"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

Европа на патриотите се обединява
Минчо МИНЧЕВ

От 11 до 13 ноември във Виена се състоя Контактна среща на европейските патриотични и национални партии и движения. Тя бе проведена в хотел “Вилхелм Миненберг”, на веригата “Аустрия тренд”, разположен в 16 район на Виена, сграда, построена първата половина на 19 век, в земите на известния руски аристократ княз Голицин. Във форума, домакин на който бе Партийната академия на Австрийската партия на свободата на Хайнц Кристиян Щрахе, участваха също “Влаамс беланг” - Белгия, водена от нейния председател Франк Ван Хеке, Националният фронт на Франция на Жан Мари Льо Пен, водена от зам.-председателя Бруно Голниш; Партия Алтернатива Еспаньола на Рафаел Лопес; две италиански партии - “Фиама триколоре” на Лука Романьоли, и Алтернатива сочиале на Роберто Фиоре; партия “Романия маре” на Корнелиу Вадим Тудор, водена от депутата в румънския парламент Влад Ходжа, главен редактор на в. “Триколоро”.

България бе представена от петчленната група на партия “Атака”, включваща председателя на партията Волен Сидеров, и народните представители, членове на партия “Атака” Павел Шопов, Павел Чернев, Димитър Стоянов и д-р Георги Георгиев; от Йордан Величков, председател на Съюза на патриотичните сили и воините от запаса “Защита”, и от Минчо Минчев, председател на Политически кръг “Зора” и главен редактор на в. “Нова Зора”.
В работата на Контактната среща дейно участие взе и младежкият съюз на Партията на свободата с председател Йохан Гуденос.
Основната тема на форума бе: патриотичните партии и бъдещето на Европа. Особен акцент в дискусията даваха събитията във Франция. Но не това бе главното. Всички, които говориха, подчертаваха основно своята непримиримост пред императивите на глобализма и решимостта си за дейна защита на националните държави, националните култури и националните икономики. В България съществува представата, че тези партии са десни, сиреч ретроградни, ксенофобски и антикомунистически. Но на Запад това са истинските противници на политиката на социалдарвинизма, налагана от неолибералната доктрина на турбокапитализма, и врагове на кока-кола цивилизацията. Объркването идва и това, че в България, както и в Цяла Източна Европа адептите на социалдарвинизма, на разрухата на държавността и продажбата на националните икономики, са именно партиите, определящи се като десни. И наистина какво прогресивно може да има в политиката на Съюза на десните в Русия например, символи на която са Борис Немцов, Анатолий Чубайс, Григорий Явлински, а в България Филип Димитров, Иван Костов, Анастасия Мозер и пр. Затрудненията на Европа с емигрантите от бившите колонии, както и с гастарбайтерите от Турция обаче са напълно реални. Те най-добре са коментирани на следващата страница в броя - “Краят на първия свят” на Юрий Крупнов.
Представителите на партиите-участници в срещата декларираха ясно своето отношение към бъдещето на Европейския съюз. Те категорично се определиха за идеала, изразен от видния френски държавник и патриот Шарл де Гол - “Европа на Отечествата от Атлантика до Урал”. “Еврократите - заяви Андреас Мьолцер, главен редактор на в. “Цурцайт” и евродепутат от Партията на свободата, - отнеха компетенциите на националните държави, за да могат да управляват Европа директно от Брюксел. Отказът на Франция и Холандия да приемат Европейската конституция е само началото от изхода на това развитие на нещата. Тъй като Европа на “брюкселския синдикат” няма нищо общо с идеята за Европа на свободните и суверенни държави, Партията на свободата гледа на развитието на ЕС с растящо подозрение и притеснение. За нас членството на Австрия в ЕС, което изисква жертване на всички национални идеали, само по себе си няма стойност.”
Жив интерес сред участниците предизвика изказването на Волен Сидеров, който подчерта, че “България винаги е била част от европа. Ние, българите сме сред най-старите европейски народи, дали сме християнската вяра и писмеността на половината от континента, на цяла Русия, Сърбия, Чехия, на тези народи, които днес наричат славянски”.
Изказването на Йордан Величков, което ще публикуваме в следващия брой, засягаше въпросите за необходимостта от сътрудничество между националните партии за нуждите на една координирана политика за съхраняване на националните държави, националните ценности и идеали. Изобщо осезателна бе високата оценка, която всички участници във форума отдаваха на пробива, осъществен от Коалиция национално обединение "Атака" на изборите на 25 юни.
Последният ден - 13 ноември, преди да бъде гласувана Декларацията, на която участниците във форума дадоха името Виенска (текстът публикуваме отделно) бе възприета идеята, че за да бъдат обхванати националните партии от всички страни на Европа, участниците в срещата поемат следната инициатива: да проведат разговори със съответните партии в страните, които не участваха във Виена. Партията на свободата прие да отговаря за Източна и Югоизточна Европа и обяви, че още на 17 ноември заминава за Русия. Националният блок на Франция ще разговаря с патриотичните партии в Сърбия и Гърция. “Влаамс беланг” от Белгия ще отговаря за Бенелюкс, Дания, Полша и скандинавските страни. А партия Алтернатива Еспаньола - за патриотичните движения на Иберийския полуостров.
По предложение на делегацията на партия “Атака” бе прието следващата среща на вече по-голям брой партии от повече страни да се състои в София през юни следващата година.
Европа на патриотите се обединява.

Да съхраним националната държава

Уважаеми дами и господа,
Благодаря на Академията на Партията на свободата за честта да говоря пред вас на този форум на националните партии и движения от Европа и за възможността заедно да потърсим отговор на тревожните въпроси на нашето съвремие.
Независимо че всички сме деца на европейската християнска цивилизация и изповядваме идеала за Европа, формулиран от големия френски държавник и патриот Шарл Де Гол, а именно Европа на отечествата от Атлантика до Урал, аз все пак ще говоря като човек от Източна Европа.
Бих искал най-напред да обърна вниманието ви на факта, че като български патриот и председател на партия Политически кръг “Зора”, аз, ведно с моите съмишленици и приятели, не приемаме тезата за края на историята и отхвърляме категорично налаганото ни обществено-икономическо устройство като противоестествено и лишено от стимули за развитие. Неолиберализмът, който върна моето отечество с 60 години назад в историческото му развитие, и постави българската нация на границата на физическото й оцеляване, не може да ни остави равнодушни наблюдатели. Нещо повече, ужасната действителност за близо 90% от моя народ говори, че светът се връща към старите епохи на завладяване и унищожение и все повече напомня варварските времена отколкото разумното бъдеще.
Ако третата световна война видя противопоставянето на капитализма и социализма, на различни терени и с различна интензивност, то четвъртата, на която е жертва и България, се води между големите финансови центрове върху широки бойни полета и с нестихваща интензивност. Главният принцип на капитализма за експлоатация на човек от човека, придоби в условията на глобализацията, своята глобална форма по формулата експлоатация на държава от държава и по този начин влезе в антагонистично противоречие на цивилизационна основа със страните извън “златния милиард”.
Благодарение на новите технологии днес финансовите пазари налагат своите закони и правила на планетата. Глобализацията, за която споменах, не е нищо повече от тоталитарното разпространение на тяхната логика върху всички аспекти на живота. Динамиката на финансовата власт е такава, че чрез развитието на комуникациите светът днес е така управляван и теленаправляван, че да подчини и изземе всички дейности на социалния спектър.
Така първа жертва на новата война става националният пазар. Но тази война, задействана от неолиберализма, в края на краищата като бумеранг се стоварва върху главата на стрелеца. Основната база на властта в модерната капиталистическа държава е несъмнено същия национален пазар. И именно той бива унищожаван с артилерийските залпове на глобалната икономика. Убеден съм, че и вие, представителите на Западна Европа, усещате безпощадността на новия международен капитализъм. Неговият удар е толкова брутален, че националните държави нямат сили да защитят интересите на своите граждани. Само няколко минути са достатъчни, за да пропаднат предприятия и икономики и цели държави дори не под натиска на пролетарски революции, а поради могъществото на направляваните финансови урагани.
Неолиберализмът, на който надявам се, всеки един в тази зала е идеен отрицател, не само изяжда националния капитал. По най-безогледен начин той изобличава и лъжите на капиталистическата идеология. В новия световен ред не съществуват нито демокрация, нито свобода, нито богатство, нито сигурност. Световната сцена се трансформира в ново бойно поле, където цари хаосът, предизвикван от избухването на поредните финансови бомби, пораженията на които, в известен смисъл, са по-страшни и от ядрените.
Европейският съюз, към който се е устремила и България, под диктата на настъпващия глобализъм, премахна границите на държавите и от историческо съперничество и ги задължи да съдействат на новото политическо обединение. Но трансмонополите могат ли да заместят националните държави?! Нима е приемливо всички страни да станат поделение на едно огромно неолиберално предприятие, което от една страна, възпроизвежда разрушение и геноцид, а от друга, реорганизира държави и региони, според новата логика на световния ред, поставяйки икономическият диктат над социалния въпрос. Не, категорично не!
България е идеален пример за това. Всички приказки, че с промените от 1989 г. стана смяната на тоталитаризъм с демокрация и свободен пазар, служеха и служат за заблуда и манипулация на обществото не само у нас, в България, но и в други страни и народи, на Запад и Изток, на Север и Юг. Погледнато строго, демокрацията е форма на управление, тоталитаризмът е състояние на обществото, а социализмът и капитализмът са обществено-политически системи.
Но нека видим какво се случи с България след 1989 г., за да проумеем “успехите” на демокрацията.
Брутният вътрешен продукт за 2004 г. е само 37% от БВП на българската икономика за 1989 г.; индивидуалното потребление е само 55% от това през 1989 г.; номиналната работна заплата е 46% от номиналната работна заплата през 1989 г., но когато се отчислят от нея социалните осигуровки и се плати данък общ доход, този процент достига числото 31%. Размерът на годишната пенсия е 41% от размера през 1989 г. В България през 1989 г. минимален годишен доход бе 1440 щ. д., и той бе получаван само от 15 500 души. През 2004 г. годишният минимален доход за България е спаднал на 337 щ.д., но такъв доход вече получават над 1 000 000 българи. От 29-о място в световната класация за развитие през 1989 г. днес България е след 70-о място! Мизерията и безработицата са всекидневие. Завърнаха се отдавна изкоренени и забравени болести сред населението. През 1989 г. България имаше население от 8 922 000 души, днес населението на моето Отечество е 7 762 000 души.
В последните години провежданият от туземната колониална администрация геноцид на българския народ достигна непоносими размери. За това говорят следните факти.
  • Бяха разложени и ликвидирани защитните механизми на българската държава: армията, разузнаването, полицията, граничната охрана, митниците. Може би не ви е известно, но митниците в България се контролират от британската организация “Краун ейджънтс” (“Агенти на короната”).
  • Беше ликвидирана индустриалната и енергийна компонента на българското национално стопанство.
  • Отслабени са и маргинализирани национални и обществено значими сфери като наука, култура, образование, здравеопазване, пенсионно дело...
  • Подменят се националните български идентификатори с космополитни и глобалистични лозунги. Тук бих посочил отказът от националните идеали, опитите за пренаписване на българската история, толерирането на етнически групи за сметка на българския етнос.
  • Важен белег на разрухата и демонтажа на българската държава е продажбата на националните интереси в полза на властващата колониална администрация; разполагането на чужди военни бази на българска територия като белег за суспендирания национален суверенитет; пълното господство на международния капитал над българската икономика и банково дело и произволното неконтролирано изтичане на националното богатство зад държавните ни граници.
    Ето това са реалностите, в които работят българските патриоти. И това не е всичко. Политическото инженерство на неоколониалния ни елит в сатанински съюз с транснационалните монополи успя да осигури пълен комфорт за провежданата от него политика на геноцид и разруха на българската държавност. Бяха създадени такива условия и препятствия пред българските патриоти, че цели 15 години в българския парламент не беше възможно да се излъчат народни представители от техните редици. На отминалите избори на 25 юни феноменът на изборите и надежда на народа Коалиция Национално обединение “Атака”, в която основен двигател и идеен генератор бе Политически кръг “Зора”, ведно с партия “Защита” и партия “Атака”, постигна феноменален за българските условия успех. Тя изпрати в 40-ото обикновено народно събрание 21 народни представители. Щях да бъда радостен да споделя с вас, че всичко оттогава насам в Коалиция Национално обединение “Атака” е добре. За съжаление, това не е така. Причините, както най-често се случва, са от междуличностен, субективен и чак най-накрая от идеен характер. Но въпреки всичко след тези избори България вече не е същата. И съм сигурен, че ако се работи умно и себеотдаващо, осъщественият пробив ще бъде разширяван категорично и успешно.
    Това налага да подчертая пред вас:
  • партия Политически кръг “Зора”, чийто нов редовен конгрес е насрочен на 10 декември, има за стратегическа своя цел отвоюването и защитата на националния суверенитет на България и разчита в тази своя борба на идейната съпричастност и подкрепа на всички национални партии в Европа.
  • Политически кръг “Зора” вярва, че защитата на всяка национална държава е пътят за отпор на стихията на глобализацията. Защото след премахване на суверенитета и независимостта й, след подменяне, заличаване или превръщане на политическия елит на националната държава в колониална администрация, както това се случи в моята родина, всяка национална държава неминуемо се превръща само в апарат за ефективно контролиране на обществото, без присъщите на националната държава социални функции.
    Партия Политически кръг “Зора” вижда своето място като член на европейското семейство на националните партии и е убедена, че те са единствените носители на система от ценности, обосноваващи идеологията на солидарната национална държава, на социалния хуманизъм и патриотизъм, като работеща алтернатива срещу заробващата и унищожаваща нациите и държавите неолиберална доктрина на световната финансова олигархия.
    Бих искал, уважаеми дами и господа, пред вас да изрека нашия лозунг: “България над всичко!”. Казвам го, защото съм убеден, че всички вие, които също поставяте над всичко своите отечества, ще ме разберете. Само братството на хора и партии, изповядващи такива ценности, може да съхрани националните ни държави, а то значи да се съхранят националните ни граници, националните ни икономики, националните ни армии, националните ни общности, националните ни култури.
    И повярвайте, това е богоугодно.
    Другото е царството на Антихриста.

    Минчо МИНЧЕВ
    председател на партия Политически кръг “Зора

    ВИЕНСКА ДЕКЛАРАЦИЯ

    на Контактната среща на Европейските
    патриотични и национални партии и движения.

    СЪЗНАВАЙКИ общата ни отговорност към европейските народи и към представеното в тях разнобразие от култури и езици,
    СЪОБРАЗЯВАЙКИ СЕ с неотменните ценности на християнството, с естествените закони, с интересите на мира и свободата в Европа,
    ИМАЙКИ ПРЕДВИД, че споменатите ценности са заплашени от силите на глобализма, от масовата имиграция и от отказа на тези, които се смятат за “политически правоверни” да погледнат реалностите в очите,
    ПРЕДСТАВЛЯВАЙКИ европейските патриотични и национални партии и движения,
    НИЕ НАСТОЯВАМЕ ЗА:
    1. Изграждане на Европа от свободни и независими нации в рамките на конфедерация от суверенни национални държави.
    2. Отказ от опитите за създаване на конституция на централизираната европейска свръхдържава.
    3. Отказ от безпределното разширяване на европейския интеграционен процес в региони от Азия и Африка, които са неевропейски от географска, историческа, културна, религиозна и етническа гледна точка, каквато например е Турция.
    4. Действена защита на Европа от новите заплахи, каквито са тероризмът, войнстващият ислямизъм, империализмът на свръхсилите и икономическата агресия на страните, занимаващи се с дъмпинг.
    5. Незабавна забрана на имиграцията във всички държави от Европейския съюз, влючително прекратяване на допълнителната имиграция на членове на семействата на предишните имигранти.
    6. Семейна политика за поощряване на раждаемостта, целяща увеличаването единствено на броя на новородените от европейска националност.
    7. Съвместна борба на европейските народи срещу социалните и икономическите последици на глобализацията.
    8. Възстановяване на европейските системи за социално осигуряване посредством реформиран договор за различните поколения.

    Виена, 13 ноември 2005 г.

  • Нагоре
    Съдържание на броя