
Още в началото на май т.г. се заговори за поредната програма, финансирана от Брюксел с 300 млн. лв., лансирана (а може би и лобирана) от министъра на държавната администрация Николай Василев и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Целта на начинанието, наложено от ЕС, е “повишаване качеството на българските чиновници” (за сметка на количеството, естествено), борба с корупционните практики и максимална прозрачност в работата на висшите държавни служители и политиците.
|
|
|
| Носталгия по Стефча Софиянски |
|
При Бай Тошо беше лошо - столичани изхвърляха битовите си отпадъци в кофите за боклук, а общината ги извозваше на суходолското сметище, докато съвсем го препълни. Абе, к'во да говорим - при Тато всичко беше някак си тъпо и елементарно, без никаква научност и европейски финес. За щастие Стефчо Софиянски рязко насочи нещата в хептен авангардната посока. Само за десетина години той и общинарите му от всички разцветки превърнаха столичния боклук във вселенски проблем, които бе депониран, сепариран и балиран пред очите на целия глобус. Маса западни телевизии разнесоха още повече славата ни по света с репортажи от мястото на събитието. Полицейските активисти на Бойко Борисов биха гражданите на Суходол, биячите на безнесмутрата Ковачки биха жителите на разни други села, балите в Кремиковци и Гара Искър се разпукаха като казанлъшки рози и разнесоха уханието си чак до изправения на нокти Бобовдол.
Дотук добре. Но това трябва да е само началото...
|
|
|
| Златното правило |
|
Всяко правителство си има номер. Навремето Иван Костов спусна чадър върху своето като използва “случая Даниела”. После леко доплава “яхтеният скандал” с министъра на СКГ Милен Велчев. През цялото време “Неговото величество” се движеше във фарватера на заграбването на “своите” си имоти. Сега на мода е “източването на “Топлофикация”. На Валентин Димитров му излезе прякора Вальо Топлото. Топлото - за да насочва точно гражданина за какъв вид кражба става дума. Вече не е модерно на крадците да им викат Пешо, Ваньо или Вальо Крадеца, защото от доста години се подразбира, че на някого кажат ли му Ваньо Еди-какво-си - несъмнено става дума за далавера. Дори когато си говори с теменужките...
|
|
|
| Отговор с пешката |
|
В края на юни 2006 г. (!!!) било засечено “източване на средства” от дружеството в ликвидация “Консолид комерс”. Информациите в печата посочват цифрата 5 млн. лева, с която е намалена неизвестната, от своя страна, цифра на банковата сметка на дружеството. Веднага е арестуван ликвидаторът Владимир Милев (само за 72 часа обаче), а шестима служители от Министерството на икономиката са отстранени от длъжност, защото приели финансовия отчет на дружеството за 2005 г.
|
|
|
Синдромът на "малките мъже"Демографското лице на новия световен ред
и сблъсъка между поколенията |
|
Нека да кажем открито: общият принцип за всички страни - членки на общността, касае запазване на осигурителните права при свободно движение в границите на ЕС. ЕС няма да се меси, нито да дава препоръки относно пенсионните законодателства в отделните държави, в т.ч. формулата за изчисляване на пенсиите, възрастта, добавките и др. “Всяка коза - за свой крак” - ни казва ЕС. Обаче никой у нас от управляващия "елит" не го чува така.
Но най-сложният и труден въпрос в самия ЕС е именно социалното осигуряване.
|
|
|
| Изложба на Тодор Цонев/BIG> |
|
Народно читалище “Добри Чинтулов” организира ретроспективна изложба на сатирични творби на Маестро Тодор Цонев.
Г-н Иван Деев, председател на читалището, организира такава изложба за първи път шест месеца след смъртта на художника през 2004 г. По-късно експозицията бе показана и в галерията на изд. “Захарий Стоянов”, гостува и в гр. Перник.
|
|
|
| Как се захапва опашка... |
|
Мнозина си спомнят мистериозното обяснение-обещание на Симеон, който дойде през 2001 г., за да направи своя прощъпалник в ролята на български министър-председател. Той каза, че ще управлява България като една добра фирма, и че за 800 дни положението и доходите на гражданите несимволично ще нараснат.
Дотогава нито един от кандидатите за първия стол не успя да формулира толкова кратко, цинично, откровено и особено вярно послание. Наистина България се управлява подобно на фирма, от некадърен и стопански безхаберен мениджър. Наистина доходите несимволично се промениха, но с номинален знак в отрицателна посока. Симеон наистина се упражни във властта, взе си каквото можа от имоти, които не му принадлежат, и сега целомъдрено надзирава Съвета на коалицията (създадена след последните избори, за да внимава за трипартийния Франкенщайн, който се роди от пепелта).
|
|
|
| Картинки от живия живот |
|
Далече, далече, през девет царства в десето, та чак в лондонското Сити, си живее кат Симеончо някой си Кирчо.
И като научи как си живее в Лондон тоя Кирчо, в София някой си Симеончо назначи зетчето си Мунчо на заплатица в посолството ни в Мадрид. Не за друго, а за да може и Мунчо да си поживее като Кирчо.
|
|
|
| Дипломат за вечни временаБългарското посолство в Будапеща прилича на семейна мушия |
|
В парцел шести на Централните софийски гробища е погребан пламенният поет Христо Смирненски. Няколко крачки по-нататък почива брат му - не по-малко талантливият поет и сатирик Тома Измирлиев, известен през 20-те и 30-те години на 20 век с псевдонима Фома Фомич. Досами тях са гробовете на Веселин Измирлиев - също талантлив поет и преводач, както и на дузина повече или по-малко известни потомци на големия кукушански род. Сред тях е Елисавета Джорева (1976-1994) - прекършената фиданка на рода Измирлиев. Дали талантът на Ели нямаше да разцъфти като поетеса, преводачка, художничка, или да се извиси на друго духовно или материално поприще? Какво загуби България, българската култура, след като коварна свръхдоза наркотик отне живота й на 17 години? Това не знаем и не бихме могли да отговорим. Онова, което знаем е, че трупът е намерен в центъра на София, в дома на изтъкнат вокален политик, известен като ревностен доносник на бившата политическа полиция с агентурното име „Николай”. Дъщеря му - Елизабет Маркова - често организира веселби с децата на видни столични политици, т.е. на „елита”. Мястото е на пъпа на София, т.е. „елитарно” и подходящо за сбирки на подрастващите управници на България. Елизабет е домакинята, изявява се като тартор на купоните, където щедро се сервират наркотици. С Ели са приятелки, съученички. И двете са вече пристрастени. Него ден обаче късметът изневерява на Ели и душата й се възнася при забележителните й предшественици.
|
|
|
| Истината за руския език в Украйна |
|
Всички прогресивни сили по света са се обединили в усилията си да не допуснат признаването на руския за втори официален език в Украйна. Нека да видим как всъщност стоят нещата в тази постсъветска република.
И така, рускоезичното население в Украйна се разпределя в шест категории.
1. Руснаците. Те съставляват 17 процента от жителите на страната. Тази категория рускоезични са се оказали в украинските земи от 17 век нататък, включително и в резултат на миграциите през съветската епоха. По същия начин много украинци са се озовали в Русия, Прибалтика, Кавказ, Средна Азия, Сибир и т.н.
2. Рускоезичните украинци. Те са около 20 процента от населението. Макар и да се смятат за автохтонни жители на Украйна, те отдавна-отдавна са “забравили” украинския език и говорят само на руски.
3. Двуезичните украинци (около 10 процента от жителите на републиката). В домашна обстановка говорят предимно на украински, но на публични места минават на руски. Децата на тази категория хора в крайна сметка се ориентират към руския.
|
|
|
| Под знамената на перестройкатаПсихология и технология на българския “преход” |
|
Пътем чета заглавията от първата и последната страница на един вестник. Ще се постарая да цитирам точно: “Морето изхвърли труп”; “Орязаха парите за болните”; “Морето под вода”; “Руснаци изкараха Топалов мошеник”; “Шофьор удари катаджия заради дупка”; “Почина простреляният фен в Дупница”; “Младеж пребива и граби старци”; “Порой затвори каракачани в зала”; “Спипаха двама турци с контрабандна валута”; “Съдебен полицай си извади окото при опит да се гръмне”; “Работник падна от скеле”; “Шофьор се блъсна в дърво” (вж. в. “Телеграф”, 03. 07. т.г.).
Можете да вземете и днешния брой, разбира се. Впечатлението няма да е по-различно. Подобна е картината и в по-дебелите вестници. Нещо повече - тя е още по-цветно и словостресираща. Така е почти всеки ден. Значи имаме право да говорим, че не става дума за журналистически трикове еднодневки, а за очевидна шоково-стресова “терапия” на общественото съзнание в епохата преди присъединяването на България.
|
|
|
| Господарите на света ли? Кои са те? |
|
Въпросът кой е истинският господар на света очевидно вълнува мнозина. Литературата по тази тема буквално прелива от щандовете, владее и най-популярните сюжети на статии или репортажи в пресата и телевизията. И всеки сам може да си намери обяснение.
Очевидно е, че ако наистина има “тайно правителство”, то би трябвало най-напред да се погрижи за сигурността на информацията. И най-добрият начин да укриеш истинската информация, е да я потулиш в... море от факти и празни приказки.
|
|
|
| Примиряване с историята |
|
Най-голямата грешка, която Израел може да направи в този момент, е да забрави, че самият Израел е грешка. Откровена грешка, добре обмислена, за която никой не е виновен, но идеята да се създаде нация на европейските евреи в територия на араби мюсюлмани (и малко християни) стана причина за война и тероризъм от типа, който виждаме в момента. Израел воюва с "Хизбула" на север и с "Хамас" на юг, но най-големият му враг е самата история.
|
|
|
| Статуквото или алтернатива? |
|
В статията на генералите и адмиралите от запаса, публикувана във в. “Дума” и в. “Жарава”, се поставят редица важни въпроси, свързани не само с издигането и подкрепата на президента Георги Първанов за втори мандат, но и с редица големи научни, социални, идеологически и морални принципи.
Това поражда необходимостта да се чуят и други, различни мнения по тези въпроси.
|
|
|
| Снишете се, г-н Писарев |
|
С искрено потресение прочетохме интервюто на Павел Писарев във в. “Труд” от 11 август т.г. В това интервю - една прозрачна маневра за да получат гласност идеите на "новото ляво движение в БСП" - се казват откровени лъжи, поднасят се идейни димки, предназначени за наивници и лаици.
В своето интервю г-н Писарев обявява двама фактически неприятели на новосформиращата се вътрешнопартийна фракция: ръководството на БСП и лично Сергей Станишев; и наред с тях ген. Любен Петров и Политически кръг “Зора”. Същевременно Писарев се обяснява в любов на президента Първанов (нарича го “успешен президент”), задължава се да подпомага кандидатпрезидентската му кампания.
Не възнамеряваме да се оправдаваме пред Писарев във връзка с обвинението му, че организациите, които поддържат ген. Петров (между тях и партия “Нова Зора”), “паразитират върху нуждата от лявост”, че позициите на, както той нарича "кръга “Зора”, “са донякъде леви, но той не се определя като социалистически кръг”.
|
|
|
| Космическото предизвикателство на България |
|
На 7 август 1981 г. от космодрума в Байконур стартира ракета-носител, която изведе в орбита спътника “Интеркосмос-България 1300”, посветен на 13-вековния юбилей на Българската държава. Тогава, според мнението на учените от САЩ, от Западна Европа и от Япония, това събитие беше най-крупният и най-добре обоснован в научно отношение проект, който отделна страна изпълнява по овладяването на извънземното пространство.
Главната задача, която изпълни този уникален българо-съветски астронавтически комплекс, беше: да се разкрие тайната на пренасяне на енергията от Слънцето към Земята във времето и в пространството; да се изучат магнитосферно-йоносферните взаимодействия, които са най-деликатната и много трудна за проучване част от слънчево-земните влияния.
Става дума за проучване и овладяване на гигантския Мост на живота, който ни свързва със Слънцето. Това е най-жизненоважният проблем за бъдещето на човечеството. В магнитосферата се крие разковничето на модерната наука, защото в тази среда си дават среща едновременно нерешените проблеми на плазмената физика с астрофизиката, геофизиката и други научни области.
|
|
|
Електронен спецназ
Руските въоръжени сили се готвят
за електроннолъчева война |
|
Знаменитият руски учен Александър Попов, основоположник на радиоелектронното противодействие, пръв осъзнава практическата ценност на импулсните удари срещу противника. Придобили днес огромно значение с възможността при необходимост да неутрализират напълно 80% от електронните средства на войските и въоръженията на противника, те, според съобщение на в. ”Независимая газета”, стават мотив в плановете на Генералния щаб на Русия за нов, четвърти род войски за водене на радиоелектронна борба (РЕБ). Този род войски, заел място до Ракетните войски със стратегическо предназначение, космическите и въздушно-десантните войски, ще срива управлението на противника, ще поразява радиоелектронните му оръжейни системи в космоса, въздуха, на земята и морето, ще въздейства с нови, непознати досега средства върху живата сила.
Оръжията няма да дават никакъв шанс на противника да дирижира зловещия самолетен балет във въздуха и да насочва различните видове ракети. Някои задачи се изпълняват още в мирно време.
|
|
|
|
|
|