|
|
"Нова Зора" - брой 36 - 6 септември 2005 г.
| Волене, смирение паче гордости! |
|
Драги Волене, нямам никакво намерение да развивам епистоларно творчество на тема примерно “Писма до г-н В.”... Но в броя на “Труд” от 1 септември т.г. ме подсещаш, че допреди три месеца не съм дори и подозирал, че снимката ми ще се появи в централен вестник. Пак там риторично питаш защо “Атака” е коалиция, защо не е реалити шоу или попфестивал. Споменаваш и основния философски въпрос: “А какво щяхте да правите, милички, ако не бях направил “Атака”?” По-долу скромно посочваш, че: “За 25 юни на автора на “Атака” му трябваха две партии мандатоносителки и те му се предложиха”.
Драги Волене, отвори Светото писание и препрочети: Не кради, Не лъжи, Не пожелавай..., и Смирение паче гордости!
|
|
|
| Чичо Сам рецитира хартата за правата на човека |
|
Ако не знаете как Чичо Сам набира затворници за Гуантанамо, знайте: в Афганистан например той дава по 10 хил. долара за всеки предаден му “терорист”. Поради което “терористите” често се оказват съвсем невинни хора. Това обаче никак не пречи в афганистанския “сборен пункт” Баграм, да речем, да мажат арестантите с изпражнения, да им навират тояги в дебелото черво или просто да ги убиват. По нататък, вече в самото Гуантанамо, най-дълбоко законспирирания затвор в света, засега са известни 34 опита за самоубийства (не е ясно обаче колко от тях са били успешни). Явно “терористите” никак не издържат на факта, че щатските следователи денонощно им рецитират Хартата за правата на човека.
|
|
|
| Коалиция “Атака” не може да бъде дясна |
|
Атаката срещу Коалиция “Атака” се поведе от младия лидер на БСП още в нощта след изборите на 25 юни т.г. Трудно беше да се преглътне горчивото хапче, че на победилата партия й се губят двадесетина мандата. И то половината от тях, от набързо скалъпена коалиция, чиито мандатоносители бяха неизвестните за широката публика политически субекти НДСО и БНПП. След Станишев доста журналисти и политолози дадоха воля на размисли и страсти...
|
|
|
Националната идея:
Параванът на негодниците |
|
Национализмът, който Иван Костов обяви за погребан още в 38-ото Народно събрание (българският, не турският или френският, естествено), възкръсна “из мертвих” в навечерието на изборите за 40-ото НС. Не само по предизборните митинги на Коалиция НО "Атака", ами и в реториката на някогашния Командир. Основал и оглавил партията Демократи за силна България (ДСБ), гробарят на българския национализъм успя да вкара в парламента предпоследната по големина парламентарна група. Днес човекът, който може да се коалира само с жена си (бивш партиен секретар в БКП), се оплаква, че създавайки “Атака”, "ченгетата" му откраднали гласове. Чии гласове? На националистите, които не би трябвало да ги има, според казаното от самия Костов в 38-ото НС?
|
|
|
| Записки на страничния наблюдател |
|
Чета вестници, гледам от време на време телевизия.
- Симеон Сакскобурготски на посещение някъде. Около него възторжени лица. Възрастни жени благоговейно му целуват ръка. Сълзи у хората.
- Иван Костов сред свои симпатизанти. Овации. Възторжени лица. Възрастна дама го прегръща и целува. Единение.
- Сергей Станишев на връх Бузлуджа. Овации. Възторжени лица. Ентусиазирана симпатизантка се опитва да го целуне със страст. Огромен лозунг: “Лицето на България. Станишев”. Единение.
- Волен Сидеров на площад “Батенберг” в София. Качен върху кола. Овации. Възторжени лица. Някой крещи: “Не искаме повече руско-турско робство”. Единение.
- Президентът Първанов на посещение в наводнените райони на страната. Мрачни лица. Унило настроение. Никой никого не целува...
|
|
|
| Кредото на националиста |
|
Националистите изхождат от това, че всеки руснак, всеки член на нашата нация има право на живот и благосъстояние, независимо от неговата “пазарна ефективност”. За всекиго трябва да се намери, и ще се намери място, в националното разделение на труда, което обслужва националните интереси - обогатяването на нацията, нейното военно и културно укрепване и духовно процъфтяване. Ако някой си руснак не е необходим на “света”, той все едно, е нужен на Русия. И за съществуването си той не се нуждае от оправдание за своята полезност пред Силиконовата долина, Лондонското Сити или банановите плантации в Хондурас.
Също както и Русия като цяло не се нуждае от оправдание на своето съществуване с интересите на мира, Европа, Америка или някакви си “висши идеали”.
|
|
|
| Експлозии в Световния търговски център? |
|
“Не знам какво става, но мисля, че трябва да се махаме от тук” - спомня си мислите си по онова време Елиът. Той и други двама тръгнали надолу по стълбите, когато се натъкнали на още хора. Отсъствието на повече хора и липсата на аларми ги накарали да се чувстват така, сякаш преждевременно са изпаднали в паника.
Той си спомня, че когато неговата малка група стигнала до 70-ия етаж, чули съобщение, че сградата е безопасна и няма нужда да се евакуират. “Искате ли да им повярвате? - попитала една жена Елиът. - Да вървим!” Той я последвал надолу по стълбите.
След като слезли три етажа, полет 175 се блъснал в Южната кула.
|
|
|
| 120 години |
|
Както винаги в такива тържествени дни се чува строгата музика на военния парад. Изричат се паметни и вълнуващи думи. Кълнем се във вярност. Звучат имена на герои.
На 6 септември се изпълват 120 години от Съединението на България, чутовно събитие в новата българска история. Съединение, равно на подвиг! Няма жертви, освен една, няма драми, освен една, няма битки, освен една - най-дългата - българите трябва да отстояват своята независимост.
|
|
|
| Химнът на Съветския съюз и руският език |
|
Казват, че Съветският съюз се разпаднал. Казват, че СССР е мъртъв. Казват, че се пръснал като кристална ваза, в която е налята пагубна вряла вода! (но нали все някой е налял тази вода, вазата не се е пръснала самичка).
Това е велика лъжа!
СССР е жив. Той е осакатен, но е жив!
Ето, човекът си върви и го нападат бандити. Ограбват го, пребиват го. А после твърдят, че той сам себе си пребил, и в лудостта си разпокъсал дрехите и тялото. Така говорят днешните властелини, унищожили моя народ, моята хилядолетна Родина.
|
|
|
| Левчето на Софиянски |
|
* Средният доход на българина е вече цели 3 процента от средния доход на датчанина. Това завоевание е пряк резултат от управлението на НДСВ-ДПС, при което “средният българин стана с 80 процента по-богат” (цитатът е от сп. “Политика”, Варшава). Пак според същото списание забогатяването се дължи на “поскъпването на жилищата и недвижимостите, както и на намаляването на данъците”.
* Точно заради това забогатяване вече цели 50 на сто от работещите българи са принудени да се дообогатяват, като правят дългове. Казано по-обобщено, бившите български банки са раздали на населението общо 5,683 млрд. лв. заеми. “Браво, брависимо!” - аплодисментят топфинансисти. - “Така хем българинът си купува онова, за което няма пари, хем и чуждите рентиери печелят от лихвите”.
|
|
|
|
|