"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

Краят на “първия свят”
Юрий КРУПНОВ

Безредиците, обхванали Франция, разкриват проблем, който съвсем не е френски и дори не е европейски. Пламъците на индустриално приготвения и разпръс-нат “коктейл Молотов” (бутилката с горяща смес), обозначават видимия край на стария световен ред, изгарянето на неговата последна крепост - т. нар. първи свят.
Доскоро световното устройство беше просто и ясно: има развит “първи свят”, има и далечен, развиващ се “трети свят”. Първият свят може да съществува под формата на очевидни империи, или след Втората световна война във вид на неявни империи, т.е. неоколониални. Но и в двата случая него го има и той определя по същество глобалните процеси.

За последните 40 години бе извършено първоначалното натрупване на пратеници от “третия свят” в ключовите центрове на “първия свят”. Задморският и задокеанският “трети свят” дойде буквално в центъра на външно благополучните Европа и САЩ. В същата тази Франция на 60 и няколко милиона жители днес се падат почти 5 милиона нови или скорошни емигранти, т.е. една дванадесета част. Случи се необратимо геостратегическо смесване на световете. “Третият свят” се оказа физическа част от “първия”. И това важи за целия бивш “първи свят”.
Много американски издания в патриотичен порядък разсъждават тези дни за различната съдба на имигрантите в САЩ и Европа (видите ли, в САЩ те никога не биха останали без работа). Но “Ню Йорк таймс” правдиво и убедително сравнява погромите в Париж с наскорошните диващини в Нови Орлеан (след разрушенията от урагана “Катрина”). Изданието директно посочва възникването на особен асоциален слой във Франция и в САЩ. Нещо от рода на държава в държавата - организирана полукласа, дъно (a structural underclass). До същото нещо се докосва и немската преса. “Ди Велт” високомерно пише, че в Германия няма нищо подобно на онова, което се случва във Франция. И няма да има, доколкото немците успели да избегнат гетоизирането на имигрантите. Може би наистина е точно така. Няма да се случи същото. Но ще има нещо друго.
Целият “първи свят” - и “Старата” Европа, и САЩ - станаха петнисти като далматинци поради инкрустирането на “третия свят” върху тялото им. На пръв поглед изглежда, че това се случва тъкмо защото “третият свят” побеждава заради огромната си маса. Според данни на ООН през 1960 г. “белите” хора от европейски произход съставляват една четвърт от световното население, през 2000 г. те са само една шеста, а към средата на века ще се стопят до една десета част. Така към 2050 г. “европейците” в света ще са примерно толкова, колкото са нефранцузите във Франция днес.
Показателно е и съотношението между африканското и европейското население. Населението на Африка към 2050 г. ще превишава три пъти населението на Европа. Днес те са приблизително еднакви и всяко от тях съставлява 13% от цялото население на Земята. Преди половин век европейците обаче са били 22% спрямо 8% африканци. Само че е некоректно да описваме как “първият свят” ще изчезне закономерно поради нашествието на хищни хора-скакалци, както го правят някои недалновидни националисти и в частност Патрик Дж. Бюканън в известната си книга “Смъртта на Запада. С какво заплашват нашата страна и нашата цивилизация измиращото население и засилената имиграция”.
Демографският “натиск” върху Запада нищо не обяснява сам по себе си, и най-важното - не дава възможност да се изградят проекти за достоен живот. Непродуктивна е и критиката към френския модел на интеграция на имигрантите, изискваща пълно гражданско инкорпориране в единното “тяло” на Републиката. Да се слага ударението върху суровостта, върху твърдостта на дадения модел, изглежда несериозно след юлските терористични актове в Лондон и пълния провал на алтернативните модели на интеркултурност, толерантност и многоезичие. Провал, очевиден за специалистите още в края на миналия век. Може ли да се обяснява Френската революция и победата на “третото съсловие” преди двеста години с времето или численото превъзходство на буржоазията например? А как тогава да се обясни оголеното вече противостояние и фалитът на “първия свят” с демографията, имиграцията, с моделите на интеграция или даже с “ислямистите”?! Не е ли по-добре да се обърнем към самия “първи свят”, който в началото на 3-ото хилядолетие очевидно се оказва в несъстоятелност? И въпросът не е за т. нар. вътрешна политика, а за отношенията на “първия свят” със света на останалите.
Европейският проект търпи крушение пред очите ни, той е организиран около идеите за икономическото благополучие на избрани и се огражда със санитарен кордон. Обаче основното дори не е в стремежа да се оградиш от другите, да се оградиш от фактически захвърления свят. Основното е в отказа да се вземат решения по световните проблеми в контекста на отношението към останалия свят като към обект за намеса и принуда.
Ето един пример. Днешният министър-председател на Франция Де Вилпен през 2003 г. бе външен министър. В изказването си пред Международния институт за стратегически изследвания в Лондон той безапелационно заяви: “Като цяло операцията в Косово беше законна и донесе политически успех, дори и да се превърна в източник на разногласия, доколкото някои държави на юг се опасяваха, че тя ще позволи на западните демокрации необосновано да нарушат техния суверенитет. Косово породи многобройни критики дори вътре в самите тези демокрации, критика, която осъди преждевременното използване на сила или намесата на ръководителите в провеждането на военни операции”.
Позицията на френското правителство е ясна. Обаче какво пречи на участниците и организаторите на “безредиците” във Франция да заимстват споменатия принцип на “нарушаване на суверенитета”? Вие смятате ли за законни хуманитарните интервенции от типа на агресията срещу Югославия? - може да запитат тези хора. Тогава ето ви и нашият вариант, само че в своеобразен вид на “антиевропейска интифада” и нарушаване на суверенитета отвътре!..
Апропо, защо Западът в лицето на НАТО, има право да подрива суверенитета на Югославия и да разчленява страната, като провежда хуманитарни, и в крайна сметка военни интервенции, и да създава изкуствения анклав Косово (а преди това Босна и Херцеговина и т.н.), а другите да нямат същото право?
От какво друго, освен от силата, се определя това право?
Изглежда, че от нищо друго.
Вие крещите, че сме нарушавали законите на Франция - но вие също нарушавате законите, организирайки агресията срещу Югославия или срещу Ирак без санкцията на ООН.
Колко много си приличат нощните сцени в Париж и Багдад от март 2003 г.
Може и така - ще получите в отговор на вашата сила нашата - действията на малки астероидни групи юноши и младежи, които громят всичко живо и заявяват своите права чрез нощните пожари. С разпада на империите Западният свят се оказа в несъстоятелност. Падна отговорността за бившите колонии, а не бе предложена никаква система за организация на света. В крайна сметка “на вода” останаха метрополиите. И именно към тях се насочи отхвърленият “трети свят”.
Нещо подобно можеше да се види след разпада на СССР. Тогава най-активните жители на постсъветското пространство масово заминаха не в чужбина, дори не в “далечната родина”, а в местната метрополия Москва.
Пожарите във Франция възвестиха истината - Западът отдавна не носи универсални ценности, затвори се в себе си и всъщност няма какво да каже на света. За Запада незападният свят е обект на експанзия, усвояване и експлоатация, обект на пазар. Но в отговор Западът се превърна в същото по отношение на незапада.
Как Западът ще продължи света? Каква е идеята? Комфорт, ситост, човешки права, република, консенсус, и накрая? С това няма да се откупиш лесно, няма да впечатлиш никого и няма да си извоюваш уважение. Отчуждението ще расте.
В ситуацията на гибелта на “първия свят” е изключително важно да извлечем правилните уроци за Русия. Плебейският курс от последните 20 години - да се впишем в Запада, “да се интегрираме в развития цивилизован свят”, окончателно се дискредитира. Населението на Руската федерация се впусна в абстрактния западен универсализъм и се отказа от собствения си универсализъм. Последствията не се забавиха. Достатъчно е да дадем пример с московската метрополия. След нейната капитулация отчуждението се увеличава все повече, и това не са някакво първо или второ поколение отвъдморски емигранти, а нашето, руското население емигрира. Не само Северен Кавказ (последните събития в Налчик демонстрираха катастрофата), но и цялата руска глъбина - нашия Далечен изток. Не е нужно да изтъкваме атакуващото благополучие на “европейците”. Няма нужда да преувеличаваме ролята на социално-икономическите или конфесионални особености на бунтуващите се и въставащите. В имигрантските среди на същата тази Франция по-малко от 15% юноши посещават джамиите. Примитивната “трудова заетост” не може да интегрира отчуждената маса в чуждото за нея общество. И не става дума за юношите-бандити, а за неспособността да осигуриш универсализъм.
Твърде съблазнително е да се залепиш до някоя уж реално съществуваща цивилизация, да се приобщиш към нещо голямо и силно, да станеш част от тази цивилизация. Примамливо е да наричаш високомерно другите “варвари”, които нападат високата култура. Но ако тази цивилизация не съществува - а тя изчезна заедно с разпада на “първия свят”, - то и намерението за интеграция с нея, с една измислена цивилизация, почти не се отличава от интегрирането на безидейната, загубила своята идентичност арабска младеж в не по-малко измисленото френско общество.
Показателна е обаче нагласата на руския елит.
Така например президентът Вл. Путин, на 2 ноември, отговаряйки на въпроси на пресата за резултатите от руско-холандските преговори в Хага, свърза директно “трагичната гибел на Тео Ван Гог” със следното: “Разбира се, това е проява на един по-голям проблем, който се нарича международен тероризъм. Русия се бори с това зло доста дълго време, в това число и в Чечения. Ние имаме работа с много жестоки хора, с животни в човешки образ, които не разбират и не искат да разберат в какво време и в какъв свят живеят. Нашият отговор трябва да бъде адекватен на заплахата, която те създават за съвременната цивилизация. Ние понасяме огромни, често невъзвратими загуби. Но ако проявим дори и минутна слабост, загубите ни ще се увеличат многократно”.
Подобна риторика за “съвременната цивилизация” и “лошите момчета” е много удобна. Тя беше в основата на пропагандата на президента Буш през есента на 2001 г. Тази риторика е отлично разработена - и политико-технологично, и в исторически план - може дори да си представиш, че си високоразвит елин от 5 в. пр. н.е. Но всичко това ще завърши печално.

Именно Франция ни показва, че там - зад хълма, - няма никаква цивилизация.
Вече няма.
Нея трябва да я построим от нулата, и с подвига на вярващи.
Освен това правото да влезеш в подобна съмнителна цивилизаиця, чиято истинска дееспособност виждаме в Париж сега, и наскоро в Нови Орлеан, се състои в отказ от самия себе си. В отказа да предложиш собствената си представа за реда в света, да се откажеш от своята универсалност.
Константин Леонтиев написа на Василий Розанов (13 юни 1891 г.) заветните думи: “Всъщност, аз мисля, че китайците трябва да завоюват Русия, когато нашето приобщаване (към европейците и т.н.) достигне най-високата си точка. И тук е пътят - такава Русия...”
Виждайки Франция, трябва да се научим да виждаме Русия не такава. Не същата, а друга.

Нагоре
Съдържание на броя