"Нова Зора" - брой 47 - 22 ноември 2005 г.

Кметските избори в София:
Царски гамбит
"Зора"

Изборите за кмет на София бяха частични. В този смисъл тяхното значение не бива да се преувеличава.
Реалният печеливш от тези избори - това би трябвало да се изтъкне, - е НДСВ и лично Симеон Сакскобургготски. Симеон участва с двама кандидати - Бойко Борисов и Милен Велчев. Кобургът вярно прецени, че в качеството си на независим кандидат за кмет на София Борисов има далеч по-големи шансове за победа: по такъв начин би събрал гласове и от левицата, и от десницата.
Предварително беше подсигурена възможността на втория тур (ако Борисов премине изпитанието на първия) всички десни сили в столицата да се обединят срещу левия кандидат, водени от антикомунистическия си синдром. Разчиташе се и на високия рейтинг на полицейския генерал, за чието изработване огромна роля изиграха собствениците на големите печатни и електронни медии.

Оловните войници

Милен Велчев получи директната подкрепа на ръководителите на НДСВ. Направено бе всичко възможно, за да спечели гласовете на софийската десница. Неслучайно той непрекъснато настояваше, че е десен политик, че провежда либерална политика като финансист, че сърцето му бие отдясно, макар че само преди два месеца изрази готовност да участва като министър в кабинет, начело със Станишев. Според нас резултатът, получен от Велчев, не е за подценяване: 13% от гласувалите на кметските избори.
Велчев изпълни задачата си. Той опипа почвата дали е целесъобразно НДСВ на следващите парламентарни избори да воюва не само за обсебване на политическия център, но и за овладяване на десния полюс. Опитът като начало е обнадеждаващ. От друга страна, на Велчев, който от време навреме заема сравнително по-самостоятелна позиция в ръководството на НДСВ, му бе даден подходящ урок, че трябва да си знае мястото и по-стриктно да изпълнява указанията на безпрекословния вожд на собствената си партия. Нещо, което Бойко Борисов - другият кандидат на царистите, - владее до съвършенство. Той може и да наругае един или друг от велможите на НДСВ, но за сметка на това патетичните откровения пред Симеон за него са благословена храна за политическото му издигане.
Какво придоби НДСВ с тези избори в най-големия български град?
Овладя четвъртия по значение пост в държавата. Сложи ръка върху бюджета на столицата, както и върху решаването на нейните стратегически и тактически въпроси.
За Бойко Борисов стана по-реална възможността да създаде сателитна партия на НДСВ, една формация, от която “царят” се нуждае като от хляб и вода. Тази партия ще може да привлече електорат от дясното и от лявото политическо пространство, да реанимира по непряк път НДСВ, което решително отслабна след 4-годишното си управление.
Наред с това Бойко Борисов съхранява своите стартови позиции за участие в президентските избори. Два са вариантите, които съветниците на Симеон тепърва ще обсъждат: дали е по-подходящо на президентските избори да се яви двойката Симеон-Борисов, съответно за кандидат-президент и кандидат вицепрезидент. Или по-печелившата формула е Бойко Борисов директно да бъде посочен за кандидат-президент като независим или като активист на собствената му партия (ако тя бъде създадена), но и подкрепен от НДСВ. В последния случай функцията на Симеон ще бъде еднозначна с тази на спортния треньор.
Лесно е да се предвиди, че ако се реализира подобен проект, на балотаж ще отидат Първанов и двойката, в която под една или друга форма взема участие генералът.
Ще се чака реакцията на загубилата президентската кампания десница - но вече в национални мащаби, - да бъде същата като на кметските избори, тоест на втория тур тя да подкрепи бившия монарх и неговия генерал. За гаранти са осигурени: отдясно - Дилов-Боршош, а отляво - члена на ВС на БСП Божидар Димитров.

Шах и мат

Не поради липса на респект ще подминем обобщението за представянето на десницата в София. В. “Нова Зора” най-безкористно предупреждава асовете на десницата, че докато те се договарят и предоговарят, залагайки на реванша и антикомунизма, политическото им пространство се заема - и то успешно, - от Симеон или подопечните му политически формации. За “царската милост” и в този момент напират десните флагмани Софиянски, Дилов, Сидеров, дори и войводата Каракачанов. Костов и Стоянов все още не могат да разберат, че театрализираните им антикомунистически представления събират все по-малко публика, те ги осъждат на изолационизъм, предоставяйки им верноподаничеството на заклети родни реакционери.
Българската общественост вече не се лови на разрушителни лозунги, които в последна сметка достигат до политическата разправа с опонента, до изгодите от клиентелизма, прикрит под шапката на агресивното поведение на тълпата. Кобургът тъкмо на този терен им показва завидно фехтовъчно майсторство, защитавайки толерантността и националното разбирателство.

С царицата ход встрани

Интересно би било да задържим вниманието си и върху представянето на левицата и БСП на тези избори за софийски кмет.
Левицата безспорно се представи по-успешно от раздробената десница. Нейната кандидатка Татяна Дончева стигна до балотаж. Така че от гледна точка на формалната логика не би могло да се говори за изборен провал, по-скоро за неуспех, който в голяма степен е закономерен. Но с оглед на броя на гласувалите за кандидатката на БСП - под сто хиляди столичани - резултатът е твърде катастрофичен. Той свидетелства за няколко неща, свързани с мястото на БСП и левицата в националния ни живот.
За първи път такъв огромен дял от столичани отказват да участват в избори. Недоверието е към всички политически партии, но какво я грее БСП, че съседът Вуте също е натясно.
След провала на Софиянски и на десницата в управлението на столицата е знаменателно, че и левицата в София не успя ефикасно да се възползва от ситуацията. Продължава топенето на гласоподаватели за соцпартията, този път в пределите на най-големия град на страната.
Не може да не направи впечатление, че това е процес, който независимо от известни колебания, продължава да се задълбочава. Българските граждани, даже традиционният ляв електорат, отказват да гласуват за предпочитани преди това от тях партии и движения. По такъв начин за победа на различните видове избори БСП може да разчита предимно на факта дали случайно е надделяла сред малкото гласували, но за масова подкрепа вече е трудно да се говори.
Кметските избори само потвърждават една тъжна тенденция на политическия ни живот, която удостоверява недоверието на народа в политическата система и в дейността на партиите, които не решават жизненоважните въпроси на държавата.
За отбелязване е следното: левият електорат не крие своето разочарование. И от посоките на външната ни политика, главно участието ни във войната в Ирак и разполагането на военни бази на САЩ у нас. И от вътрешната политика, която довежда до нарастващо обедняване на населението. И от безперспективността, която обрича страната ни на изостаналост и на отказ от модернизация. Лява България през последните 16 години е възмутена от начина, по който се осъществи разграбването на националното богатство, в което дейна роля имаха хора с “червен” корен. Разочарована е от твърде беззъбата опозиционна политика на БСП през изминалите десетина години по време на управлението на Иван Костов и Симеон. Има и по-близки поводи за разминаване между актове на левицата и интересите на гражданите. Върху изборните резултати, не в полза на левите, повлия и обявеният от правителството в дните на предизборната кампания ценови шок, опасенията от посрещането на една извънредно трудна зима.
И до ден-днешен не е обяснено достатъчно мотивирано на гражданството как тъй стартът на позитивните промени се отлага за по-добри времена. Предстоящият бюджет за 2006 г. се оказва рестриктивен и орязва сектори на националната политика, които олицетворяват цивилизацията и хуманизма: образованието, науката, здравеопазването, културата. Интересно е специалистите да преценят - при обсъждане на проектобюджета - дали не е възможно част от средствата, определени за превъоръжаването ни по стандартите на НАТО (средства, които ще отидат главно в джобовете на военнопромишления комплекс на САЩ) да бъдат изтеглени по направление на ощетените сфери от националния ни живот. Това би увеличило авторитета на левицата, но и на коалицията като цяло.
Става въпрос за извънредни действия в извънредни обстоятелства!

Шахът в политиката като реалност

Конкретно на кметските избори хората наказаха левицата и заради нейната нереалистична предизборна програма. Там много неща са строени върху пясъчна основа, без наличието на сериозна информация за действителното състояние на икономиката и финансите в страната. По време на парламентарните избори десетки и стотици леви пропагандисти широко разясняваха предизборната програма на БСП, за да разберат с късна дата, че са били подведени от недобросъвестни експерти.
Може би резултатите за БСП на кметските избори биха били по-добри, ако коалиционното управление беше намерило формулата на една по-прецизна координация, за да го няма днешният разнобой в посланията.
Може би ситуацията щеше да бъде по-надеждна за левите, ако през дните на своето управление бяха заели твърда позиция по отношение на крупните корупционни сделки като тази за магистрала “Тракия”, за продажбата на БТК, за царските имоти, за корупционните актове на Костов като приватизацията на “Балкан” и Булбанк, на военно-промишлените заводи и пр.
Българите очакваха, че тъкмо БСП ще промени кардинално системата на следприватизационния контрол, ще помогне много по-активно на съдебната власт за разкриване на авторите на значимите стопански престъпления. И същевременно ще се разграничи от онези свои кадри, които участваха в разработването на схемата за криминалния преход към пазарна икономика и демокрация.
След парламентарните избори от 2005 г. в левицата заработи една погрешна идеологема, предназначена да намери оправдание за все по-намаляващите леви гласоподаватели. Тази идеологема доказва, че загубата на гласове в изборите е победа на левицата, тъй като за нея вече гласуват единствено съзнателните социалдемократи. А всички останали, недостигнали високия праг на подобна съзнателност, са непотребни на БСП.
Подобен “извинителен” модел соцпартията би могла да приложи и към представянето си на кметските избори в София.
Това обаче са опасни практики, които отдалечават левите ръководители от българската реалност, а и от световните реалности въобще. Би трябвало и на тях да е ясно, че социалдемократите в Германия, примерно, никак не биха се погнусили, ако на избори за тях гласуват привърженици на християндемократите или да речем на зелените. Същата би била реакцията и на християндемократите в подобно положение. Така че идеята за “чистия вот” пречи и ще пречи на левицата да постига обединение на милионите българи, които са със социално мислене, държат на солидарността и свободата, но не искат да бъдат идейно превъзпитавани.
Левицата би могла да си направи и други изводи по посока на укрепване на авторитета й в София. Належащо е да отговори на въпроса защо влиянието й е със смаляващи се функции в един такъв промишлен център, средоточие на националната ни интелектуална мисъл? Самата соцпартия използва ли потенциала на столицата, за да превърне своята Софийска организация в стожер на новите идеи, на кадровото си обновление? Не е ли време да се разбере, че БСП има бъдеще само ако развива организациите по интереси, клубовете, федерациите, а не като поддържа мита за жизнеспособността на т. нар. организации по местоживеене: една от формите за постепенното биологическо изчерпване на Столетницата.
БСП и сега, след загубата на кметските избори в столицата, продължава, както и в други случаи, да избягва назоваването на истината с нейното име. Тя я замества често с евфемизми, които макар и да имат нещо общо с изборния резултат, не са оказали формиращо въздействие. Такава е ситуацията с конфликта Дончева-Б. Димитров. За нас тук по-любопитното е, че за първи път кадри, издигнати след 1996 г. от Георги Първанов, влизат в реална битка. Най-вероятно това противоречие, в името на по-големите интереси, бързо ще бъде преодоляно.
За София една от поуките би трябвало да е свързана и с проблема за единството на съюзниците. В БСП има противоречия между кадрите, това е ясно. Наложително е, ако се гледа перспективно на процесите, отново да бъдат привлечени хора, които си позволяват по-различно мислене от ръководството и са били заклеймявани на различни етапи като привърженици на еди кой си бивш лидер.
В София, а и в страната, БСП е нужно да погледне по-далновидно на начина, по който общува и привлича политически съюзници в лицето на други партии и движения. Слабост е, че в нея се подценява значението на партиите с национална ориентация, на екологичните движения и земеделските партии. Обясним е рефлексът да се търси взаимодействие със социалдемократическите партии, даже когато те съществуват формално. Но обслужването на пристрастия в коалиционната политика в политиката, за вътрешнопартийното единство, без съмнение ще изиграе лоша шега на левицата.
Политическият кръг “Зора” като национална партия с лява ориентация, няма поводи за радост от такова състояние на нещата. Въпреки че нашите доброжелателни анализи и до ден днешен надменно се подминават от ръководителите на БСП, ние и сега предупреждаваме лидерите на соцпартията: симптомите на нарастващи противоречия, посочени от нас, са сериозни! Те налагат бързо търсене на решения, а не замазване на истината. И да не се забравя, че заради такива грешни стъпки страда цялото ляво движение, целият потенциал на България.

В ендшпила на играта

Изборите за кмет на София, както заявихме в началото, са частични и в този смисъл тяхното значение не би трябвало да се преувеличава. Но те са лакмус за протичането на реални политически процеси и не само в столицата, а и в цялата страна. Подсказват за задълбочаващата се криза на съвременните партии, представени в парламента, за тяхното натоварване с вини, консумирани през шестнадесетгодишния период на прехода. Изборите за кмет показаха също, че тоталната криза, обхванала десницата, има своите отражения и върху модела на съществуване на левицата. Назряват конфликти, които политическата система е нужно да овладее, ако самата тя не иска да се срине. Победата на Бойко Борисов е фабула с интересни последици, които предстоят.
И въпросът не е в това политическите сили отсега да се противопоставят на новоизбрания градоначалник, както направиха отделни дейци от БСП. А да се осъзнае, че Бойко Борисов е знак за явления, които не той ги е породил, а главно неговите критици отдясно и отляво. Явления, аплодирани от политическия център на Симеон, който масовизира корупцията и неразкритите и ненаказани престъпления.
Бойко Борисов се явява надежда за двеста хиляди столичани, че проблемите на София най-после ще започнат да се решават в полза на населението. Сега генералът, въпреки ангажиментите си към височайшата особа на Симеон, все още има възможности да избира. За столицата ще бъде по-добре, ако той избере сравнително по-самостоятелния път на държавническо поведение, ако предпочете управленската логика на независимия кмет на най-големия град на България.

Нагоре
Съдържание на броя