"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

А вятърът си духа...
Веселина ДАСКАЛОВА
Вихрен ЗАПРЯНОВ
Варна

Имало едно време една държава, която отколе наричали България. В нея живеели много трудолюбиви, интелигентни, находчиви и гостоприемни хора. Строили заводи, фабрики, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, атомни електроцентрали, читалища, училища, театри, концертни зали... Но всичко това свършило в недотам далечната 1989 година. След това една шайка корумпирани и разноцветни шмекери, подлеци и продажници - в ония години все още мършави, видимо нечистоплътни, в одежди ала “лейтенант Коломбо”, изпуснаха от бутилката злия дух, наречен “димукрация”, с което сложиха началото на бавната, убийствено мъчителна агония на цял един народ. Едно след друго, методично и “поръчково” погребахме разузнаване, армия, здравеопазване, социални придобивки и естествено, вековни традиции, култура, образование, интелектуален потенциал. Вече 16 години юродиви нечестивци ни убеждават, че вървим към светло европейско бъдеще и аха-аха сме с единия крак в него. За всеки един от нас (който не е с ментални увреждания) е очевадно докъде я докарахме.

“Бъдещето на нацията”, с отнесен и блуждаещ поглед се тътри по улиците, носи шишенце с минералната водица и предъвква поредния американски кулинарен шедьовър - я вчерашен хот-дог, я хамбургер втора преснота. Оскърбително беден речник - и като количество, и като качество, маниери и поведение, копирани от набедени за звезди проскубани, боядисани, силиконови, безмозъчни чалга-помияри (калъпът им е един и сьщ). Иде му на човек да грабне една здрава дряновица И да пердаши наред... Но дали да не почнем от себе си? Щото кого си избираме да ни води към “светлото бъдеще”, и на каква цена?
Изкушавам се да цитирам Бенджамин Франклин: “В живота, реката и политиката, отгоре винаги изплува най-лекото”... Разглеждат ни като електорални папуаси, с които могат да си правят всякакви експерименти. Вазов им пречи - щото е бьлгарче. Христо Ботев и той неразбираем и труден им идвал - тьй де, като е писал за “Европо, блуднице вавилонска”, а не текстовете на Азис, примерно или не дай боже сценария на ”Биг брадър”. Каравелов бил остарял - божем и той е “българин от старо време”... Няма по света толкова интелигентен народ като нашия, но “благодарение” на разни политически еуглени, чехълчета и амеби все ни убеждават, че сме грозни, тьпи, мързеливи и неинициативни и най-вече “със сбъркан чип” - за малко да пропусна и “нация от изроди”. И тьй като в днешните “димукратични времена” елитът ни е луднал по задокеанския Голям брат, се изкушавам да опресня паметта им с едно изказване на Бил Клинтън “Ако изобщо може да се говори за космическа люлка на цивилизацията, то това е България"
Поводът за тези редове е великолепната статия на доц. д-р Нако Стефанов. Чудесен стил и съвършено познаване на материята, с която борави. В пряка връзка със социалната философия, партньорството, колективната воля и солидаризма, преди 4 години регистрирахме “Сдружение на изобретателите и техните поддръжници в гр. Варна” - с нестопанска цел, действително независимо от каквито и да било институции, организации и агенции. В България въпреки демокрацията, все още има невероятно много можещи и знаещи хора - една от целите ни бе да обединим усилията, опита и идеите си и да ги направим достояние на по-широк кръг от хора. Минахме през месомелачката на всевъзможни общински, областни и какви ли не “вампири”, през четирима “пещерни философа”, които дори не си направиха труда да прикрият досадата и височайшето си презрение - тъй де, тръгнали някакви безобидни луди да им губят времето и да им развалят рахатлъка с уж “гениалните си идеи”. То ако беше толкоз хубаво и умно, ехеее, американците отдавна да са го измислили...
Въпросните институции задължително се оглавяват от неморални, невъзпитани, неетични, интелектуални импотенти и недорасляеци. Тяхно величество чиновниците едва ли не с трепет ожидат иновациите (нововъведение е българска дума и простее някак си...), но видите, ли в общинския бюджет просто няма средства - то да не е банкет, че да ги има... Куп хора, в куп лъскави и луксозни офиси приказват за възнобновяеми източници на енергия, екологично чисти технологии и производства и прочее модерни и актуални алабализми и действително проявяват най-жив интерес към заплатите си и другите колатерални благинки.
Така от врата на врата и по крачка стигнахме и до високотехнологичния бизнесинкубатор - гр. Варна. Великолепна сграда (остатък от “мръсното комунистическо време”) “глътнала” няколко десетки хиляди валутни лева, стереоуредби, телевизори и компютри - без да броим кафе-машините и автоматите за минерална вода - всичкият този разкош има за цел да осигурява “интелектуалния”, физически и духовен рахат на г-н директора - с дузина титли пред името, както и на един самовглъбен "незаменим” помощник-директор, естествено, и неизбежната секретарка и като полезен придатък към триетажната сграда една чистачка и двама пазванти. Ни помен от болт, гайка, камо ли работилница, недай си боже лаборатория. Безмислени преписки, упражнения по изящна словесност, наукообразни тъпизми и купища обещания - празни.
Командировки с “идеална” цел до Лисабон и други твърде примамливи дестинации, витиевати словца, как Америка, Европа и целият свят се завтекъл през глава да усвоява иновативните технологии... Само като си помисли човек, какво може да се направи с парите от тоя “хаджильк”, треска го втриса.
Едва ли има смисъл да обяснявам пълната липса на координация между съответните ведомства - в Патентно ведомство са подочули туй-онуй за ВТБИ, а във въпросния инкубатор хал-хабер си нямат от Патентно ведомство, и не само от него. Както пише Чудомир, Господ и Свети Йоан Вехтопещерник да ни пазят!
Наслушахме се на приказки от рода на финансова подкрепа, връзки с едва ли не целия свят, защита на интелектуална собственост, патентни права и прочее измишльотини.
Опищяха орталъка за “възобновяеми източници” на енергия, екологично чисти технологии, ветрогенератори. Един такъв възобновяем източник на енергия, в частност ветрогенератор, при това без аналог - дело на колегата ми Вихрен Запрянов, вече трети месец кротко и тихо си работи в работилницата ни и чака да “заработят” нечии мозъчни гънки, та да види бял свят. При това е патентован - удоволствие твърде скъпо за злочестия български изобретател. За жалост, много е прав д-р Иван Богоров, който през далечната 1891 г. написал: “Странно нещо е българина - не вярва на друг българин. Ще изработи нещо, дето го няма другаде, па ще дойде оландец (холандец), хубавичко ще го огледа, ще му вземе юрнекя, па като си иде вкъщи (Холандия) ще направи нещо подобно, а като дойде на следващата година в България, ще го продаде на същия тоя майстор, ама три пъти по-скъпо, щото е чужбинско...”
Правят се изложения “Произведено в България” - да рекламираме уж нашенското, най-доброто. И какво - стамбулски гащи, пакистански дрешки с мьниста, “маркови” чанти и обувки от истинска мушама. Мине не мине време и се зададе някоя конференция, която задължително е под егидата на височайша политически правоверна особа, канят се световнонеизвестни “иноватори” и с патос ни откриват топлата вода. Помните ли, господа, как от фирмата “Солинген” идваха в Габрово да изкупуват ножовете на нашенските майстори, след което в Германия им бият печата и т.н. Още под турско еснафът е бил наясно, че няма развитие без промяна. Пък и много преди да ни осенят с “присъствието си” гъжвалиите, ако не бяха българите, къде ли щеше да е Европа?
Искахме да направим младежки технически център и да възобновим в известна степен кръжоците - о-о-о, мирише на комунизьм... Да не говорим как бе посрещната на нож идеята да издадем книга с биографични данни и интелектуалните постижения на българските изобретатели. Лично аз предпочитам децата да знаят кой е Стефан Маринов, Никола Николов, Румен Антонов - едни от най-великите българи на 20-и век, които имаха едно-единствено желание - разработките и изобретенията им да служат на България.
Благодарение на непоринатата воня, наричаща себе си “елит”, децата ни всъщност знаят кои са Азис, Глория, Ивана, Петкана, Румяна...
За най-голямо съжаление, така стоят нещата с иновациите, високотехнологичните производства, екологията, изобретенията и техните поддръжници. Завършвам с една мисъл на Константин Иречек, особено подходяща за финал: “Ние, можещите, водени от незнаещите, правим невъзможното за кефа на неблагодарните!”

Нагоре
Съдържание на броя