Химнът на Съветския съюз и руският език

Тимур ЗУЛФИКАРОВ в. "Завтра", бр. 34, 23 автуст 2005 г.

Казват, че Съветският съюз се разпаднал. Казват, че СССР е мъртъв. Казват, че се пръснал като кристална ваза, в която е налята пагубна вряла вода! (но нали все някой е налял тази вода, вазата не се е пръснала самичка). Това е велика лъжа! СССР е жив. Той е осакатен, но е жив! Ето, човекът си върви и го нападат бандити. Ограбват го, пребиват го. А после твърдят, че той сам себе си пребил, и в лудостта си разпокъсал дрехите и тялото. Така говорят днешните властелини, унищожили моя народ, моята хилядолетна Родина. Но трагедията е, че чеченските и другите републикански вождове говореха на чист руски език и мислеха ясно. А кремълските пиянки, смахнати и съвсем случайни управници, говореха на глупашки руски и бяха с объркани мисли. И ето, умните управници от периферията трябваше да отидат на поклонение при глупавите кремълски вождове. И трезвите трябваше да се подчинят на пияните. И това ги угнети. И това разрушаваше Империята. Великият Котел на народите закипя откъм краищата... Кой иска да ходи на поклоненине при смотолевещите и мучащи московски управници? Никой... Но СССР - това е руската страна, руската цивилизация. Та нали руските благородни учителки (“със сиви кичури над нашите тетрадки”) научиха таджикските, чеченските, грузинските и всички останали деца на руски език. Великият език на любовта и културата! Тези отдалечени и затънтени дечица-ручейчета никога не биха доплували до реката на руската култура, щяха да пресъхнат в планини и долини, и по безкрайните хълмове... Това беше истинската демокрация, когато селянчето, детето от кишлака*, от аула, идваше в селцето благодарение на великата руска учителка, а оттук и в океана на световната култура!.. Това беше истинска демокрация, когато селското дете или кишлачето ставаше академик или световен писател. Жалко, че наричаха това “комунизъм”, а всъщност бе неподправена демокрация. Трябва да върнем на думите истинския им смисъл - тогава ще увехнат, ще загинат многото лъжци-бесовщини. Но нека се върнем при руския език и руския учител. Нима английските, или немските, или американските учители идват в планините и далечните селца, за да учат дечицата на руски език и да ги поведат към световната култура? Да! Чужденците идват сега в отхвърлените републики, за да грабят бедния осиротял народ! Само заради грабежа идват. Дори подават ръка на местните аборигени, ръка в гнуслива ръкавица, да не се изцапат, да не се заразят от нищета и болести... Да, да! СССР беше истинска демокрация за всички, а не само за днешните овластени богати разбойници и татове! Всеки кривокрак, неугледен младеж имаше работа, заплата и уважението на близките и обществото. Това ли не е демокрация? Това ли не е грижа за всеки човек? Тогава, при “проклетите комунисти”, бяхме винтчета в машината, в огромната работеща машина Държава. Днес - при “високомъдрите демократи” - станахме мъртви винтчета в разграбената машина на Държавата. (Да си спомним, приятели мои, в какво се превърна повалената безстопанствена машина! Като тяло на скитник, захвърлено в дивия лес и оглозгано от зверове и мравки.) Тогава, при комунистите, се бяхме прегърбили, а днес, при демократите - сме разтерзани. При комунизма нашето детство бе босоного, при демократите - получихме босонога старост. Целият ни живот обося... Поразителното е, че при комунизма имахме истинска и необятна демокрация. А при демократите властва първобитен болшевишки комунизъм. По Владимир Дал - “Комунизмът - това е равенство на всички съсловия и право на всеки върху чуждата собственост”. Това “право върху чуждата собственост” разцъфтя в дните на “демокрацията”. Там е играта с лъжливите слова. Кървава страшна игра! Сега върви тайна война - трета световна - война срещу СССР. Това е няма война, без дим и куршуми, задушават тайните - чрез нищета и глад, пиянство и страдания. И в тази война нашата Власт е на страната на нашите врагове! Нашата власт е наш враг. Колко много хора умират от унижения, от безпомощност, от тържество на лицемерието, от нагли голи лъжи, от равнодушието на политиците, от садизма на журналистите, търгуващи с лъжливи думи, също като с фалшиви документи или лекарства-менте. И всичко се стовари на един човек, руския, съветския! Сервантес казва: “Тези, които изкривят историята, трябва да се наказват като фалшификатори на монети!..” О, Боже! Колко такива бесове се навъдиха в разтерзаната ми родина!.. Само да отвориш вестник, да включиш сатанинското радио, или да си изгориш очите и душата, зяпнал тв-екрана - истинска колба, реторта, подборка на бесове-словоблудци. О, Боже! В затънтено селско целебно изворче или в блаженото руско медено юлско сено трябва дълго да лекуваш очи и душа от лицата и гласовете им. Но да се върнем на нашия СССР. Покрай Третата необявена световна война срещу СССР, в страната ни започна тайна, погромна, гражданска война. Тук няма маузери, тачанки и скривалища на вехтозаветната ВЧК. Днес гражданската война е всесилието на банките, лъжежурналята, проститутките, вестниците, отрядите на ОМОН, кремълските змии, лъжци и бесове. И все пак! Обаче! СССР е жив в реалното битие на всички наши хора. Жив е във всяка отгладувала душа, във всяка катастрофирала (а перестройката е безкрайна катастрофа) съдба, той е жив и желан. 300 млн. нещастни жаждат!.. И чакат завръщането на Съюза! И това е самата въпиюща реалност, която не искат да видят кабинет-политиците, и техните продажни виртуални идеолози... Ако в Кремъл се явеше истинският Вожд, и тихо, като Сталин през 41-ва, обявеше - скъпи братя и сестри! СССР е жив! Искаха да го убият враговете на народа с помощта на янките, но не успяха. Нашият народ е обезобразен, но жив. Жив е великият руски език! На който говорят всички наши народи, които янките искат да убият, и троянските коне - вътрешните руски врагове, на руската цивилизация, защото СССР - това е Руският съюз на народите! Както Америка е американският Съюз на народите!.. И после Вождът казва и ще каже - призовавам излъганите от своите управници-предатели народи веднага да се завърнат в СССР, както избягалите от пожар се завръщат в пепелищата и възстановяват своя Дом... Когато такъв вожд се яви в Кремъл - а той с божията помощ непременно ще се появи, - тогава вълни от народни въстания ще се надигнат в републиките. И такива чисти народни водачи ще се откъснат от народната няма и безлика тълпа, и мигом ще паднат кървавите, разбойнически режими в така наречените нови страни (които никога не ги е имало на световната карта и в световната история!). И така ще бъде! Ще побягнат, ще побягнат панически, като хлебарки от светлината, всички тези президенти, думаджии, олигарси, бизнесмени, шоумени на любимия им Запад, където кътат окрадените си пари. Те и подсъзнателно мечтаят да се скрият в своите дачи, и ние ще им помогнем по християнски: където ти е богатството, там ще ти е и душата. Та бягайте, милички, към богатството - вашата душа, ако не пожелаете да дадете награбеното за благото на ограбените и да си спасите душата... И СССР ще се изправи, защото така го искат хората. Огромното мнозинство на нашите хора, съсипани от тази пазарна, людоедска, дива, човеконенавистническа власт и... Америка - кръвожадната хищница. Хей, народни вожде! Идвай! 300 милиона измъчени от гробовните реформи души те чакат! Тебе чакат! Да! Родни мои сироти народи захвърлени! Помнете! И мнозина плачат при думата СССР, спомнят си тихите и прекрасни дни на своя живот. Милиони хора плачат, но кой ли чува сълзите им? Кремълските вождове в бронираните си катафалки, които куршум не пробива, не са ли сълзата на хората? Настрадин Ходжа казва: светът е заговор на богатите и океан от нищи роби... Но западните богаташи хранят робите си, а руските богаташи ги убиват сляпо! А какво е богатство без роби?.. Ние седяхме на една маса, ние - това сме руснаците, украинците, белорусите, евреите, таджиките, узбеките, казахите, киргизите, туркмените, арменците, чеченците, азърбайджанците и други блажени народи - ние седяхме на масата на дружбата между народите, пиехме скромното си вино на любовта и дружбата. Ядяхме скромната храна и пеехме нашите тихи весели песни! Ние бяхме волни като всички влюбени! Ние бяхме слепи от любов!.. Но враговете ни - вътрешни и външни - ни скараха и разделиха, напуснахме масата на дружбата, тръгнаха срещу ни в тайна кървава война. И кръвта на ненавистта и смъртта се проля между нас вместо веселото вино на любовта. Братя и сестри! Докога ще се унищожаваме и ненавиждаме един други? Докога ще са изкривени лицата ни в злоба и ненавист, вместо с усмивката на майката? Усмивката на обичта? Не се ли уморихме от злото? Братя и сестри мои! Ще изгоним враговете-бесове! Няма да се подчиним на гробовните им заповеди, на людоедските им приказки... Ще стане, ще стане целият народ, по всички пътища и улици, и селца, и градове, без оръжие, без призиви за кръв! И ще каже, както каза някога великият Махатма Ганди на англичаните: Господа, идете си. Заминавайте. Вземете парите и богатствата си. Оставете ни нашата бедна свята Родина! Иначе страшното Опълчение ще тръгне към Москва и ще ви посече. И вече има вождове и герои за това опълчение... И те няма да ви позволят да проливате пак въпиющата, святата неотмъстена кръв на мъчениците от 1993 г.! И пак ще седнем около масата на дружбата между народите, и ще се лее виното на любовта, и думите приятелски, и братската загриженост за другия. Защото злото - това е само миг, избухване, страст, вик, кръв и война! А доброто - е тишината. Шепотът. Мирът. Това е вечност! И деца, играещи отвън... Не се ли уморихме от воюване? От ненавист? От злобните гримаси на лицето и душата? И ще победим! Това е близо! Досами вратите!... П.С. Някога Хрушчов казал на Адеануер, посочвайки му картата: - Две Германии - ГДР и ГФР - това е реалността... Старият Аденауер тихо отвърнал: - Но стремежът на немците за обединение е още по-велика реалност... Ще кажем и ние: стремежът към обединение на насилствено и зверски разделените братя-народи е най-великата реалност в наши дни! И тази реалност ще победи. А разбойниците и насилниците ще бягат. Бог е с нас, не с тях. Воистина! А политикът, вождът, който ще се опира на тази реалност, а не на политологически сомнамбули - ще победи! Ех, как й доскуча без Вожда на Русия! Като поле без дъжд! И такъв политик вече има. И Той знае, че в Русия не избират власт, в Русия власт се взима! П.П.С. Както казваше отдавна отишлият си вожд: “Така е, батинка, така трябва да се направи! Така трябва...”

Нагоре Съдържание на броя