Волене, смирение паче гордости!

Минчо МИНЧЕВ председател на ПК “Зора”

Драги Волене, нямам никакво намерение да развивам епистоларно творчество на тема примерно “Писма до г-н В.”... Но в броя на “Труд” от 1 септември т.г. ме подсещаш, че допреди три месеца не съм дори и подозирал, че снимката ми ще се появи в централен вестник. Пак там риторично питаш защо “Атака” е коалиция, защо не е реалити шоу или попфестивал. Споменаваш и основния философски въпрос: “А какво щяхте да правите, милички, ако не бях направил “Атака”?” По-долу скромно посочваш, че: “За 25 юни на автора на “Атака” му трябваха две партии мандатоносителки и те му се предложиха”. Драги Волене, отвори Светото писание и препрочети: Не кради, Не лъжи, Не пожелавай..., и Смирение паче гордости! Първо, не кради труда на хиляди български патриоти, скромни труженици на нивата народна. Те не са я засявали години наред, за да вършееш днес тръни на главите им. Тези хора не са се родили на този свят, за да бъдат само тор в нивата на успеха, който ти приписваш единствено на “моята личност и моята партия”. И не само приписваш, но и реално приватизираш. Второ, националната идея, както и друг път съм ти казвал, стои по-високо от всички нас, тя най-малко започва с Волен Сидеров, както и съвсем не свършва с Минчо Минчев. Тя е религия на стотици хиляди българи, които се бореха със слово и действие всеки ден и всеки час, през всичките тези 15 години на разруха и грабеж на Отечеството ни. Някои, като пишещият тези редове, дори успяха да регистрират и партия, докато други, като теб, в залисията си да прелитат като пчелица по отровните цветя на демокрацията, го направиха едва на 16 юли тази година, и то след приключването на парламентарните избори. И наистина, какво означават думите: “Ако имаше регистрирана партия “Атака”, тогава на бюлетините щеше да пише партия “Атака” и резултатът щеше да е същият”, и скромно добавяш: “А може би и по-голям”. След това “ако”, къде е твоята заслуга, която, по принцип, аз не ти отказвам?! Това отсъствие на най-елементарно чувство за справедливост ли е, или е въпрос на внезапно избуяло самочувствие от затопленото депутатско кресло? Българските граждани, Волене, които гласуваха на 25 юни с бюлетина номер 14, дадоха гласа си за Коалиция Национално обединение “Атака”. Посланията, идейната и програмна обосновка на която принадлежаха на Политически кръг “Зора”, партия “Защита”, НДСО и неколцина свободни интелектуалци. Разбирам, на теб това не ти харесва, защото мнозинството от нас са хора на лявата политическа култура. Днес 90% от народа на България е беден, така че ние сме на страната на тези хора. Убедени сме, че по-продуктивните решения за България днес могат да бъдат родени от общност, която е социално ангажирана. От всички черти на националния характер най-ценна за нас си остава толерантността на българина, наред с чувството за национално достойнство. Ние спорехме с теб срещу подмяната на ценностите, прокламирани от Коалиция “Атака”. Твърдяхме, че грубите ти увлечения в етнопопулизъм изместват вектора на движението на българския патриотизъм, набутват го в безперспективни и дори пагубни исторически аналогии. И нашите опасения се оправдаха. С решението ти да пренасочиш вота на българските избиратели към собствената си семейна партия, в която тъстът ти е председател на Контролната комисия, жената, с която живееш, ти е пи-ар, а твой заместник е доведеният ти син, ведно с други двама заместници, отявлени монархисти, ти поемаш по един утъпкан път. Твоят идеал - “нощта на дългите ножове”, се състоя само два месеца след изборите. Засега безкръвно. Оказа се, че каузата за теб е бошлаф. Излиза, че за теб по-важно е от теб да вземат интервюта, а не ти да ги правиш. Дали разбираш какво причиняваш в душите на хилядите избиратели с опитите си да приватизираш успеха на Коалиция “Атака” и да го припишеш на партия “Атака”? Ти попита ли дали са съгласни депутатите, които те са изпратили в парламента, да станат крепостни селяни в твоя феод? Нали заедно осъществихме чудото - "пробихме крепостта на мафията" и хвърлихме камък в блатото. Остана задачата то да бъде пресушено. Нима не разбираш, че когато отлюспваш, отмъкваш и безчинстваш, не можеш да станеш по-силен. За съжаление всичко все повече заприличва на Попгапонщина. Кои са долу тези ниски твари - провикваш се ти, възкаченият от нас на върха. Не питай риторично. Простичко ще ти го кажа. Това сме ние, твоите другари, които ляхме бронз за твоя бюст. Това е един преразказан стих, Волене, но ти художества, както си ми казал, не четеш. Не ми се иска писмото да бъде дълго, но пак ще повторя най-голямата си тревога - очертаните тенденции да превръщаш “Атака” в чета за етнически сблъсък, а понякога и в агитка за унижаване на държавни институции, като еманация на национализма и патриотизма в твоя интерпретация, ще изпратят тези понятия в канализацията на историята. Не дай си боже, да се случи най-лошото, народът ще ги закопае така, както се погребват чумави. След такъв провал и Левски да стане от гроба, малцина ще са тези, дето ще тръгнат след него. В статията, в която наричаш мен и другарите ми политически кърлежи, пишеш и за своето фундаментално творчество: “Над две хиляди статии и три книги”. Препоръчвам ти да направиш за широката публика една рекапитулация: колко от тях са за тържеството на синята идея; колко за Ж.М.Ж., колко за СКГ, и колко за нивата, на която днес се представяш като единствен сеяч и законен жътвар на успеха. За пламенните речи с особен блясък в очите, произнасяни в работнически столове, в които се предлагат топли кренвирши и бира - знам. Гледам те по телевизията всяка вечер. Но защо ли ми се струва, че този филм е въртян?! 1 септември 2005 г.

Нагоре Съдържание на броя