"Нова Зора" - брой 46 - 15 ноември 2005 г.

Кметските избори:
Сезонът на лъжата свърши
Видя се, че наистина между политици и избиратели зее пропаст. Но тъй като политиката празно пространство не търпи (както и природата), то зиналата пропаст може да се запълни с опасни радикални субекти. А защо не и от представители или поставленици на кримиконтингента. Той вече достатъчно се е окопал във властта, за да има и по-високи претенции.
Че такава опасност съществува говори и фактът, че вътрешното министерство прави опити да се активизира. Според нас - в неправилна посока. Бандитите не се ловят с жандармерия и сополиви полицайчета, дето са ги разхвърляли по кръстовищата. Всичко това прилича на измиване на ръцете по примера на Пилат Понтийски... На кръста ще отиде Христос, а разбойникът Варава ще бъде пуснат на свобода.
Изборът на Бойко Борисов също е акт на отрицание на партиите, които направиха всичко, за да станат омразни. Но все пак предпочитанията към генерала крият многозначен синдром. Безспорно тук се обажда носталгията по силната ръка, извечната народна мечта за юнака избавител, що бозал девет години, и който като стисне камък - вода пуска.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
Делото срещу Саддам Хюсейн:
Майката на всички процеси
На 19 октомври 2005г. в Багдад започна съдебният процес над бившия иракски президент Саддам Хюсеин. За разлика от битката за Багдад, която нарекоха “майката на всички битки”, това дело бе рекламирано широко като “процесът на века”.
Не е сигурно, че “майката на всички битки” (на турски език думата “ана” освен майка) означава още и “главна”, “основна”) е точен превод. В случая с процеса срещу Саддам това може би означава, че той е и главният от поредицата процеси срещу бивши функционери на баасисткия режим. По-важното е, че “майката на всички процеси” е на път да се превърне в отвратителен съдебен фарс и акт на кръвно отмъщение. Тези методи - по днешните критерии - са много далеч от цивилизационните и демократични представи за справедливост и право...
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
No pasaran
  • Ураганът Чавес застигна президента Буш в Аржентина
  • Президентът Буш, известен още от колежа като шегаджия, години наред се правеше на разсеян, когато трябваше да положи подписа си под Договора от Киото (1997 г.) или да отмени търговското ембарго спрямо Куба. Природата обаче взе да си го връща. Ураганите "Катрина", "Уилма" и "Рита" нанесоха на Съединените щати много по-големи щети, отколкото Дж. Буш твърдеше, че ще загубят от намалената конкурентоспособност на американските стоки.
    Когато на юбилейната сесия на ООН на 15 септември т.г. президентът на Боливарианската република Венецуела Уго Чавес излезе на трибуната, за да каже в очите на президента Буш, че глобализацията ще донесе на света повече проблеми отколкото ползи, Буш вече не беше в залата на ООН, а далеч на юг, край Мексиканския залив, да наглежда щетите от наводненията.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Паноптикум:
    Хайлайфни свежести
    В днешния “Паноптикум” решихме да разведрим читателя с нещо по-свежо. А къде да намерим нещо по-свежо, ако не в славния вестник “Новинар”, на който дори мотото гласи “Нещо свежо всеки ден”? Ето само пет от свежарските заглавия в неговия брой 254:
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Паноптикум:
    Малцинствени клипове
    “Бунтовете през 1968 година бяха политически, сега започва етническа пандемия”, рече и отсече богоизбраният социолог Юрий Асланов. И точно така стана.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Ще стигнем ли румънците?
    Нека читателите не си мислят, че и “Нова Зора” се включва в безсмислената дискусия на тема кой е по-подготвен за членство в ЕС - ние или северните ни съседи. Става дума за нещо съвсем друго. По непонятни причини българинът се отнася с известна доза недружелюбност към румънците. И не толкова заради спомените от Междусъюзническата война и окупацията на Южна Добруджа (нали все пак си я върнахме), колкото поради някакво трудно обяснимо чувство за превъзходство. Да, ама не.
    Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
    Момчил срещу Енихан баба
    В битката между цивилизациите важно място заемат паметниците. Защото те са не само материален израз на историята и знаци на минало присъствие, но и на духовните ценности на всяка нация.
    Това очевидно се разбира твърде добре от нашите петвековни поробители и пресни съюзници по линия на НАТО. Неслучайно първата им работа след 1989 г. бе буквално да засипят България с нови джамии и текета. Сега наред дойде и Томбул джамия, като паметник на културата! И да възстановят дори тези, които отдавна са разрушени - не от хората, а от времето. Така възкръсна и текето (гробницата) на измисления “завоевател” на Родопите Енихан баба - на връх Свобода. Въпреки протестите на местната общественост.
    Автор: Илко ДЕБЪРЛИЕВ>> Пълния текст...
    Две лъжици катран
    И след междинните кметски избори нашият “политически елит” продължава да гледа оптимистично на своите поражения.
    БСП спечели 6 от 11 кметски места, а като добави и местата, спечелени от коалиционния партньор НДСВ, направо й иде да се полее с шампанско. Един ден след балотажа на 5 ноември, лидерът на БСП и премиер на тази страна, Сергей Станишев, забеляза от Бургас “голямо влияние на партиите от управляващата коалиция в страната, особено на БСП”.
    Автор: Трендафил ВЕЛИЧКОВ>> Пълния текст...
    Кой подпали Париж?
    Продължаващите етнически бунтове във Франция, които все по-осезаемо придобиват религиозна окраска, ни карат да си зададем веднага задължителния в такъв случай въпрос - кого ползва всичко това? Винаги сме отстоявали (и доказвали!) тезата, че от стабилна и силна Еврапа най-малко интерес имат САЩ. В нея те виждат мощен икономически и политически конкурент, който, при евентуално взаимодействие с Русия и Китай може да върне Чичо Сам в онова полжение, в което беше през 19 век, един провинциален чичко, който бие негрите в плантацията си, гърми по индианците и не се вре в световните дела. Камо ли пък да налага своя начин на живот на планетата. Ето затова Вашингтон прави всичко възможно, за да създава проблеми на Европа. Най-вече чрез една ислямска инвазия. Примерите са достатъчно - Босна, Косово, Македония, Чечeния, кипърския проблем, неистовата подкрепа на турското членство в ЕС. За да стане Европа наистина конгломерат от народи и религии, които трудно могат да съжителстват спокойно.
    Автор: Венцел КРАНЦ>> Пълния текст...
    Ами ако се сбъдне писаното?
  • Раковите разсейки на консумативното общество
  • Вече две седмици не заглъхва бунтът на Парижките предградия. Техен епицентър са гетата, където живеят милиони чуждестранни емигранти, внесени във Франция по времето на недостига на работни места (в автомобилната промишленост), на търсене на нископлатена работна ръка, която да чисти тоалетните и миалните, да замръква в тунелите и по строежите, тоест там, където пълноправният французин вече не иска да се труди. Това са заселници от Северна Африка, най-вече от Магреба, между тях и много чистокръвни негри, дошли от бившите колонии. Те, по-точно техните наследници, понастоящем са изхвърлени от работа, поставени в неравноправно положение, за тях грижите на държавата намаляват, една по една социалните им придобивки отпадат. Така се формират кварталните банди, с ръководители и начертани акции, един факт, който е известен на френското общество.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Изборните манипулации подриват демокрацията
    Истинската демокрация е нещо повече от избори, защото обхваща участието на гражданите и в другите сфери на цялостния обществен живот. Все пак няма съмнение, че провеждането на свободен и честен изборен процес не е самоцел. Осъществяването му има решаващо значение за развитието на народовластие и за определяне насоките на политическите тенденции в цививлизованите държави. Важна предпоставка за това е стриктното съблюдаване на конституционно защитените индививдуални права. У нас тяхното спазване поражда съмнения и резерви.
    Причината не е само в медийните ограничения на равнопоставеното и неконтролирано изразяване на мнение. У някои демографски групи на гласоподавателите се внушава страх и партийна “дисциплина”. Преднамерено е допускана дискриминация на основа на привилегии според произход и вероизповедание. Твърде често религиозните убеждения и институции се използват за политически цели.
    Автор: Милко БОЯДЖИЕВ>> Пълния текст...
    Франция не може да се справи, ако е сама
  • Втора седмица във Франция продължават безредиците - подпалени са стотици автомобили, разграбени са магазини, десетки хора са ранени, стотици са арестувани. Експертите започват да говорят не просто за политическа криза, а за дълбока криза на френското общество.
    Юрий Рубински, е ръководител на Центъра за изследване на Франция при Института за Европа на Руската академия на науките. Той е доктор на икономическите науки, дипломат, работил е много години във Франция. Интервюто, което публикуваме, е взето от сътрудника на електронния сайт Правда.Ру Вадим Трухачев.
  • Автор: Правда.Ру>> Пълния текст...
    Oбвинението
    Стоеше отегчено на съдийската маса и разсеяно слушаше пренията на адвоката и прокурора. Всеки ден едно и също.
    Каква скука!
    Гледаше се дело за корупция. Глупаво и ясно дело. Лекарят взел подкупа явно нямаше опит в тази област. Ами като няма, да си гледа болните, а да не се занимава с нещо , което не разбира! Съдийката К., напълняла и недоспала след поредната среща в ресторанта с богат клиент, прикри прозявката с длан. Замисли се, трябва по-скоро да покрие вилата, която строеше. Иначе дъждовете ще разсипят всичко. Трябва да стегне и работниците! Пари имаше достатъчно. Предишните й дела бяха с богаташи - мафиоти, които знаеха добре да оценяват труда на честния съдия.
    Автор: Георги САПУНДЖИЕВ>> Пълния текст...
    Изпуснахме питомното...
  • Някой трябва да върши добре тази работа, да я върши с любов
  • Вася Босяцка, изпълнителен директор на фирма “Диктус” и Добромир Иванов - управител на фирмата, пред "Нова Зора"
    Интервю на Илияна ВЕЛЕВА>> Пълния текст...
    "Четирите посоки" на Христо Михайлов
    На 8 ноември в Литературния клуб и галерия “Захарий Стоянов” бе открита изложба на художника Христо Михайлов.
    Иван Гранитски, директор на издателство “Захарий Стоянов” и Пламен Петков, директор на Полиграфическия комбинат, категорично са подкрепили и подпомогнали идеята за тази експозиция и това може да породи единствено благодарност.
    Разбира се, салонът бе пълен с почитатели и приятели на изкуството на Христо Михайлов, естествено, залата се оказа малка да побере толкова много хора, търсещи пречистване чрез изкуството. За мнозина вероятно сградата на Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев” не е типично място за излагане на художествени творби. В тази сграда все още се носи ехото на високия печат, тръбните звуци на линотипите, а имената на дългогодишни печатарски работници, на журналисти и редактори са се превърнали в легендарни полиграфически топоси, тук рулата с хартия не спират своето движение и произвеждат елементите на една градска култура на словото, често доста позамазана от клишетата и ефемерните реминисценции в различни издания...
    И все пак събитието започна своя живот именно тук.
    Автор: Илияна ВЕЛЕВА>> Пълния текст...


    Бай Ганю в надпревара със събитията
    карикатура: Тодор Цонев