Както винаги в такива тържествени дни се чува строгата музика на военния парад. Изричат се паметни и вълнуващи думи. Кълнем се във вярност. Звучат имена на герои.
На 6 септември се изпълват 120 години от Съединението на България, чутовно събитие в новата българска история. Съединение, равно на подвиг! Няма жертви, освен една, няма драми, освен една, няма битки, освен една - най-дългата - българите трябва да отстояват своята независимост.
Захари Стоянов, ген. Данаил Николаев, Сава Муткуров, капитан Райчо Николов - това са само някои от имената-емблеми, кодовите позивни на българската воля за държавност и неистова жажда за единение.
120 години от безпрецедентното обединение на земите на българите. Повече от век оттогава, питаме ли се каква бе цената? Каква е цената да отстоиш свободата?!
Хиляди страници - изписани, хиляди страници - изчетени, хиляди пъти повторено - велико дело на велики хора!
България счупи хатъра на великите сили. Великите сили до днес не прощават. И как би могло. Блестящият пример е заразителен. Следват събития със съдбовно ехо!
120 години, а по-често сме разделени, все се връщаме тук, където се сливат две воли, оттук извира надеждата. Че пак ще се върне силата ни, че пак ще сме опалени в едно тяло, че още и винаги ще я има родината.
120 години!
|