"Нова Зора" - брой 46 - 15 ноември 2005 г.

Изпуснахме питомното...
  • Някой трябва да върши добре тази работа, да я върши с любов
  • Вася Босяцка,
    изпълнителен директор на фирма “Диктус”,
    и Добромир Иванов -
    управител на фирмата, пред "Нова Зора"
    в разговор с Илияна Велева

    Вашият офис-книжарница се намира на едно прекрасно място с още по-хубаво име “Хубавка” 6. Как стигнахте дотук и какво Ви костваше? Позволете ми, уважаема г-жо Босяцка, да ви изкажа искреното си възхищение от Вашата и на колегите Ви будителска дейност. Радвате много почитатели на руската култура, книги и периодика.
    Кажете, от колко време развивате тази дейност и накратко кое е онова, което обикновеният посетител не знае за вас?

    Първо, позволете ми във Ваше лице да благодаря на вестник “Нова Зора” за вниманието, което оказва на фирмата, предоставяйки своите страници за популяризиране на нашата дейност сред неговите читатели. Смятам това за факт на признание към значимостта на нашето скромно дело, както и на приемането ни до себе си в редовете на поборниците за народното съзнание и за будната съвест на българина.
    Вашия вестник, аз, - а и много други хора, убедена съм в това, - редовно чета и ценя заради чистите принципи, които се стреми да спазва, заради умението да разкрива проблемите и болестите на нашето общество и да дава задълбочено и обективно обяснение за същноста им. Оценявами ориентацията, която давате за възможния изход сред лабиринта, създаван от масовата обществена манипулация.
    Във Вашия въпрос всъщност се съдържат поне три-четири въпроса и аз ще отговоря, спазвайки горе-долу порядъка, в който са зададени.
    Мястото на нашия офис-книжарница е прекрасно, защото както на шега казваме, е “на село”. Тук все още има дворове, къщи и петли, независимо че е на 30-40 м от шумния булевард “Шипченски проход” и улица “Н. Коперник”, почти необяснимо оцелели при неудържимото настъпление на големите пари, които заличават един след друг тихите места в София. Избрахме го тук, защото, първо, в центъра на града има достатъчно книжарници, второ, там клиент с автомобил не може да припари, трето, науката на София, пък и на България (много ВУЗ-ове и БАН в т.ч.) е извън центъра, отвъд Перловска река, и не на последно място - наемите тук са все още човешки, което естествено, влияе пряко върху търговското ценообразуване.
    Как стигнахме дотук и какво ни костваше ли? Фирмата е регистрирана и заработи през 1999 г. с предмет на дейност внос и разпространение на рускоезична литература, както и сключване на договори за абонаменти на рускоезични, български и западни периодични издания (вестници, научни и популярни списания). В дейността на фирмата дълбоко е заложена идеята за продължаване и разширяване на народополезното присъствие и въздействие в България на руския език, наука и култура - една традиция на духовна връзка между двата народа, надживяла и устояла на времето и историческите поврати. Избрахме да се занимаваме с тази дейност по ред съображения. От една страна, след промените от 1989 г. в България трайно и години наред изчезна сериозната научна и техническа литература на руски език. Този факт си има обяснение, но мисля, че всеки средно интелигентен и обективен човек го знае и затова ще го пропусна без коментар. Хората на науката, истинската научно-техническа интелигенция и непредубедените в България имат нужда от нея. Това е естествено, защото руската наука и култура, респ. литература, е световно призната със своите достижения и значимост, обхваща всички области на знанието, както с авторски монографии на руски учени, така и с качествено преведени книги на западни автори. Така се осигурява достъп до световните достижения на един близък до нашия език. Който не отчита това, е предубеден, заблуждава себе си и околните и сам си налага излишни ограничения.
    Разбира се, има качествена литература и на западни езици, и да й обръщаме гръб, значи да изпадаме в друга крайност. Но нейното ползване, естествено, изисква много добро владеене на западния език (т.е. дълги години упорито и последователно изучаване), за да се чете свободно и при задоволителен темп. Нека учим колкото може повече чужди езици. Това е право и избор на всеки, но питам нужно ли е да владееш японски, за да четеш японска поезия, нужно ли е да отделиш, примерно, четвърт от живота си и огромни усилия за този период, за да овладееш хинди и да четеш произведения на този език?.. Или китайски, виетнамски, иврит, унгарски и т.н.?
    Достатъчно за всеки българин, който търси развитието си в науката и културата въобще, е да владее и ползва руски и един западен език (английски, напр.), за да има достъп до световната култура в реално време.
    Руският език е световен език, език на ООН и ЮНЕСКО, на Запад го изучават с настървение, защото го ценят по достойнство и далеч по-непредубедено. И още нещо: смятате ли, например, че от утре японистите в България ще могат да изучават японски език и литература при наличие на достатъчен брой и качествени българо-японски помагала, или други екзотични езици и култури през и на български език? Докато през руския това е ставало и пак ще става.

    Но г-жо Босяцка, тук опираме до твърдо налаганото и доста политизирано мнение, че руският език не е приоритет за днешния българин. Неговата мечта днес, както разбираме от пресата и лектронните медии, е да отиде в Западна Европа или САЩ, за да живее “нормално”?

    Това просто не е вярно. Русия, руската култура и наука са във възход, макар че мнозина бързат да ги погребват. Защото народ, който пази и развива своята култура и традиции, духовност и религия, има бъдеще. Риторично да запитам: смятате ли, че Китай, Япония, арабските страни и други, взети само по критерия сила и запазване на традиции, духовност и религия (да оставим другите показатели), ще се затрият? За разлика от нас - българите, които се стремим възможно най-бързо да се заличим и разтопим в чужди култури, през последните години руснаците например, взеха да се осъзнават и поеха единствено правилния път - обратно към своята култура, традиции и духовност (но без да обръщат гръб на най-доброто от световното).
    Достатъчен е един поглед през последните години върху програмите на руската телевизия, вземете най-посредственото културно-развлекателно предаване от тях и го сравнете по качество, да речем с прословутото “Шоу на Слави” или “Big Brother”. Просто нямам коментар!
    Руската култура, език и литература носят духовност, близка да нашата, контактът с нея е естествен и не се нуждае от обяснение и обосноваване. Тя е толерантна. Отдалечавайки се от нея, можем само да загубим, защото руската култура, руското духовно и физическо присъствие не са затрили от лицето на земята нито една инородна култура, религия или етнос. И досега има чукчи и култура на този етнос, чуваши и чувашка култура, евенки и култура на евенките, таджики, узбеки и т.н.
    Не може да се отмине и обстоятелството, че обективно цената на сериозната западна литература на оригинален език излиза доста по-солена от руската, даже ако същата е преведена и излязла на руски език. И в този случай трябва да надделява прагматизмът, иначе изпускаш питомното, за да гониш дивото...
    Не на последно място, изборът на нашата дейност се основаваше и на принципа “Някой трябва да я върши тази работа, да я върши добре и с любов”. Смятаме, че сме тези, които го правим точно така. Изборът на основното ни занимание ни костваше, и продължава да ни коства, много неща. Преди всичко много усилия, нерви, вредителство, при далеч по-ниска от възможното възвръщаемост за понесеното. Причините са много и аз ще засегна само малка част от тях.
    Този вид дейност е благородна, но не е от най-благодарните, иначе книжарниците за руска литература щяха да се срещат под път и над път, като кебапчийниците или фризьорските салони, автосервизите и т.н. Нашата държава успешно се дистанцира от много предишни свои ангажименти, респ. от вноса на литература, като остави този бранш на автопилот и убийствена комерсиализация.
    Утежняващо е обстоятелството с изучаването на руския език. Без излишен коментар, налице е една дезинтересираност от изучаването му, което естествено изправя младите хора пред езиковата бариера, независимо че тя в този случай, осъзнато или не, се преувеличава.
    Младите хора засега наистина свързват бъдещето си само със Запада, с бизнес и кариера само в тази посока и изключват големите възможности, които съществуват и тепърва ще възникват от контактите с Русия. Недалновидно, светът се стреми да разширява връзките си с Русия, ние не.
    Усилия и проблеми ни костват и състоянието на отношенията между нашите страни, които не се развиват по-най благоприятния за нас начин. Това се отразява на цените, транспорта, изобщо има много негативни проявления.
    Инерцията в мисленето и поведението е друг препъникамък. Сблъскваш се с абсурд, който коства много. От една страна, всички в един глас се кълнат в пазарните принципи и необходимостта от присъствието на повече “играчи на терена”, за да се активират положителните страни на пазарната икономика, защото тя има и своите силни страни.

    (следва)

    Нагоре
    Съдържание на броя