"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

Нов вариант на “багдадският крадец”
Трендафил ВЕЛИЧКОВ

Демокрацията в Месопотамия напредва с бързи крачки, и освен това обогатява добрите стари традиции, описани в приказките на Шехерезада. Когато Западът намрази Саддам Хюсеин, започна да го нарича освен “новият Хитлер” и “багдадският крадец”.
Всяко сравнение тук куца: докато съдиите на процеса срещу бившия президент на Ирак се чудеха откъде да намерят свидетели на неговите престъпления, лондонският “Индипендант” публикува коментар под многозначителното заглавие “Новите багдадски крадци” (препечатка в сп.”Куриер интернасионал”, бр. 778, 2005). По повод корупцията сред днешните иракски управници Патрик Кокбърн доразвива “Багдадският крадец”, като мултиплицира неговия главен герой - крадците станаха повече от един. Според Кокбърн, при военните покупки на новото иракско министерство на отбраната са били отклонени и присвоени над 1 млрд. долара. Иракската армия продължава да чака да й доставят ефикасно оборудване, за да се бори срещу бунтовниците, но ще има да взема! А заедно с нея и страните от “коалицията на желаещите", които се надяват иракските сили за сигурност да поемат контрола, за да се изтеглят от блатото, в което ги набутаха политиците им и Чичо Сам.
“Това е безпрецедентна кражба - възкликва Кокбърн. - От касите на иракското МО са изчезнали 1 милиард долара: нещо, което принуждава армията на страната да се изправи срещу въстанието с музейни експонати”.
Оказва се, че фондовете за екипиране на иракска армия, която да възстанови сигурността (сведена до нула от ръководената от САЩ инвазия и от продължаващия метеж), са прехвърлени в брой в чужбина и потънали вдън земя. Иракският министър на финансите Али Алауи казва, че това е може би най-големият обир в историята.
Според иракските власти тази съвършено планирана кражба е отслабила армията до такава степен, че да не може да защитава дори столицата Багдад от нападенията на бунтовниците без американска подкрепа. Това на свой ред прави проблематично изтеглянето на 135-хилядния военен контингент на САЩ, към което Вашингтон обещава да пристъпи. Най-голямата част от тези фондове е трябвало да послужат за оръжейни покупки от Полша и Пакистан.
Има някои смущаващи особености в сключените контракти: те са подписани без търг с някакво местно дружество в Багдад; Парите били наброени незабавно, след като са деблокиране подозрително бързо от сметката на иракското МО в Централната банка. И както твърди Кокбърн, закупената от Полша материална част включвала 28-годишни руски вертолети, които според производителя би трябвало да се бракуват след 25 години служба...
Ако тази афера с нещо ви напомня за закупената от нашето МО 30-годишна белгийска фрегата “Дръзки”, приликата въобще не е случайна. Бронираните превозни средства били толкова зле, че бронята им не можела да спре дори куршум от стария АК-47 (автомат “Калашников”). Американските картечни пистолети МР 5, за които е платено по 3500 долара парчето, били всъщност египетски копия, под 200 долара. Част от бронираните транспортни средства горели толкова масло, че по-добре да бъдат изоставени. Да не говорим за 7,62-мм патрони за автоматичните стрелкови оръжия. Те са купени за по 16 цента парчето, вместо нормалната цена от 4-6 цента. В същото време иракските войници обикалят из Багдад в цивилни камиони, незащитени от автоматичните оръжия на бунтовниците, от противотанковите им ракети и самоделни бомби. Дори сапьорите, които разминират, нямат предпазни жилетки.
Един иракски одит в доклад до правителството обвинява иракските служители от МО (назначени от американците), че са ръководили тези съмнителни транзакции. Иракските власти обаче се оправдават, че не разбирали как изчезването на толкова пари е минало незабелязано от военните и цивилните американски съветници в министерството. Ловкостта, с която е организиран грабежът дава повод да се мисли, че замесените в него иракчани са "сламени кукли" и че зад кулисите решаваща роля играят корумпирани елементи от армията или американските разузнавателни служби. Тоест, “новите багдадски крадци” може въобще да не са от Багдад или от Ирак! Нищо че Вашингтон и Лондон продължават да уверяват че техен приоритет е създаването на иракска армия, която да замести американските и британските войски. Истината е, че дори за бракувани американски оръжия и техника иракските военни трябва да чакат дълго.
Незабелязаното изчезване на парите говори най-малкото за голяма небрежност от страна на отговорните американски военни и цивилни представители в Багдад. 1 милиард долара е почти целият бюджет на иракското МО за закупуване на въоръжение. Ако към тях се добавят и парите, “изчезнали” от другите министерства по време на временното правителство, назначено от САЩ през 2004 г., общата стойност на откраднатото може би ще достигне 2 млрд. долара - приблизително колкото е дългът на Ирак към България. Според Алауи още 500-600 милиона долара са били задигнати от министерствата на електроснабдяването, транспорта, вътрешните работи и други. Това обяснява защо и след свалянето на Саддам електроснабдяването е лошо, както бе и преди 29 месеца.
Когато се сформираше преходното правителство, САЩ избраха Хазем Шаалан, дребен бизнесмен, който се упражняваше в Лондон да оглави МО. Днес той казва, че Пол Бремър, гражданският администратор на Ирак, който се държеше като вицекрал, е назначил Зияд Саттан в управлението за военни покупки на министерството. Саттан, който е с полско и иракско поданство, бе живял 27 години в Европа и се завърна в Ирак само два дни преди войната от 2003г. Точно той ръководеше задграничните мисии за оръжейни покупки.
Неотдавна иракските власти издадоха заповед за задържането на Шаалан и Саттан, но Бремър уверява, че не е чул да се говори за последния. Ако е оглушал, липсват му само две неща, за да бъде идеален съдия (според Виктор Юго): да ослепее и онемее!
Корупцията вилнее из иракските министерства, но виновни, както и у нас - няма. Понеже корупцията е река, която залива цялата страна.
Според някои експерти около 70% от държавните приходи и международната помощ потъват всеки ден в земята, по-точно в сметките на корумпираните чиновници, вместо да се върнат на иракчаните. Не помагат нито заповедите за задържане, нито разобличенията в медиите.
По времето на Саддам ампутираха ръцете на крадците, но и днес някои продължават наивно да обясняват корупцията с лошите традиции на баасисткия режим. Иракчаните отдавна не вярват на тази басня, а мълчанието на властите за днешните злоупотреби е знак, че те или са ортаци на новите багдадски крадци, или са самите крадци.
Но за разлика от българските си колеги, те поне не обещават да спрат корупцията и на оня свят ще отговарят за един грях по-малко...

Нагоре
Съдържание на броя