|
|
"Нова Зора" - брой 27 - 5 юли 2005 г.
| Атаката за българщината продължава |
|
Новото правителство - не-българско или анти-българско?
Още непретръпнали от “изненадата Атака” и от страха от “надигащия се фашизъм”, призрак, който сами измислиха, “победителите” в изборите се заловиха да кроят шапката на “тази страна”. Сиреч, да спазарят коалиционно правителство, протестирайки срещу ощетилата ги система Д'0нт, която в продължение на 15 години чудесно ги обслужваше.
Нито БСП, нито ОДС, докато бяха на власт, или ДПС и НДСВ, не помислиха да променят начина за разпределение на гласовете, благодарение на което сега Кърджали остана без българин-депутат, въпреки спечелените от Стефан Данаилов (Коалиция за България) над 18 000 гласа.
Благодарение на вождистките амбиции на българските политици, а не на Коалиция НО “Атака” Догановата партия ДПС запази не само Кърджали, но стана и трета парламентарна сила. Тя прибра и 63% от вота в чужбина, докато НДСВ въпреки няколкото милиона лева, похарчени от Паси за изборите там, получи 18%.
|
|
|
| Атаки срещу “Атака” |
|
Изградената политическа система бе едно уютно топло блато, в което квакаха тлъсти партийни жабоци и кикерици. Те си бяха разпрделили всички земни блага и най-вече си бяха повярвали, че така ще е во веки веков.
Колко удобно и колко изгодно!
Партийните босове, за да хвърлят прах в очите на хората, си бяха разпределили ролите на леви, десни, либерали, центристи и тем подобни твари. А истината бе, че те бяха единосъщи, едноутробни и наплетени като змийско кълбо. Водещ мотив при тях бе жаждата за неизтощимо плюскане и почти налудничавата алчност да живеят като привилегирована каста, самонарекла се “политическа класа”. В интерес на истината, те са наистина класа. Класа на “тумбаците”, както ги нарече проф. Огнян Сапарев.
|
|
|
| Да върнем ефира на България |
|
Главната задача на “Атака” е да върне България на българите. От тази гледна точка едно от първите по време неща, които коалицията трябва да свърши, е да върне на българите телевизията, която те издържат и която трябва да служи единствено на тях.
Живеем в епохата на информацията и е от жизнено важно значение за нацията ни тя да си осигури точна, обективна и добросъвестна информация за страната и света.
|
|
|
| Защо така бе, братя? |
|
Отминаха поредните, вече шести по ред парламентарни избори след установяването на т.нар. демокрация в България след 1989 г. Този път посрещаме техните резулати със смесени чувства. От една страна, с радост, че най-сетне националнопатриотичните сили вече присъстват в парламента. Но от друга страна, с тревога от изборния резултат на ДПС.
Сега политолози, социолози и всякакви други анализатори ще говорят надълго и широко за политическия “гений” на Доган. Ще хвърлят, разбира се, част от вината за неговите 34 мандата върху “Атака”, която е подплашила циганите. И те били гласували за Доган... Трети ще смънкат срамежливо нещо за незаконно гласувалите по 5 пъти с фалшиви удостоверения “автобусни избиратели”, както и за тоталната мобилизация на изселниците в Турция по места, извършена не толкова от ДПС, а и от самите власти там.
|
|
|
| Краят на демокрацията или пробуждането на един народ |
|
Крадецът вика: “Дръжте крадеца!”. Фашистът крещи: “Долу фашиста!".
Какво друго можеха да си помислят най-издръжливите телевизионни зрители в нощта на пресконференциите след парламентарните избори? Слисани, те наблюдаваха с нарастващо изумление и възмущение как отхвърлените от народния глас измислени лидери на управляващата политическа класа, платени клакьори, самоименували се политолози, социолози, анализатори и какви ли още не крадливи свраки и крастави жаби обливат с помия и кал истинските победители - водачите на Коалиция НО “Атака”.
А когато след полунощ върху уморените герои взеха да упражняват скудоумното си остроумие хоноруваните деца на продажната българска журналистика, надпреварвайки се кой да вземе микрофона и да се покаже на публиката, без да се интересуват въобще от отговорите на безочливите си и арогантни въпроси, цяла България угаси телевизорите.
Стига толкова! Ние не плащаме данъци, с които издържаме националните медии, за да слушаме от екрана простотии и вулгарности. Нека ги оставим за силните на деня - нали такава е тяхната култура и техния морал. Но вижда Бог!
|
|
|
| Войните, които убиват една демокрация |
|
Основните мрежи от газопроводи и петролопроводи, които пресичат европейския провлак, се сближават сливат към Южна Полша, Словения, Чехия, Северна Украйна, преди да се разделят към Германия, Франция и средиземноморските страни.
Накратко, това описание на условията за захранване на Европа с петрол и природен газ предизвиква следните забележки:
- Разполагащи със свои собствени енергийни ресурси, Великобритания и Норвегия не възнамеряват да ги поставят на разположение на една наднационална европейска власт;
- Разбираем е интересът на САЩ към държавите, формиращи “Млада Европа”. Те не само изолират Русия от индустриализирана Европа, но контролират чисто физически енергията, която консумира същата Европа. (И те получават “правата на преминаване”, от които с облагодетелстват техните икономики.)
В хода на следващия половин век стойността на тази енергия ще накаже страните, които са зависими от външни източници (Франция, Германия, Италия, Испания, да не говорим за развиващите се нации, лишени от собствени находища). В замяна, скъпият петрол и газта “устройват” производителите, петролните монархии и Русия. Войните на САЩ съдействаха за това поскъпване, облагодетелстващо Москва. Нещо, което не беше обявено за цел и наложи на Китай политика на петролни споразумения, от която Вашингтон се страхува.
|
|
|
| Голямото подземно бучене |
|
Предизборната тупурдия ескалира в истерика и отшумя. Днес, вече няколко дни след изборите, новоизбраният, - хм, - елит търси, както си му е редът, отговорите на два основни въпроса.
Първият въпрос е технологичен - как да се скалъпи правителство, което хем да е като досегашното по същината си, хем да изглежда като чисто ново и невиждано.
На практика, въпросът е за някаква нова подредба на столовете около същата банкетна маса. Задачата може да не е лесна, но е принципно решима - просто преди на властните височини в държавата да се възцарят отново мир и достолепие (съпроводени със сладко мляскане и уригване), там за известно време ще цари обяснима нервност, ще се долавят ръмжене и дискретно джавкане. Но това е понятно - просто историческият блок на социалистическата привилигенция и демократическата клептокрация известно време ще изяснява отношенията си със себе си, ще се уточнява кой има най-добре развити демократични жлези, ще се сравняват вторични (и дори първични) демократични белези.
|
|
|
| PIN |
|
Роден съм 100 години по-късно от Апостола, а това вече е отдавна.
Единият ми род е с корен под Шипка и Бузлуджа, а другият се е преселил преди триста години от Егейска Македония в Странджа. Близките ми бяха хора на каузата за справедливост и си плащаха за това, понякога - с всичко. Такъв пример оставиха.
От най-ранно детство съм свързан с книгите, с българската литература, след това - най-много с рускоезичната и англоезичната. Служа си с три от най-говорените чужди езици. По професия съм инженер, в област в която от точността зависи животът.
В живота ми имаше винаги много работа и се стремях винаги повече да зная, та не съм бил лесен за онези, чието амплоа са приказките. Работата ме е свързвала от десетилетия с широкия свят и гледах на него с отворени очи. Не съм бил политик, но не съм бил никога аполитичен. Имах позиции, които отстоявах публично. По-късно, за една година ме избираха за делегат на два конгреса на една партия. Беше дошло времето на големите промени, но и на мътните води.
|
|
|
| БНС като орел, рак и щука |
|
Месеци наред се забавлявахме искрено с коалицията, наречена Български народен съюз. Защото нито е български, нито е народен, нито е съюз. Колкото и Лелята от Америка да се правеше на народна, Каракачанов на пишман-войвода, а Усмивката Софиянски на обединяваща фигура. Още от самото начало беше ясно, че става дума за чисто конюктурно обединение, напомнящо орела, рака и щуката от знаменитата басня на Крилов. А може би и за “мексиканската тройка” от уестърните - всеки държи на мушка другите двама. И наистина, влезли-невлезли в парламента, съюзниците се изпокараха.
|
|
|
| Ефектът “Атака” |
|
Една стара мъдрост гласи, че победата има много бащи, а поражението е сираче. В нашия случай нещата звучат малко по иначе. С победата - в случая на “Атака”, - започват да се съобразяват все повече хора. Някои дори престават да се чувстват “сирачета”. След първосигналните реакции срещу “Атака”, медиите смениха тона. Може би затова повлияха и изявленията на европейските гуверньори на т.нар. българска политическа класа, които заявиха, че успехът на “Атака” изобщо не ги притеснява, тъй като подобни партии има навсякъде из Стария континент. Но така или иначе, яростното отрицание отстъпи място на спокойния и - о, чудо! - често пъти дори доброжелателен анализ.
|
|
|
| Защо гласувах за коалиция “Атака” |
|
Повод за написването на това обяснение е безмерната злоба и обидни подигравки, с които бяха обсипани от коментатори, политици, политолози и журналисти представителите на новата коалиция “Атака” на следизборната пресконференция в НДК на 25 юни т.г. Те бяха наричани фашизоиди, фашисти, нацисти, лумпенизирани личности, които “трябва да бъдат поставени под карантина”. Бившият конституционен съдия Георги Марков поиска да бъде забранена тази коалиция, защото предизвиквала етническа и расова (?) омраза. А един от журналистите си позволи да запита Волен Сидеров дали е ходил скоро на психиатър.
|
|
|
| Всички потънаха в суматохата |
|
Спомняте ли си, драги читатели, парламентарните избори в Русия преди десетина години, когато либералстващите партии, които Александър Зиновиев нарича “западники”, очакваха в нощта след вота обявявянето на тяхната победа с чаши шампанско в ръка. Като студен душ, обаче върху всички тях се изля съобщението на председателя на ЦИК, Ал. Вишняков, че партията на ексцентричния Владимир Жириновски - ЛДПР, ще има най-голямата група в Руската Дума. Шампанското загорча, физиономиите на либералите помръкнаха и тържеството не се състоя. Владимир Волфович зае своето място в руския политически живот и въпреки непремерените си изказвания и налитания на бой все още е водач на фракцията ЛДПР, докато неговите опоненти Немцов, Явлински, Гайдар, Чубайс и др., предали и продали руската държава на олигарсите, са в дълбока опозиция извън парламента.
|
|
|
| И аз гласувах за “Атака” |
|
Аз съм на зряла възраст и никога не съм членувала в политическа партия. Признавам, че симпатизирах и все още симпатизирам на демокрацията. По-скоро на идеята, отколкото на нейните представители. С годините не остана непровален лидер, да не говорим за сателитите.
Присъствах на раждането на Комитета за защита на Русе - първата лястовица на реалните промени. Там бъкаше от ченгета... Била съм на първите митинги на СДС. Някои от тях - грандиозни. Там пък бъкаше от лумпени. Всяка революция (дори нежната) изкара мръсна пяна на повърхността.
Днес упрекват в същото привържениците на “Атака”. Показват откровено примитивни или озлобени лица. Такива винаги е имало и ще има. Те се прилепват към всичко ново, различно и значимо. По-крайните разтоварват агресията си, разочарованите протестират, нагаждачите търсят изгодата. Ченгетата пък искат да са наясно и в повечето случаи са наясно с много неща...
|
|
|
|
|