"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

Изпуснахме питомното...
  • Някой трябва да върши добре тази работа, да я върши с любов
  • Вася Босяцка,
    изпълнителен директор на фирма “Диктус”,
    и Добромир Иванов -
    управител на фирмата, пред "Нова Зора"
    в разговор с Илияна Велева

    (продължение от бр. 46)

    Инерцията в мисленето и поведението на клиентите ги кара да постъпват така, че сякаш не забелязват твоята оферта, понякога мислят в стила на “или лошо или нищо”. Но в днешните условия има достатъчно свобода на действие и “безопасни” начини да бъдеш потулен...

    Разбирам Ви, защото "Нова Зора" е жертва на същата пазарна схема - "покажи се-скрий се" по линия на разпространението...

    И това обстоятелство работи винаги за монополизма и корупцията, отстранява напълно или фатално свива възможностите за избор на доставчик на услугата, както е при нас например. Това важи с най-голяма сила за институциите, които харчат държавни средства, особено когато става дума за абонамент.

    Книгите, предлагани от “Диктус”, наистина впечатляват със спектъра и обема от изданията. Лично аз бяха щастлива да посетя щанда ви в Руския културно-информационен център две есени поред. Имате книги, които будят освен възхищение и завист. Но май човек не може да притежава всички ценни издания, или поне сега е така.

    Да, имате право. Такава оценка сме получавали от много клиенти. Тя е спонтанна и непоискана от нас,държа да го подчертая.
    Оценката на ценителите на истинската книга е най-голямата награда за нашите усилия. Вие сте видяла само две от нашите изложби, но мога да Ви уверя, че подобен е изводът и за другите ни изложби по страната. Възхищението е полезно, но само “бялата завист” е продуктивна. Човек не може да притежава всички ценни издания, но е длъжен да се опита.

    Кажете за читателите на “Нова Зора” нещо повече за новите заглавия при книгите. Къде могат да се намерят, имате ли офиси извън София?

    Стараем се да снабдяваме книжарницата си със значими руски издания. Основната ни задача е да внасяме най-новата научна и популярна литература в много области на човешкото знание.

    Кой е най-големият неприятел на популяризирането на руската култура и слово в България? Към днешна дата, разбира се.

    Много са неприятелите и е труден изборът кой да бъде определен като най-голям. В обобщен вид това е днешната конюнктура с различните й аспекти. Важна роля тук има промяната в ценностната система, в най-общ план, и в частност, за съжаление не към по-добро.
    Проявление на това, за което говоря, е дългогодишното активно профаниране на народа ни. В услуга на гореказаното действа и принципът на махалото, както и политическите тенденции (едно са народите, друго са политиците, които се хранят от разделението на народите). Четиридесет и пет години махалото беше отклонено силно на изток, сега обратно - силно на запад. Още не е започнало да се колебае около нормалното, равновесното положение, където му е мястото. Човекът е твърде податлив на внушения и лесен за манипулиране в негов ущърб, а българинът най паче.
    Виждаме безкритичност навсякъде, с готовност се оставяме да ни казват и определят кое за нас е най-добро. Атмосферата у нас е ала “криворазбраната цивилизация”, примерите са безчет и резултатите са налице.
    Смешно и жалко например е като чуеш младоци, които минавайки без спиране покрай книгите, понякога подхвърлят, например: “Хм, книги на комунистически език”. Понятно и показателно, нали? Понякога им отговарям “Ами ето, имаме книги и на фашистки език”, но пак минават почти без да спират. Питам се дали Пушкин, Лермонтов, Достоевски и т.н. са писали на “комунистически език”, или Гьоте, Моцарт и др. са творили на фашистки език.
    Мнозина доброволно затварят хоризонта пред себе си. Ако все пак трябва да формулирам “неприятели”, мога без да се замисля веднага и да посоча: безпаричието на четящата част на обществото. Това, с две думи, звучи така: които четат - нямат пари, които имат пари - не купуват книги; нелоялната конкуренция е друг капан, с нея държавата формално се бори, а на практика поддържа и създава условия за монополизъм. Той ни сблъсква с уродливи явления в практиката, изправя ни пред изумителни абсурди в мисленето и поведението на лицата, вземащи решения за разходването на държавните средства, ощетява държавата, отблъсква читателите (основно при корпоративните абонати на предлаганата периодика) и свива разпространението на руската култура, като цяло. Не е тук мястото, нито е цел на разговора ни да дам наистина фрапиращи примери за индуцирано мислене и поведение в тази сфера на длъжностни лица в държавните институции. Там най-лесно се изграждат задкулисни връзки и отношения, дълбоко се законспирират и лесно се обличат в законоподобен вид; витае спокойствие за безнаказаност. Законът за обществените поръчки (ЗОП) идеално се чете и прилага, както дяволът чете и прилага евангелието.
    Явлението “нелоялна конкуренция”, с всичките му прояви и с помощните средства, с които оперира и се реализира, дълбоко се просмука в цялостния ни живот и здраво се окопа в обществото (в сестринска връзка с корупцията и още подобни явления). Всички открито и свободно го говорим, пишем и коментираме, и какво от това? Преди години, - приемам, - че не е могло да се говори за всичко, но някакъв условно казано, абстрактен и неосезаем механизъм, се е грижил това явление да бъде неутрализирано, ограничавано или поне успешно минимизирано. А сега? Каква ни е ползата, че имаме свобода да си говорим всичко, а “керванът си върви”, и то на зле. Може би обществото ни някога имаше друг морал, по-малко говореше, обаче имаше защитни механизми и по-успешно отхвърляше явления, като обсъжданото сега.
    Младите не четат. Смятат, че интернет им е напълно достатъчен, или поне ползват този факт като извинение за липсата на навици за четене, а защо не и за оправдание на собствения мързел. Предпочита се по-лесната форма за наливане на информация - обаче знанията са в книгите. Много от младежите бъркат информираността със знанието. “Ако някога в България се роди гений, то непременно това ще бъде гений на завистта”, цитирам Елин Пелин.

    На какви критерии е построена работата ви по набирането на заглавия? Има ли енциклопедични издания и на каква тема?

    Критериите при подбора на заглавията следва да бъдат, и за нас се свеждат до няколко основни правила - например полезност, потребност, индивидуалност. Сега в Русия излиза океан от нова литература и периодика. Нужно е познаване на потребностите на клиентите и много труд, за да предлагаш по свой избор заглавия, които с голям процент сигурност да са полезни. Това предполага познаване на потребителското търсене, както и съдържанието на предлаганата в Русия литература.
    Критерий, от който не можем да избягаме, естествено, е цената. За Русия, за наше съжаление, България вече е в категорията “дальнее зарубежье”. Това означава, че по критерия цени ние сме в една графа с Франция, Германия, Израел, САЩ и други “платежоспособни” клиенти. Кои са причините и кой има заслугата за това, не коментирам, но от нас в това отношение нищо не зависи. Все пак успяхме да издействаме големи отстъпки за България.
    Друг критерий е книгата да е нова, съвременна. Излизат невероятно много енциклопедични издания, практически на всякави теми. Даже на тема “Энциклопедия рыбалки”, “Любовь и голод”.
    Хитът, който считаме, че предлагаме е уникалната “Православная энциклопедия”. Това е 30-томно издание, с много високо полиграфично качество и изключителна научна стойност. Предоставяме я на абонаментен принцип по реда на излизане на томовете. Досега е излязъл девети том. Нека уточня - само фирма “Диктус” е нейният официален разпространител в България с благословията на Руската православна Църква.
    Друго елитно издание е “Фундаментальная социология” - тя обхваща развитието на световната социология и връзката й с другите науки за период от 150 години и ще излезе в 15 тома. Досега са излезли първите пет.
    Имаме изключителни издания в областта на икономиката, мениджмънта и маркетинга, политологията, философията, точните и естествените науки, лингвистиката, историята и др.

    А в художествената литература?

    За художествената литература важат с пълна сила почти всички критерии, за които вече говорих. Бих добавила следното: има книги еднодневки, има и такива, които и след много години пак се търсят. Като критерий мога да посоча, че се стремим да не подбираме и предлагаме, най-общо казано “еднодневки”, а трайни книги. Този критерий най-сигурно се удовлетворява от енциклопедичните издания.
    Критерият “нова” се отнася за всякаква литература, но особено важи за художествената, мемоарната, историческата, политическата. Върви и нов прочит на стари неща. Появиха се и нови възможности за изследвания и писателска дейност поради разсекретяването на архиви...

    Във в. "Нова Зора" пуснахме реклама за абонамент, който “Диктус” извършва. Какви издания смятате, че биха заинтересували аудиторията на “Нова Зора”, защото зная, че познавате добре вестника и неговите читатели?

    По принцип, всички заглавия са интересни за съответния читател, важното е той да попадне на тях. Каталогът ни обхваща над 7000 заглавия във всички области на човешкото знание. Особено интересни са вестниците “Московский комсомолец”, “Независимая газета”, “Совершенно секретно”, “Правда”, “Аргументы и факты”, “Российская газета” и др., а сред най-популярните списания са: “Итоги”, “Профиль”, “Наш современник”, “Новый мир”, “Эхо планеты”, “Наука и жизнь”, както и огромен обем специализирани научни отраслови издания.

    Какви са сроковете за абониране, някои по-специфични условия и достъпно ли е това за обикновения гражданин?

    По принцип, най-изгоден период и срок за абониране е до 20 декември. Може и след този срок, но понякога условията, т.е. цената, се променят в по-неблагоприятна посока. За съжаление, това е световната тенденция. Важното е, че извършваме абонамент целогодишно.
    Това, което предлагаме на нашите абонати, е възможността да изплащат абонамента на части по взаимно договаряне. Стремежът ни е да могат повече хора да получават руски издания.
    Освен това, предлагаме възстановяване на непълни комплекти (ретроспективно търсене и доставка на) списания, излезли в предишни години в Русия, липсващи в библиотеките или в колекциите на частни лица. Цената на тези издания се определя отделно във всеки конкретен случай.

    Съществува ли друга форма за снабдяване със заглавията, които предлагате?

    Да, освен чрез наличните книги, които предлагаме в книжарницата, това може да стане и по време на изложбите ни във висши учебни заведения и публичните библиотеки из цялата страна. Това е наша изпитана практика, доставяме книги в цялата страна и по заявка на клиента. Макар да е трудно, но е съвсем модерна форма на снабдяване, защото читателят получава конкретно и точно това, което му е нужно.
    Работим и като пътуваща книжарница. Нашият патрон е Св. Матей Преображенски, наречен от народа Миткалото. С цел руската книга и култура да достигнат до всички кътчета в страната, провеждаме изложби-базари в редица университети и регионални библиотеки в София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Разград, Благоевград, Разлог, Севлиево, Долна Митрополия, Исперих, Клисура, Харманли и др. Като пример мога да посоча, че само във Великотърновския университет сме провели 11 изложби.
    Всяка година на 3 март правим изложба пред Руския храм-паметник на Шипка. Така успяхме да видим и президента на Руската Федерация г-н Владимир Путин по време на празниците послучай 125-годишнината от Освобождението на България.
    Имаме особено ползотворно сътрудничество с много български университети, с Българската патриаршия, с Подворието на Руската Православна Църква в България, Руския културно-информационен център, Търговското представителство на Руската федарация, Генералното консулство на Русия в гр. Русе.
    Радваме се на изключително внимание навсякъде. Но то идва и заради ценните издания, които предлагаме.
    Нашата професия е наистина трудна, и не я наричам бизнес. Същевременно сме много щастливи, това е резултатът от общуването с най-елитната за нас прослойка на обществето ни - българската интелигенция.
    Вече се оформи приятелски кръг около “Диктус” - това са професори, доценти, студенти, научни работници. Не само ние подбираме книги по каталозите, които получаваме от Русия. Самите потребители в дружески диалог ни насочват към основните тенденции в развитието на всяка наука.

    Кой най-много чете в България? Четат ли политиците?

    Сред най-четящите са преподавателите от висшите учебни заведения и научните работници. Но най-много се радваме, когато студенти купуват книги. Имаме много интелигентни младежи.
    По принцип политиците четат само български вестници. Много са заети, затова четат в пленарната зала. Познаваме доста политици и депутати. Част от тях са и наши клиенти. Сред най-четящите са хора с изключително енциклопедични познания, като проф. д-р Огнян Сапарев, кметът на гр. Варна г-н Кирил Йорданов, проф. д-р Иван Харалампиев, кръгът около вестник “Нова Зора”, г-н Волен Сидеров и др. Говоря само за тези от тях, които посещават книжарницата или изложбите на “Диктус”. Надявам се, че така ще бъде и занапред. При нас всички, които четат стойностни книги, са добре дошли, често стават и наши приятели.

    Нагоре
    Съдържание на броя