"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

Мони Паси този път хлътна здраво
Константин ВРАНОВ

Че Соломон Паси е развейпрах и инфантил, който води трабантова дипломация, ни бе известно отдавна. Но забавлявайки се, и ругаейки го за цирикаджилъците му, си мислехме, че това момче поне няма да краде. Някак си не се връзваше с образа му на бохем и атлантик. Да, ама не. И великият либерал затъна в родното блато на шуробаджанащината. Не можем да не сведем до знанието на читателите повдиганите от Софийската градска прокуратура обвинения към ексминистъра на външните ни работи: “В края на 2001 г. по разпореждане на министъра на външните работи на Р България е проучена възможността за изграждане на сателитна комуникационна система за връзка между Министерството на външните работи и задгранични представителства на Република България. Императивната разпоредба на чл. 124 ал. 1 т. 3 от ЗМВР предвижда, че единствения, определен от закона орган да осъществява комуникациите на Р България с дипломатическите и консулските й представителства, е Дирекцията за Защита на средствата за връзка при МВР. В нарушение на тази разпоредба министър Соломон Паси разпоредил да бъде проучена възможността за избор на частна фирма, която да изгради и осъществява тези комуникации. В процеса на проучването МВнР установило връзка само с фирма “Трансат” АД. Със Заповед N 95-00-184/29.06.2004 г. зам.-министърът на външните работи - г-жа Катя Тодорова, открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет “извършване на комуникационни услуги” чрез сателитен канал за връзка с дипломатическите представителства на Република България. На 19. 07.2004 г. министър Паси, в нарушение на закона за МВР и Наредбата за условията и реда за възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, е определил за изпълнител “Трансат” АД и разпоредил да се сключи договор с тази фирма."
Същият ден е бил подписан договор между МВнР и фирма “Трансат” АД за доставка на комуникационни услуги и за пренос на данни. Този договор е предаден на ръка на представител на дружеството - Илия Плачков (баджанак на министър Паси).
Договорът е сключен за срок от 5 години, за около 12 милиона евро. Само за периода 19.07.2004 г. - 30.07.2005 г. МВнР е заплатило на “Трансат” АД сумата 1 300 000 лева. По силата на този договор МВнР плаща на изпълнителя по 8 600 евро на месец. Освен това МВнР плаща на изпълнителя и по 1 910 евро на месец за всеки обект, който се включва в системата. За всеки допълнителен дуплексен канал се плаща още по 1 950 евро на месец.
Включените обекти досега са 45 на брой, а това са половината от представителствата на Република България в чужбина. При включване на всички обекти към системата сумата, която МВнР се задължава да плати, е приблизително 12 милиона евро за срока на действие на договора.
Анализът показва, че изграждането на собствена система на МВнР щеше да струва много по-евтино, отколкото в случая използването на чужда техника под наем. Освен това са създадени условия за изтичане на класифицирана информация. Оборудването на изградения сателитен комуникационен канал е закупено от израелската фирма “Гилат”. Всеки, който разполага със същата техника на израелската фирма “Гилат”, може да извлича информация от така изградения сателитен комуникационен канал на МВнР на Р България.
По официални сведения на два пъти чужди разузнавателни служби са успели да прихванат информация, протичаща по комуникационния канал, която представлява държавна тайна. При вноса на техниката, закупена от израелската фирма “Гилат”, не са внесени задължителните митни сборове в размер общо на 164 111 лв. Девет месеца след осъществения внос, едва когато прокуратурата започна проверка по случая, митническите органи са издали съответните актове за установяване на митническо нарушение (на 15.07.2005 г.). При осъществяване на вноса са използвани документи с невярно съдържание, издадени от изпращача - израелската фирма “Гилат сателит нетуъркс”. В тези документи са записани неверни обстоятелства, което е довело до освобождаване на внесената техника от мито.
Искахме имунитета на Стефан Софиянски. Пък се оказва, че май за затвора си е и Мон и Атлантика. Той, Стефан, че краде - краде, но поне засега не е известно да е издавал държавни тайни...

Нагоре
Съдържание на броя