|
“Една идея, която не е осъществена, не е нито победена, нито пък опровергана; една необходимост, дори отложена, не става от това по-малко необходима. Тъкмо напротив, само идеали, които не са се изхабили или компрометирали, тъй като са останали неосъществени, продължават да въздействат на всяко поколение като елемент на нравствено издигане. Само те, все още неосъществените, се възраждат непрестанно.”
Стефан Цвайг
|
Национализмът, който Иван Костов обяви за погребан още в 38-ото Народно събрание (българският, не турският или френският, естествено), възкръсна “из мертвих” в навечерието на изборите за 40-ото НС. Не само по предизборните митинги на Коалиция НО "Атака", ами и в реториката на някогашния Командир. Основал и оглавил партията Демократи за силна България (ДСБ), гробарят на българския национализъм успя да вкара в парламента предпоследната по големина парламентарна група. Днес човекът, който може да се коалира само с жена си (бивш партиен секретар в БКП), се оплаква, че създавайки “Атака”, "ченгетата" му откраднали гласове. Чии гласове? На националистите, които не би трябвало да ги има, според казаното от самия Костов в 38-ото НС?
Ако национализмът започне да се проповядва от хора като Костов, то той спокойно може да се обяви за покойник. Същото е и когато за негови единствени говорители и пророци, ако не и богове, се представят бивши седесари и крипто-монархисти. Да не говорим, за тълкуватели, като Евгений Дайнов, които го отричат, задавайки въпроса що е това национализъм и българщина? Дайнов поиска да му се разтълкуват термините “българщина” и “българска кръв” (в. “Сега”, 1 септ. т. г.), понеже по бащина линия произхождал от едни села в Търновско, наричани “албанските”, а по майчина бил македонец. Какъв е г-н Дайнов, значи? Вярно, дългата му коса, прикриваща прогресивно оплешивяване (или оглупяване?), напомня за древните българи с бръснатите глави. Но не знае човекът що е българщина, и туй то! Не пита обаче що е човещина или идиотщина - сякаш са му ясни по рождение. Как тогава да му се обяснят понятия като български национален идеал, национални интереси, патриотизъм и други? Видният политолог не е надскочил дори определението за нация на Сталин. Да, преди да стане Баща на народите, Сталин е написал книга “Марксизмът и национално-колониалният въпрос”. Оттогава май теорията по въпроса не е мръднала ни на йота, щом и днес национализмът се представя, според вкусовете и конюнктурата, ту като абсолютно зло, ту като панацея на всички болежки. Включително и българският национализъм, имал лошия късмет нерядко да попада в нечисти ръце, които от знаме го превръщат в кокал.
След крамолното поведение (в парламента и на Петрова нива) на Волен, който се изживява все повече като гаулайтер, българският избирател задълго ще намрази и Свети Илия заради “наш Илия”. Без да проумява, че едно е национализъм, друго е онзи, който се опитва да го яхне. Или да го приватизира, подобно на “Атака”, хипнотизиран от собствената си измислица, че изборният успех на “Атака” се дължи на "моята личност и моята партия".
За 15 години “преход към демокрация” народът ни все чака месия, независимо дали се казва Христос, Жорж, Симеон, или Волен. Чака, но дочаква “спасители” като Костов, Софиянски и Симеон. Разбира се, после покрай тях намразва и демокрацията, и роялизма, че и национализма, който днес му се пробутва като нацизъм.
Нихилистите у нас обичат да повтарят една фраза, която всъщност се отнася за патриотизма - че национализмът бил последното убежище на комунизма или на негодниците. Само че дали патриотизмът и национализмът са виновни, дето зад тях се крият негодници? Когато духне ураганен вятър, човек не се крие зад тревата, а зад някоя солидна преграда, като скала или стена. В действителност у нас никога не е имало, нито комунизъм, нито национализъм на практика или като пътеводна идея. Така че е по-резонно да се запитаме дали комунизмът и национализмът са се провалили, или са фалирали само негодниците, които са се крили зад тези идеи, утвърждавайки своя личен интерес?
Написаното от Стефан Цвайг за неосъществените идеи се отнася до хуманизма на Еразъм Ротердамски, но е валидно и за национализма. Дълги години от историята ни, преди и след освобождението от “онова присъствие”, отглас от което са областните управители от квотата на ДПС, сме давали свидни жертви в името на националния идеал, без да има пълен консенсус по съдържанието на това понятие. Ако идеалът за едни е бил националното освобождение, престава ли да има обединителна идея за българите, когато то е постигнато? Или той се заменя с идеала за националното обединение? Еднакво заинтересувани ли са били ратаите, чорбаджиите, чираците, едрите търговци и т.н. от епохата на Освобождението, при положение че едните са добрували и под сянката на падишаха? Някои дори са били членове на Държавния съвет и са носели княжески титли. Защо в свободна България, включително и днес, българите враждуват не толкова с турци или с роми, колкото с други българи? Какъв е днес националният идеал, щом хора, уж българи, като Дайнов, твърдят, че не знаят, що е туй българщина?
Вдигали сме въстания, в това число и срещу “българите с фес”, и сме клани от своите, както и турчин не ни е клал... За да стигнем до срамното положение без турската етническа партия да не може да се състави кабинет, а на два пъти за 15 години правителствата на България се излъчиха с нейния мандат. Това май не е крах на българския национализъм, а на българския “политически елит”, който според конюнктурата ту се увива в знамето на национализма, ту го захвърля, като непотребна дрипа. При толкова националистически и “национално отговорни” партии днес национализмът на българите е все още в опозиция, а този на турците - с една-единствена партия - триумфира! Докато разделените от лични амбиции и омраза “лидери” на така наречените български партии разпокъсват народното тяло, етническата, противоконституционна партия на Доган стана трета политическа сила в страната и предявява все по-нагло своите претенции. Мълчи Конституционният съд, мълчат президентът и вицепрезидентът, които ще разчитат на ДПС за втори мандат през 2006 г. И не само мълчат за национализма на Доган, ами и хокат, барабар със Станишев, местните партийни структури на БСП, които не щат областни управители от ДПС. Цялото ръководство на БСП в Кърджали подаде оставка в знак на несъгласие с назначения областен управител, а на "Позитано" 20 ни лук яли, ни лук мирисали. Варненци лежаха по релсите, създаваха революционни комитети, но какво от туй? Обещаното на ДПС бе изпълнено, уж за да има етнически мир.
Революцията на прехода завърши! Някои я нарекоха Великата криминална революция. А революцията, според Цвайг, ”никога не е дял на първия, който я започва, а винаги на последния, който й слага край и я дръпва като плячка към себе си”. Доказват го и последните събития в Коалиция “Атака”. Затова в бъдеще, щом се яви някой националист, хората ще мислят как с гласовете си ще способстват за раждането на нов фюрер и няма да гласуват дори и с омерзение.
Над двеста партии, между които няколко националистически, а народът пак не е представен в НС и във властта! Не заради национализма си, а заради лековерието, с което украсява с ореол политическите негодници, които го размахват като знаме. И забравили с какви обещания са влезли в НС, усвояват много бързо пороците и салтанатите на политическата мафия, която уж щяха да изметат.
|