"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

Грешка по Фройд
Венцеслав НАЧЕВ

Александър Чирков се държи като примадона, на която внезапно са отказали достъп до гримьорната. Следва тропане с краче, театрално раздиране на ризата и разбира се, революционни лозунги. Чирков, уж широкар от коляното на Забунов и Сакъзов, и на незабравимия д-р Петър Дертлиев, свиква съвсем болшевишки митинг в своя подкрепа. Трябва да се признае многолюден.
Трябва и друго да се признае - хирургът владее хватките на популизма. Имаше и контрамитинг - на лекарите от Александровската болница. Те, нали учени хора, направиха знака “макте” - насочен към земята палец. Така публиката в древния Рим изразявала желанието си да се доубие сразеният на арената гладиатор.
Много впечатляващо!
И за какво бе цялата тая шумиха. За да се скрие истината. А тя е простичка. Болницата “Св. Екатерина”, чийто шеф е Александър Чирков, е натрупала дългове в размер на 22,6 млн. лева. Те трябва да бъдат погасени от държавата. Ще рече - от джоба на данъкоплатците.
Министър Гайдарски, който определено иска да сложи ред в своята “къщичка”, настоява за следното - да се пишат бизнеспланове и да се отчита всеки лев по системата “взел Кольо - дал Кольо”. И за да стане най-сетне това - освободи от длъжност Александър Чирков, който е консумирал много нарушения от финансов и организационен характер. Всичко е надлежно документирано от Държавен финансов контрол. 34 са актовете за нарушения при харченето на средства.
При това положение виновният би трябвало да си посипе главата с пепел, да отиде на покаяние в манастир (нали Чирков, казва, че е християнин) и да облече корава власеница. Наместо това професорът (апропо, промъкна се съмнение, че не бил в притежание на подобен титул) рязко политизира казуса. Бил жертва на червена метла, бил жертва на злобата и завистта на министър Гайдарски, който тоже бил хирург, ама недотам успешен като слънцето Чирков. Чирков снема проблема на махленско ниво. Типична провинциалщина, която по никакъв начин не прави чест на претендиращия за европейска шармантност доктор.
Той, вместо да отговори на простичкия въпрос къде е ключът от мазето, сиреч за какво е профуквал паричките, застава в позата на оскърбено величие и почти проплаквайки заявява, какво че той е създал и сътворил тухла по тухла “Св. Катерина”, пък сега някакви лошави хора искат да му отнемат любимото дете.
Е, тук на доктора можем да кажем - посмали, манго. Не той, и не от собствения си джоб е извадил парите за строителството. Извадените пари са от джоба на държавата. Сиреч взети са българския данъкоплатец.
Но Чирков не обръща внимание на такива подробности от пейзажа. Той се изживява като човек с особен статут, като чорбаджия с бяла престилка, на когото всичко е позволено. Дори и да направи опит да ипотекира болницата “Св. Екатерина” за 22 млн. евро. Това е опит за чистейша измама, тъй като болницата е държавна. Просто чужда собственост не може да се залага. Спрян в тая своя комбинация, Чирков продължава обаче в същата посока и ипотекира скъп скенер. Пари му трябват на човека, защото е подхванал строеж на ново крило на “Св. Екатерина”.
Неговото владение е супер екстра класа. То е създадено за пациенти - шейхове, които умеят да се отблагодаряват - я с иконка, я с маркови питиета, гарнирани с хайверец. На фона на окаяното българско здравеопазване това е един шокиращ розов остров.
Нека не бъдем разбирани неправилно. Разбира се, че е много добре, ако всички български болници бъдат като Чирковата. Но не са. И дисонансът е прекалено фрапантен, за да не предизвиква най-малкото недоумение.
Каквото и да говорим - лесно е да се правиш на добрия “чичко доктор” за сметка на държавата. И когато тази държава полага усилия да сложи нещата в ред - сиреч да няма прекомерни екстри, обричащи на мизерия всички останали здравни заведения - вик и поплак, оскърбено честолюбие, заемане позата на жертва.
Притиснат в ъгъла от необорими факти, Чирков се закани: “Влизам в политиката и ще помагам за свалянето на това правителство”. Ако перифразираме една известна фраза, можем да кажем не без основание: политиката е последното убежище на негодника.
Казаното от Чирков като конструкция е много интересно изречение. В демократичните страни правителствата се сменят. Чрез избори. А свалянето се осъществява чрез преврат или брутален уличен натиск. “Грешката” на Чирков е грешка по Фройд - на подсъзнателно ниво той изглежда е готов да повтори варианта Костов, когато бе щурмувано Народното събрание и едва не бе подпалено. Но тези времена минаха и революцията на паветата едва ли ще се осъществи. Пък и Чирков, да ни прощава, няма качества на народен трибун. Той е от друга порода, от породата на галените любимци. Сега му взеха играчката и той капризничи като примадона, на която са отнели сцената.
Случаят е прелюбопитен и показателен. Доста хора си внушиха, че могат да си приватизират части от държавата, да ги обърнат в нещо като феодални владения и да се разпореждат с тях като вироглави боляри. И всичко тръгна от осъщественото до голяма степен намерение да има по-малко държава. Това бе и основен лозунг в политическата концепция на СДС. И сега берем отровните плодове от минимизираните функции на властта. А Чирков много удобно се вписва в антидържавната философия на пишман-демократите. Разбираемо - много е изгодно властта да е на колене. Тогава правиш, каквото си искаш и заживяваш със съзнанието за безнаказаност. Усетиш ли се застрашен - вдигаш антикомунистически лозунги и свикваш митинг. Посочваш врага - много е необходим такъв. Ако го няма, го измисляш. Събуждаш беса на тълпата и на гребена на недоволството постигаш себични цели.
Така се мамят хората, случвало се е вече няколко пъти... Този филм, както се казва, вече сме го гледали. И Чирков едва ли ще си намери “зрители”. Но парадоксално, неговата сила, доколкото може да се говори за такава, идва от слабостта на българското здравеопазване. На фона на безпаричието, безхаберието и тотално сбърканата реформа, Чирков донякъде успешно разиграва ролята на чудотворец. Но той малко прилича на светците лечители Козма и Дамян, които се безсребреници. Чирков не може да бъде заподозрян в презрение към сребролюбивата змия - алчността. Той видимо обича разкоша и кулинарните приключения. В това не би имало нищо лошо - човещина - ако да не бяха безумно натрупаните дългове, които индикират халатно презрение към народната пара.
На него му и поддякват, като уволнения шеф на Националната кардиологична болница, който с обигран цинизъм заяви: “Само Христос е спасявал без пари!” И видите ли, чете се в подтекста, ние, простосмъртните лечители, не можем да минем без общение с презрения метал.
Но проблемът не е само в липсата на пари. Той е и в извратеното разбиране на т. нар. пазарна икономика. В крайна сметка не всичко е пазар, нито пък здравето на хората - стока, с която се търгува.
Каквито и слабости да имаше здравната система, тя все пак беше система и българинът се лекуваше качествено и безплатно. Като в скандинавските страни, пък и не само там.
Нашите реформатори, образно казано, зариха кладенеца на старата здравна система, а нов не изкопаха. И болестите вече вземат епидемични размери. Отдавна забравени заболявания като туберкулозата например отново ни повалят.
Реалността трябва да отвори очите на “строителите” на нова България и най-сетне да се признае, че пътят е сбъркан, че реформата е душегубка, в която е запратен цял един народ.
А Чирков и подобните нему, използвайки именно нишите на съсипаното здравеопазване, разиграват ролята на спасители, на модерни новатори. Ала пак на гърба на държавата!
България няма нужда от примадони, които се кичат с купени лаври. Техните напъни да представляват лицето на благородното съсловие, обиждат труда и безсънието, честта и достойнството на хиляди великолепни лекари, които стоически изпълняват своя дълг, въпреки мизерното заплащане. И не се тикат под прожекторите на лесната слава.
Не, Чирков не може да бъде емблематичен образ на български лекар. И със заканата си, че щял бил да се занимава с политика, той косвено признава, че се е провалил като лекар. Истинският капитан не напуска кораба, а остава при потъващия флаг, за да спаси честта на гилдията. Всичко друго е от лукавого.
Нямаме нужда нито от чудотворци, нито от месии, а още по-малко от митове. Имаме нужда от свестни българи!

Нагоре
Съдържание на броя