|
Атаката срещу Коалиция “Атака” се поведе от младия лидер на БСП още в нощта след изборите на 25 юни т.г. Трудно беше да се преглътне горчивото хапче, че на победилата партия й се губят двадесетина мандата. И то половината от тях, от набързо скалъпена коалиция, чиито мандатоносители бяха неизвестните за широката публика политически субекти НДСО и БНПП. След Станишев доста журналисти и политолози дадоха воля на размисли и страсти...
За създатели на Коалиция “Атака” се спрягаха СКГ, ген. Любен Гоцев, генералите от БСП, мутри-милионери и други по-дребни лобисти. За принципите (10 на брой) уважавани професори като г-н Григор Велев убеждаваха, че “нямат нищо общо с националната стратегия” (разработена от него самия и колектив). “Атака” е дим от загасващ огън”, натърти същият пред списователия на в. “Про-Анти” Васил Станилов. Още по-образни бяха коментарите на соросианците: “Проникването на Коалиция “Атака” е за българския политически живот като изпадане от гардероба на вмирисан скелет, който е стоял там години наред” (Красимир Кънев от БХК - платен защитник на ромите).
Имаше и много смислени анализи, като този на г-н Теодор Дечев (зам.-министър в правителството на Костов): “Ако има някаква прилика между някогашната Партия на свободата на Йорг Хайдер и днешната ”Атака”, тя е в тоталното отричане на политическия елит и неговата корумпираност. По време на изборната кампания нямаше чак толкова екстремистка хипноза. Но старите партии, начело с БСП, оставиха абсолютно свободен “терена” на неуспелите, на хората, които се чувстват онеправдани, на губещите през годините на прехода, на страхуващите се от ЕС и глобализацията.” Същият автор продължава: “Неприятно е да признаем (неприятно, защото соросианците са на доларовата ясла, за да защитават колективните права на малцинствата), но за много от гласоподавателите на “Атака", в т. ч. и за хората с висше образование, мотивиращ фактор да се гласува за новата формация, е демонстрираното колосално политическо самочувствие и убеждение на върхушката на ДПС, че управлението на страната е невъзможно без тях.”
Преяждането с власт на ДПС е очевидно. От 5,5% във ВНС (1990 г.) неговата група депутати достигна 14% в 40-ото НС (2005 г.). Всичко това, ако беше постигнато със свободно волеизявление, можеше да се изтърпи. Обаче българските граждани са тревожни, че на въпроса какъв се чувстваш, избирателят на ДПС отговаря - “турчин”. А лидерите на ДПС вече 15 години не признават основния закон на Република България.
Тази тотаилтарна организация с право беше наречена от проф. Божидар Димитров, не партия, а мафия. След като по думите на несменяемия лидер Ахмед Доган: “Движението през последните години се превърна в религия за нашите избиратели” (Отчетен доклад на 4-а Национална конференция на ДПС - 2000 г.), ясно е колко демократична може да бъде тази партия. “Религията” приеха за последните избори и доста български цигани, подмамени очевидно от колективните привилегии, които им обещаваше гласуването за балансьора в българския парламент. Безплатното циганско гето в Пловдив се увеличава през зимата двойно... Те на свой ред ще бъдат излъгани, защото влезе ли България в ЕС, нарушителите на законите ще трябва да бъдат третирани като престъпници, а не като религиозни поклонници.
Но нека ги оставим да се убедят сами в коварството на Доган, така както се убедиха на свой гръб Филип Димитров, Иван Костов и СКГ, и така, както в най-скоро време ще се убеди усмихващият се още Станишев.
Руският дисидент, философът Александър Зиновиев, има една статия, озаглавена “Коммунизм умер! Да здравствует коммунизм!”. В нея той доказва, че ако за днешните поколения комунистическата идея за социално равенство претърпя провал - то за идните същата идея не може да не завладее умовете на хората отново.
Ако си позволим да перифразираме Зиновиев по повод явлението “Атака”, бихме могли да кажем: “Българският национализъм бе погребан (от Иван Костов). Да живее европейският национализъм!”
Да, благодарение на Кобургите българският национализъм, който имаше своите шансове и протуберанси през 1912-1913 г., вече е мъртъв. Орязана от великите сили, България остана 111 хил. кв. км, и все още е голяма за европейските мащаби, рядко населена, с чудесни условия за земеделие, скотовъдство и туризъм. Векторът на национализма днес е насочен не навън, към отнетите територии, а навътре - към опазване на това, което ни е останало след националните катастрофи и от стихията на глобализма.
Достатъчно беше Волен Сидеров да издигне лозунга “Да върнем България на българите!”, и от искрата се разгоря огънят, който вкара 21 депутати патриоти в 40-ото НС. И тук започнаха проблемите.
Волен Сидеров на 30 април бе упълномощен да представлява Коалиция НО “Атака” пред ЦИК. В. “Нова Зора”, чрез читатели и активисти на Политически кръг “Зора”, събра само за една седмица 14 хиляди подписа, вместо необходимите 5 000 за пред ЦИК. Коалиция “Атака” имаше приет от всичките субекти Политически съвет, по договор между четири политически партии - ПК “Зора”, съюз “Защита”, НДСО и БНПП, и десет членове на Инициативния комитет, за създаване на коалицията. Самият Сидеров по това време никъде не споменаваше, че ще използва коалицията само като ракета носител до формирането на парламентарната група. Но знае се, че ракетите носители все пак свършат ли горивото, се откачват от модула. Точно този маньовър, би казал бай Тошо, на 19 август т.г. направи лидерът на Коалиция “Атака”. “Коалицията беше за изборите, 40 хил. лв. осигурих само Аз. Заслугата е на моята личност и на партия “Атака”, не виждам какви основания имат останалите участници: съюз “Защита”, ПК “Зора”, НДСО и БНПП. Оттук нататък ще има само парламентарна група на партия “Атака”. Това е положението” - заяви на няколко пъти по тв “Скат” г-н Сидеров. И се усмихва всеки път загадъчно като Мона Лиза, когато го величаят с етикета, че е “новият Левски” и че “трябва да се кандидатира за президент през 2006 г.”.
Националната идея, изложена в 10-те точки на Коалиция НО “Атака”, не трябваше да бъде приватизирана. Видяхме докъде стигна СДС, след като коалицията беше приватизирана от “новия Стамболов” и се превърна в политическа партия с един командир. Видяхме как дискредитираха националната идея Гиньо Ганев с неговия Патриотичен съюз и Жорж Ганчев с БББ. Трябваше ли сега, вместо Коалиция “Атака” да се отвори към всички българи, настръхнали за съдбата на Отечеството (във Варна революционният комитет беше съставен от 20 партии и движения), да се капсулира само в партия “Атака” и да се определя като ултрадясна?
Насила хубост не става, казва народът. След като Волен Сидеров иска да продължи сам, с партията си от семеен тип, нека го направи. Неговите заслуги са очевидни, но неговите грешки след пробива на изборите тревожат ляво ориентираните българи патриоти.
Коалиция НО “Атака” не би могла да бъде ултрадясна, защото нейният основен принцип е възстановяване на държавността. Ние настояваме за силна държава, която да има нулева толерантност към престъпността на всички нива, която да повиши събираемостта на данъци, такси и глоби, която да контролира изкъсо емиграционния и имиграционния поток, която да осигурява всеобщо здравеопазване и образование. И която да възстанови част от загубената си собственост в стратегическите отрасли. А това означава лява политика и тези 70-80% от симпатизантите на “Атака” са ляво, а не дясно ориентирани граждани.
Жан-Мари Льо Пен във Франция може да е десен, но той си е надвил на масрафа, и за наше учудване, се оказа русофил, пледиращ за обединена Европа на Отечествата, от Рейкявик до Владивосток (става дума за Русия). Ако Льо Пен чуеше призивите от митингите на Волен “Долу руско-турското робство”, сигурен съм, че коментарът му на руски език би прозвучал така: “Чего вы нам голову морочите?”
Станалото - станало! За съжаление левият и десният национализъм засега се оказват трудно съвместими, може би защото някой точно в това съветва Волен. Не ни остава друго освен да пожелаем на партия “Атака” успех в партийното строителство и по-нататъшен успех в набирането на богати спонсори. Не ние - “политическите кърлежи”, а Волен Сидеров напусна Коалиция “Атака”. Бих казал, че поема изключителната политическа отговорност за бъдещето на патриотичното движение в България. Но нека така да бъде. За разлика от “смешния президент” и “колонизатора с мустачките” ние имаме достойнство. Това означава, че останалите членове на коалицията ще продължат да работят заедно за каузата на суверенна България. Ще продължат да работят с инструментите на просветения и модерен национализъм. И все един ден ще се разбере дали сме били прави, когато сме критикували “новия Левски”...
|