|
|
"Нова Зора" - брой 43 - 25 октомври 2005 г.
| Н. В. Избирателят иска думата |
|
Аз съм “средностатистическият” избирател. Досега винаги гласувах за БСП, а ти гласуваше за СДС, онзи - за ДПС.
Някои от нас “се прехвърлиха” към НДСВ. И така - години наред... Правехме го независимо дали става въпрос за избор на депутати, за президент или за кмет. От време на време ни "писваше” и всички вкупом, или по-голямата част от нас, “хуквахме” да гласуваме за нещо по-различно - движение, партия, или за някоя по-екстравагантна личност.
Всъщност ни се искаше да гласуваме против всички, доскоро любими, партии и лидери, но законът не ни разрешаваше. Затова го правехме косвено - давахме гласа си за който и да било друг, но не и за тях. И дори спряхме да гласуваме.
Анализаторите и социологическите агенции определиха вота ни като протестен.
|
|
|
| Глобализацията: КРАЯТ НА ИЛЮЗИИТЕ |
|
Глобалистичната неолиберална илюзия, в която сякаш има нещо от религиозната вяра в отвъдното, претърпя провал и дори искрено вярващите в нея започнаха да се съмняват. Щом вярата изчезне, църквите опустяват.
Оказа се, че пазарът не може да реши всички проблеми, поради което, за добро или за зло, националната държава отново се превърна в първостепенен актьор. Стефан Цвайг пише, че само неосъществените идеи се възраждат непрестанно... А с глобализацията не е така - тя умира, макар да е само на тридесетина години.
Джон Саул твърди, че големите икономически теории рядко издържат повече от няколко десетилетия, а при благоприятно стечение на обстоятелствата може да живеят и половин век (сп. “Харпърс", Ню Йорк, октомври 2005 г.). Извън този времеви промеждутък обаче само военната сила може да ги поддържа.
|
|
|
| Европейската конституция "за" или "против" |
|
Hа 29 май т.г. във Франция бе проведен референдум за приемането на т.нар. евроконституция. Тя бе отхвърлена от 55% от гласоподавателите. Същото се случи и на референдума в Холандия, два дни по-късно. Отрицателен вот се очаква и в Полша, Дания и със сигурност през есента на 2006 г. - във Великобритания. Освен в Испания (но при изключително ниска избирателна активност) и минидържавицата Люксембург - с общо население колкото един провинциален град, и в Португалия, не се очакват проблеми с предвиденото допитване до народа.
В повечето държави от Стария континент, а особено в новите страни-членки, критиките към Европа и бъдещата обща конституция са медийно и обществено табу. Освен във Франция, и в малките страни, където открито се дискутира Евроконституцията, отрицанието на гражданите към нея е най-силно. Кои са причините за негативното отношение и критиките на информираната част от европейците към този бъдещ общ закон?
|
|
|
| Най-кратката и най-българската |
|
След акта на Съединението преди 120 години младата българска държава попада във враждебна външна среда. Очаква се най-лошото - война. Нападението обаче не идва от пряко потърпевшата Турция, а от запад, от крал Милан.
И в наши дни, когато се говори за тази война, може да се чуе от историци как “капитаните победили генералите”. Това е една от особеностите на тази война. Изпускат се обаче някои подробности, а както казваше един наш професор - изясняването на подробностите в историята е много важно и поради това, че след време по-трудно се фалшифицират изводите.
Като говорим за капитаните, нека не си представяме само ураджийски истории. Ето някои имена от първия випуск на Военното училище: Анастас Бендерев, В. Кутинчев, Георги Тодоров, К. Ботев, Р. Петров, Ст. Тошев, Стилиян Ковачев, Р. Димитриев, Н. Иванов, М. Савов, Н. Генев. (Де ги сега подобни капитани?). Нека към тях прибавим и още няколко имена като тези на майорите Д. Николаев, Ат. Узунов, капитаните Ол. Панов, К. Паница.
|
|
|
| Нуждаем се от крила, за да летим |
|
Ваши Превъзходителства, приятелки и приятели, добър ден.
Основната цел на това събитие бе изцяло изопачена. Като център на дебата ни бе наложен един зле наречен процес на реформи. Той поставя на втори план най-неотложното, за което народите по света призовават, а то е вземане на мерки, за да се посрещнат истинските проблеми на нашите страни, свързани с развитието и качеството на живота.
Пет години след срещата на върха на хилядолетието суровата действителност е, че повечето от набелязаните цели, въпреки скромността им, по същество няма да бъдат постигнати.
Претендирахме, че към 2015 г. ще намалим наполовина гладуващитe 842 млн. души. Но очевидно с днешния ритъм целта ще бъде постигната някъде през 2215 г.! И трябва да видим кой от нас би доживял да го чества?!.. Ако все пак човешкият вид надмогне разрухата, която заплашва околната среда.
|
|
|
“Оранжевата революция” в контекста на
строителството
на новия световен ред |
|
Руските, а и много украински политици и политолози, правят една характерна принципна грешка в разбирането за “оранжевата революция”. Тя е породена от представата им, че това е сблъсък на различни олигархични кланове или регионални елити, че е конфликт на интереси между конкуриращи се криминални финансови групировки. Аргумент за подобна интерпретация им дава фактът, че властовата върхушка в постсъветските републики (Шеварднадзе, Кучма, Акаев) е толкова зависима от отношенията със Запада, че от гледна точка на конкретните интереси на САЩ няма никакъв смисъл един отбор да се заменя с друг. Още повече с методите на скъпи операции като една революция например.
|
|
|
| Българското бъдеще и образователната реформа |
|
Всъщност тежестта на изпълнителските функции се прехвърля от висшиста върху полувисшиста като по-евтино, без да бъде по-малко престижно. Частните фирми винаги предпочитат бакалаври пред магистри, тъй като са по-непретенциозни и по-лесно подлежат на "фирмено обучение". Това е тесногръда позиция, но е факт.
И още нещо, което обикновенно се премълчава. Бакалавъро-магистърското етажиране, при което магистърското образование се разглежда като надстройка над бакалавърското образование, е възникнало в хуманитарната среда. За мен е много трудно да си представя подобна надстройка в природно-техническа среда. Някъде тя е просто невъзможна, например в медицината.
|
|
|
| Фасулски работи |
|
Партията на Волен Сидеров остана без свой кандидат за кмет на София. Причина за това не са нито козните на любимите му мъдреци, нито дори чистачката на американското посолство. Партия “Атака” не успя да регистрира своя човек само заради това, че не можа да се справи с една съвсем фасулска задачка - да подаде нужните документи навреме.
Всяка партия може да направи пропуск или гаф. Но в случая не става дума за пропуск или за гаф, а за скандален и грандиозен провал. Защото е недалновидно партия с претенциите на “Атака”, да не издигне свой кандидат за четвъртия по важност пост в страната. И то по такава нелепа причина. За подобен провал във всяка друга партия щяха да се искат оставки, включително оставка на нейния лидер.
|
|
|
| Историята в една биография |
|
Бихте ми приписали явни признаци на комична мания, ако сте помислили, че съм си въобразил, че мога да говоря за творчеството на Гео Милев пред толкова изискана и толкова компетентна аудитория. Аз не мога да кажа: "Той презираше това, той обожаваше това”, "Той искаше да каже... Той се срещаше с еди кой си” и прочие.
Дързостта да се изправя пред вас има друго обяснение. Значимостта на историческата личност се измерва с това доколко неговата биография възпроизвежда доброто от епохата в която живее. В едно от късните си интервюта Жан-Пол Сартр бе казал, че е описал в своята автобиография само ранните си години, защото те най-добре се сраствали с атмосферата на епохата, в която живял.
Съдбата и наследството на Гео Милев имат далечни исторически проекции и близки граждански хоризонти. Както повечето велики хора, той не беше щастлив в онзи милозлив битов смисъл, който днес си представят като висш смисъл на човешкото предназначение. Но нима Исус Христос е бил щастлив? Или е проповядвал такова щастие? Гео Милев е парола за друга мисия на Човека.
|
|
|
| Предизборни клипове |
|
Бре, бре, бре... Като се навъдиха напоследък едни достойни кандидати за софийски кметове, да се чуди човек кого от тях да избере. Както казва Мира Янова, все харизматични личности. А ето ги и тях по реда на номерата:
1. Бойко Борисов, неосъществен маршал. Бодигард на Тато, впоследствие на Дон Симеон. Четири години главен секретар на МВР, всичките престъпници в затвора, всичките окрадени от циганите кокошки върнати на техните стопани. Кавалер на рояци медали, раздадени му от чужди държави заради обслужването на съответните им им интереси. Политически лабилен (подлъга избирателите в два града, а после се отказа от депутатското място), така че нищо чудно и сега да се окаже скритото асо в ръкава на Симеон. Както се бие в гърдите самият Борисов, той веднъж вече е разрешавал проблема с боклуците на София (чрез полицейските боища в Суходол)...
|
|
|
| По западните стандарти |
|
Сградата на Европейската комисия в Брюксел. Светая светих на поредната българска вяра в чудеса, където редовно дърпат ушите на родните мегаполитици. Освен Барозу и незабравимият Ферхойген тук свещенодействат още 24 хил. щатни бройки, всяка от които разходва средно по 270 листа на ден, ще рече общо 15 тона хартия.
Именно тия 24 хил. щатни бройки продуцират, мултиплицират и интоксинират живота на 454 млн. европейци с 6 тона директиви, тълкувания и прочие скрижали дневно. Точно те определят размера на дупките в полозите на кокошките носачки, големината на марките в ушите на едрия рогат добитък или допустимия шум при работа с косачки за трева.
В Европа вече не е останало нищо, което да не е описано, обрисано и орисано от брюкселските щатници. “Земеделските теглични возила” (тракторите) например се гърчат в мъртвите хватки на 58 разпоредби. Не са забравени дори морковите. Вярно, че засега те все още запазват кръщелното си име, но пък са ръкоположени от зеленчуци за плодове.
|
|
|
|
Д-р ЖМЖ: -Трябва още повече демокрация, Бай Ганю!..
карикатура: Тодор Цонев
|
|