|
1.
Чета вестници, гледам от време на време телевизия.
- Симеон Сакскобурготски на посещение някъде. Около него възторжени лица. Възрастни жени благоговейно му целуват ръка. Сълзи у хората.
- Иван Костов сред свои симпатизанти. Овации. Възторжени лица. Възрастна дама го прегръща и целува. Единение.
- Сергей Станишев на връх Бузлуджа. Овации. Възторжени лица. Ентусиазирана симпатизантка се опитва да го целуне със страст. Огромен лозунг: “Лицето на България. Станишев”. Единение.
- Волен Сидеров на площад “Батенберг” в София. Качен върху кола. Овации. Възторжени лица. Някой крещи: “Не искаме повече руско-турско робство”. Единение.
- Президентът Първанов на посещение в наводнените райони на страната. Мрачни лица. Унило настроение. Никой никого не целува.
- Някакви хора с униформи на Ботевите четници въртят пушки пред входа на президентството. Неизвестно защо. Наричат ги “елитни бойци”, пак неизвестно защо. Страната потъва във водни бедствия, а армията я няма - нито елитни, нито елитни бойци. Вероятно всички са в Ирак.
- В Народното събрание налитат на бой и се псуват на майка по евроатлантически. Както е в кв. “Захарна фабрика” или в гр. Елин Пелин. Какъвто народът - такива и депутатите. Или обратно. Няма значение. Суета на суетите.
- Пир по време на чума. В България избират най-голямата купонджийка край Черноморието (?) - някоя си Елена Ангелова. В това време влаковете не вървят, автострадите са прекъснати от порои, шосетата пропадат, градове и села се затриват - дали не е наказание свише за деянията на всички политици - преходници? Или пък за нашето волско търпение? Или за всичко заедно?
- Тримата “големи” заедно: Сакскобурготски, Станишев и Доган. Задоволство. Толерантност. Консенсус. Управляваща коалиция. Нов министерски съвет. Власт. Евроинтеграция. Щастие за народа.
Очевидно има нещо много сбъркано и гнило в България.
Може би е в чиповете в главите на хората, а може би - в чиповете в главите на политиците. Не обичам да хуля народа си, защото все едно, че хуля себе си. Нямам друг народ, пък и този, който имам, не е изключение. След преизбирането на Джордж Буш за президент на САЩ, в. “Дейли мирър” възкликна: “Как може 59 017 382 души да са толкова глупави?”
Глупави ли сме ние, българите? Не виждаме ли какво става, накъде вървим, кой и как ни управлява? Къде е нашата интелигентност, за която толкова ни хвалят?
В новия свят, в който живеем, трябва да учим много нови неща и най-вече - да разпознаваме злото. Или ще се научим, или ще продължаваме да живеем като скотове. На материалната сила на експлоатиращата ни политическа прослойка и нейният репресивен апарат може да се противопостави само материалната сила на организацията. Да гласуваш за парламент, не е достатъчно.
2.
През страшните и трагични летни дъждовни дни на 2005 г. при мен бяха на гости мои студенти и приятели. Неочаквано един от тях, най-младият, ми зададе въпроса: “Как щеше да се реагира на сполетелите ни природни бедствия при социализма?”
Въпросът беше лесен. Отговорих: “Бързо, решително, компетентно и ефикасно. Всички последици щяха да бъдат компенсирани от държавата и от ТКЗС-тата и АПК-тата - тогава те бяха много богати - в това число и нови къщи на пострадалите”.
Помолиха ме да се обоснова. Казах приблизително следното: В българското селско стопанство беше създадена безупречно действаща мелиоративна система, обхващаща язовири, микроязовири, напоителни и отводнителни канали, помпени и разпределителни станции, изравнители. Цялото това стопанство се поддържаше в напълно работоспособно състояние. За всички язовири се знаеше “заливната зона” и по нея се проектираха системи за предупреждение (участвал съм в такава разработка). Само поради тези причини до 50% от последиците от наводненията, а може би и самите наводнения, щяха да бъдат избегнати.
В социалистическа България имаше 117 000 души армия, снабдена с всичко необходимо, и тази армия щеше веднага да бъде хвърлена срещу стихията.
Освен нея щяха да се включат: войските на Министерството на транспорта, войските на Министерството на съобщенията, Строителни войски.
Вместо Гражданска защита имаше военизираната Гражданска отбрана като част от армията (началникът на ГО беше зам.-министър на отбраната).
БКП щеше да мобилизира членовете си и да вдигне целия народ на борба със стихията.
Целият социалистически лагер, СИВ и Варшавският договор щяха веднага да ни се притекат на помощ, без да изчакват 3-4 месеца за пресмятане на щетите (така прави сега ЕС).
Някои ще кажат, че това е носталгия.
Не, защото така е било. Самото светоусещане на социализма е противоположно на днешното.
Лидерът на българското либертарианство Милен Велчев така ни поучава в своите “теоретични” опуси: “Човек се грижи за това, което му принадлежи..." "Единствено индивидите вземат решения, но и единствено индивидите носят отговорност за своите действия” (в. “Капитал” от 4-10.12.2004 г.).
Нека сега да приложим тези озарения към днешния ден.
Застраховал ли си си къщата си? - Не.
Застраховал ли си си колата си? - Не.
Застраховал ли си си покъщнината? - Не.
Застраховал ли си си животните? - Не.
Застраховал ли си си реколтата? - Не.
Ами тогава лягай и мри.
Ти си свободен човек и носиш отговорност за своите действия - така проповядва либерализмът (популярно обяснение даде Емил Хърсев във в. “Сега” от 15.08.2005 г.). Една позабравена “синя” активистка и бивша депутатка твърдеше, че ние сами направихме своя избор.
Големият учен и човек, бившият председател на БАН академик Ангел Балевски, така коментираше “промените”: “Преди 9.09. 1944 г. имаше държава. Не коментирам каква. След 9.09.1944 г. имаше държава. Не коментирам каква. След 10.11.1989 г. и да искам, няма какво да коментирам”.
С това е казано всичко.
Новата българска политическа система и политиците - преходници за пореден път катастрофираха при екстремни ситуации (спомнете си войната в Югославия, войната в Ирак, делото в Либия). С тези хора българската нация няма общ път. Въпросът за тяхното елиминиране от политиката остава на дневен ред.
Един от достъпните начини е разголването и портретирането на политическите играчи, разкриването на тяхното задкулисие, припомнянето на политическата им история и особено на това какви са били по-рано и какви са станали сега. И никаква жалост към тези държавни престъпници.
3.
Странното е, че БСП страстно прегърна либерализма. Тя го нарича срамежливо “социалнолиберален модел”, но това е за заблуда. Видна деятелка на БСП проповядваше, че който не иска да строи капитализъм, няма място в БСП. По-възрастна нейна колежка теоретично обоснова “изпреварваща евроинтеграция”. Още по-виден партиен номенклатурчик заяви, че БСП е партия на легитимния български капитал. Може да е бил прав - вече е министър! Два пъти БСП издига за кандидат-кметове на София крупни финансисти (Венцислав Йосифов Стоян Александров). Някой някога да е виждал “ляв” ковчежник?
За целия преход БСП и "мъдрото й ръководство" не спечели за своите членове и симпатизанти нито едно стратегическо сражение. Тя губи всяка тактическа битка и дори когато печели избори, лесно става обект на присмех. И ако нещо възпира необуздания реваншизъм на евроатлантици, българофоби, либерали, демократи, царедворци и друга подобна сган, то е нейният възможен потенциал, а не нейната политика.
Но този потенциал не е вечен.
Както справедливо отбелязва Боряна Димитрова (в. “Сега” от 31.08.2005 г.): “Симпатизантите на БСП преглътнаха толкова много превъплъщения на собствената си партия - и членството в НАТО, и прозападната ориентация и позициите на президента за Ирак. Нямаше случай на силен протест вътре в електоралните редици на БСП. Линията на меки превъплъщения на ръководството по-скоро се следва от електората.”
Струва ми се, че такова поведение няма да донесе на партийната членска маса нищо добро. И какво по-убедително доказателство от новосформираното коалиционно правителство? Това е поредното стратегическо поражение на БСП. В новата висша държавна администрация БСП ще разполага с 66 души: 8 министри, 35 зам.-министри, 14 областни управители, 9 председатели на комисии в НС. Да предположим, че още 1000 души ще се облажат от властта. Това прави 0,001 от членовете и симпатизантите на БСП. Нека да станат 1% (100 000 души). Това също е без значение за гласувалите близо един милион. А когато в правителството влизат хора като Емилия Масларова (от времената на на Андрей Карлович), нещата съвсем се проясняват. Впрочем, някой спомня ли си какво е това “Демократичен съюз на жените”?
Новото българско правителство е крупен успех за българската десница - може би дори звучи афористично. Тя принуди БСП за пореден път да капитулира и окончателно да възприеме най-отвратителните правила на буржоазния парламентаризъм: безпринципност, поведение на палачинката, покупко-продажба, корпоративна солидарност, търговия с надеждите на избирателите, подлост, съчетана с гьонсуратлък. БСП вече не е политическа партия, това е клуб по интереси. След своята метаморфоза БСП няма никакво право - мирогледно, идеологическо, нравствено, политическо - да се нарича и да бъде наричана приемник на БКП. Това, че голяма част от членовете и симпатизантите й са бивши членове на БКП и с комунистическа ориентаця, е плод на историческата инерция, и е заблуда както за самите членове и симпатизанти, така и за останалите. “Реформирането” на БСП е кардинална, същностна и съдържателна раздяла с нейната история и с нейните мъченици. Димитър Благоев създаваше и възпитаваше партията на българските комунисти по принципа “класа против класа” и наричаше социалдемократите “катраник на буржоазията” - за каква приемственост може да става дума?
По-рано конгресите започваха и завършваха с “Интернационала”, сега - с “Моя страна, моя България”. А като погледнеш партийния елит, да се чудиш колко патриоти са се събрали на едно място... Нека да го кажа ясно: за всичко лошо, случило се в България в последните 16 години, главната, основна вина е на БСП, и още по-точно на нейното ръководство. За доброто не говоря, защото такова няма.
4.
В медийното пространство се подвизават странни същества: един отдавнашен претенциозен квазиинтелигент, чиято главна цел е да учи читателите на английски език; един даскал от СУ, изучен със социалистически пари в чужбина, чиято голяма радост е да съобщава каква нова умна книга не само е прочел, но и разбрал в селското си уединение; друг даскал от СУ, произхождащ от комунистическо семе, който като член на БСП, прозрял истината за комунизма и сега го бичува; блед ученоподобен юноша с увлечения към втората възраст, подчертано “десен”, преминал през различни ипостаси и завършил в някакво радио; позастарял кичаджия, станал от комунист антикомунист. Към тях трябва да прибавим и различните политолози, социолози, антрополози, културолози и други “-лози”, които със самомнението на “обществени гуру” си присвояват правото дълбокомислено да разсъждават за неща извън възможностите си за разбиране и да наричат всеки, който не е съгласен с тях, свършен, човек, с нарушено хормонално равновесие и морални качества.
Ето няколко особено фрапантни “бисера”:
• Българското образование ще става все по-скъпо и все по-недостъпно, защото така е навсякъде по света (Петър Волгин).
• Трябва да има отделно здравеопазване за бедни и богати. (Кольо Колев)
• Вече сме богати колкото при Тато. (Цвета Динкова)
• Една значителна маса българи, вярващи в превъзходството на българския дух, интелект, физическа красота, генетика, чушка и домат, по силата на неясни, но мощни расови и археологични фактори - назад към родния чернозем и конска опашка! (Георги Пашов)
• Основната мисия на богатите е да подготвят бъдещия живот на бедните. (Илия Илиев)
• Зад безспорното във Вазовото творчество стои и несполучливата митотворческа дейност - за прекрасния български език (”Българският език”), за родолюбието като достойнство (”Аз съм българче”), за райската българска земя (”Отечество любезно, как хубаво си ти”). (Йордан Каменов)
• Още не е изследвано от медицината мачистко-косматното, ракиено-родово и кръчмаро-интелигентско явление, известно сред неизкушената в разсъдъчни занимания част от простолюдието като патриотизъм. (Иво Беров).
• Балканско-темерутест тип мъжественост ала Балканджи Йово. (Петър Горанов)
• Въобще, представяте ли си какъв скандал е красива българка, щастливо примряла в обятията на турчин? Каква катастрофа за патриархалната власт! Какво ще стане с патриотизма, националната кауза и българския етнически модел, който повелява да мразиш друговереца и да страдаш, плачейки безутешно в харема? (Харлан Александров)
Мисля, че за нормалния човек са достатъчни цитатите, за да разбере за какво става дума.
В преобладаващото медийно пространство цари цензура, наричана миловидно редакционна политика. Забранено е да се говори и да се пише срещу: НАТО, ЕС, новия цивилизационен избор, пазарното стопанство, САЩ, глобализма, циганите, международния съд в Хага, педерастите и гей-браковете, българския нацизъм... В същото време се поощрява българофобията, призивите за геноцид срещу българската народност, антирусизма и антиправославието от най-долен сорт (да си спомним Соломон Паси).
И целият този абсурд е под охраната на хелзинкските амазонки - недай, Боже, някой нещо да каже срещу циганската менталност или срещу гръцките бизнесмени-кръвопийци...
Като пример - пишещият тези редове е напълно цензуриран във вестниците “Дума”, “Труд”, “24 часа”, “Монитор”, “Политика”, въпреки че е в отлични отношения с тамошните журналисти и ръководители. Както се казва, дружбата си е дружба и цензурата - цензура.
(следва)
|