"Нова Зора" - брой 20 - 17 май 2005 г.

Русия срещу новите татари и кръстоносци
Комнен БЕЧИРОВИЧ

Има ли някой, който да не е видял или чул по телевизията, по радиото, да е прочел във вестниците за жаждата за свобода и справедливост на украинския народ? За страстното му желание да се освободи от заробващата руска опека и да се присъедини към Европейския съюз и НАТО; за спонтанния и демократичен характер на манифестациите в Киев; за намесата на руснаците в делата на Украйна и за пълната невинност и лоялността на западняците; за фалшифицирания вот и откраднатата победа на опозицията по време на президентските избори в тази страна през ноември-декември 2004 г.?!
Казваха, че съдбата на света била суспендирана до идването на Виктор Юшченко начело на Украйна, с лице, мистериозно опустошено от акне, човека, въздигнат до рицар, ако не и мъченик на демокрацията?
Обаче гигантският оранжев фарс в Киев, препредаван от медиите по целия свят, бе замислен, поставен на сцена и финансиран от САЩ. Те продължават без отдих своята мащабна конспирация против Русия. Очевидната цел е тя да бъде дестабилизирана и отслабена, преди да могат да я подчинят, да я откъснат от нейните богатства, да я разчленят и да я заличат от картата на света.
На онзи, който още се съмнява, е достатъчно да отвори книгата, написана преди осем години от американския геополитик, апостола на “Новия световен ред” Збигнев Бжежински - “Голямата шахматна дъска”. В нея той развива идеи за обявяването на геостратегически фалит на Русия в бившите съветски републики и в цяла Евразия. Именно този поляк по произход и натурализиран американец, като съветник на президента Джими Картър, от 1977 до 1981 г., замисли афганския ислямистки капан за руснаците. Въобще не се усъмни, че ислямисткото зло може да закъснее и да се обърне и срещу Америка. Въпреки това, рухването на Съветския съюз бе ускорено. По този начин Бжежински стана главният вдъхновител на хегемонистичната политика на САЩ - със също толкова зрелищни резултати, както войната против сърбите, отворена от неговата ревностна ученичка Мадлин Олбрайт, както и приноса за разширяването на НАТО на Изток с оглед завладяването на Евразия.
Властта на талибаните в Афганистан трябваше да бъде съборена с цената на ужасна война. В лоното на ислямския свят се появи хидрата “Ал Каида”, последва апокалипсисът над Манхатън от 11 септември 2001 г.. Осъществиха се и други терористични акции като затъването на американските сили в Ирак, надигащият се призрак на новите войни - срещу Иран, Сирия, Северна Корея и дори Русия. Накрая дойде и всеобщият антиамериканизъм.
Ето това са някои от чудовищните плодове на престъпната доктрина на Бжежински. Толкова чудовишни, че е възможно този велик гуру на американското господство над света да се окаже виновник за погубването на Америка. Нейният зъл дух, нейният Мефистофел!
Омразата към Русия, едновременно атавистична, рационална и студена, равна само на онази, от която се вдъхновяваха нацистките идеолози, се прояви особено по въпроса за Украйна. Нейното откъсване и отдалечаване от руската сфера Бжежински превъзнася с цел да се приключи завинаги с имперските амбиции на Москва.
“Независимостта на Украйна модифицира дори характера на руската държава - пише той. - Само поради този факт този нов важен случай върху евразийската шахматна дъска става геополитически кивот.


Богдан Хмелницки,
легендарният предводител на украинското въстание
срещу полското подтисничество.

Без Украйна Русия престава да бъде империя в Евразия. И дори ако въпреки всичко се опита да скрие един подобен статут, центърът на тежестта ще бъде изместен. А тази, по същество азиатска империя ще бъде обречена на нова слабост, и въвлечена в постоянни конфликти със своите неспокойни васали от Средна Азия”.
По-нататък: “Без Украйна и нейните 52 милиона славянски братя, всеки опит за имперска реставрация, управляван от Москва, е обречен да срещне продължителната съпротива на населението, станало твърде взискателно по въпроса за неговата национална и религиозна идентичност.”
Бжежински се връща на темата по натрапчив начин. Отхвърля даденото от Бога право на Русия, стига дотам, че да оспорва органичната връзка, която свързва двете страни.
Той поддържа изкуственото създаване на Украйна в сегашните й граници (създадени от болшевиките, обладани от манията да се борят с прочутата великоруска хегемония), пледира за суверенитета на Украйна върху Кримския полуостров (подарен на тази република от Хрушчов през 1954 г.) и приветства системния отказ на украинските ръководители от естествения съюз с Русия и Беларус.
Точно обратното, Бжежински набляга на създаването на съюза, покровителстван от Вашингтон, между Грузия, Украйна, Узбекистан, Азърбайджан и Молдова (ГУУАМ, б. пр.), в отговор на споразуменията между Русия и Беларус.
Не се уморява да повтаря, че Украйна съставлява главния залог при изтласкването на Русия (т. нар. roll-back). Тоест новата стратегия, която трябва да замести сдържането, разработена от Джордж Кенън през 1974 г. и практикувана близо половин век на “студена война”. Доктрина, която не цели нищо друго, освен да отслаби Русия, да я отреже от цялата й южна част и от Черно море, да я изтласка окончателно в границите отпреди Петър Велики и Екатерина Втора.
Доктрината на Бжежински не почива на географски, исторически и етнически дадености. Тя съзнателно игнорира епохата на Киевска Рус през Х и ХІI в. с нейните суверени Рюричите (като Владимир Велики, покръстил Русия през 988 г.; Ярослав Мъдри, който след Карл Велики обнародвал първия кодекс със закони в Европа, известната “Русская правда”; Владимир Мономах, неуморим воин, който провел победоносно 85 отбранителни експедиции и довел империята на Киев до нейния апогей, преди да бъде унищожена от монголите).
За стратега на погубването на Русия в полза на САЩ, битката на Куликово поле през 1380 г., където Дмитрий Донски разбил тататрите и започнал освобождението на Русия от монголското иго, никога не се е състояла! Както и казашкото въстание, водено от Богдан Хмелницки през 1646 г. с цел освобождаването на Украйна от жестокото полско подтисничество. Движение, което довело до създаването на Събранието от Переславл през 1654 г., помолило цар Алексей Михайлович да закриля цялата част на страната източно от Днепър - нещо, което той приел.
В аргументацията на Бжежински няма никаква следа и от битката при Полтава през 1709 г., където Петър Велики смазал в самото сърце на Украйна армията на Карл ХІІI и тази на неговия съюзник, хетманът-предател Мазепа. Така бил сложен край - след тридесет години! - на войната на Севера и на шведския империализъм.


Петър Велики

Освободителните войни на Екатерина Втора - от 1769-1774 г. и тази от 1787-1791 г., които отървали от турското робство цяла Южна Русия, както и Бесарабия и Молдова, и позволили основаването на Одеса и на Севастопол в Крим, също не са се случвали никога! Според Мефистофела.
Украинците ще да са били толкова потиснати от руснаците, че големите държавници като Григорий Потьомкин и Александър Безбородко (произхождащи от Украйна) никога не са администрирали Руската империя! Накрая Гогол, гигант на руската и световната литература, роден в Полтава, сигурно ще да е бил един чисто украински автор!
В действителност, отрязвайки я от Украйна, искат не само да ограбят териториите на Русия, но и от нейната история и нейната цивилизация. Единствената абсолютна даденост, засягаща Украйна, която свети в ума на Бжежински, и която надделява над всички други (над географията, историята, етнографията и етимологията), е именно полската химера за украинската нация.
Тя беше заимствана и развита главно от Пантелеймон Кулиш (писател) и Михаил Грушевски (историк). А после - от болшевиките, които си послужиха с последната. Те щяха да придадат реалност на фикцията във формата на украинска република, узурпираща обширни територии от Стара Централна Русия. Макар че думата “украина” на руски и “краина” (на сръбски) означава единствено "граница". В случая - тези на Полша срещу татарите, разделящи дълго време с нея южните руски земи.
Разбира се, за суров антикомунист, какъвто е Бжежински, болшевиките и техните наследници несъмнено са се провалили позорно във всички области. Освен в една: създаването на редица републики, и в частност тази на Украйна, върху развалините на имперска Русия. Там те успели прекрасно.
Фактически Бжежински вижда Украйна през свойствените му полски антируски фантазии, съгласно логика, привидно солидна, но поставена в служба на американското проникване в сърцето на Русия. Повече от едно десетилетие след изработването й, тази програма не спря да се прилага, за да познае своята пълна колоритна реализация през миналата есен в Киев. Тук бяха ангажирани такива поддръжници на демокрацията като милиардерът Джордж Сорос, с неговото “Отворено общество”, бившия шеф на ЦРУ Джеймс Улси с неговата “Фрийдъм хаус”, бившият държавен секретар на САЩ, цитираната по-горе Мадлин Олбрайт, с нейния “Национален демократичен институт”, както и Националната фондация за демокрация, едно от множеството разклонения на ЦРУ.
За да бъдем по-изчерпателни, към тези организации, всяка от които се доказа по време на революциите, наречени “кадифени” (в Сърбия през 2000 г. и в Грузия през 2003 г.), трябва да добавим и Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID), пряко свързана с американското правителство.
Явно Бжежински далеч не ограничава своята стратегия само до Украйна, понеже ще стигне дотам, че да превъзнася разпадането на самата Руска федерация чрез децентрализацията. Така ще се остави свободно поле на ЦРУ върху голямата шахматна дъска, каквато е Евразия.
“Една по-децентрализирана Русия би имала по-малко имперски цели. Една по-отворена конфедерация, която ще включва европейска Русия, една република Сибир и една Далекоизточна република, би имала повече възможности."
В същото време Бжежински възхвалява демократичните достойнства на Турция, въпреки репресивната политика на последната към кюрдите. Приветства и завръщането на нейното влияние в Кавказ.
Продължава да се представя за покровител на чеченските ислямистки фанатици и да жестикулира като един човек на мира между тях и руснаците.
Бжежински намига на комунистически Китай по въпроса за Сибир, кани ЕС да се присъедини към САЩ в тяхната акция, целяща погиването на Русия. И признава, че фамозното “отговорно стратегическо партньорство”, предложено от Вашингтон на Москва, за да водят заедно световните дела, било измама, предназначена да излъже руските ръководители - както националистите, така и западниците.
“В намеренията на САЩ никога не е влизало споделянето на тяхното световно превъзходство. И дори да го бяха предвидили, другото им “аз” съвсем не беше в състояние да го приеме” - пише той, наслаждавайки се на многото спънки на Русия. Не без цинизъм добавя: “Откакто се появиха първите разминавания между “отговорните стратегически партньори”, диспаритетът на всички нива (политическа мощ, финансово влияние, способност за технологично обновление, сила на културното привличане) показва безсмислието на тази концепция. Не беше необходимо повече, за да направят извода редица руснаци, че този лозунг, изкован от американците, имаше за задача просто да ги заблуди.”
Тази тактика действаше чудесно по времето на Елцин. При него, за да осигурят слизането на Русия в ада, САЩ и техните съучастници от ЕС играеха с два важни коза: демокрацията и болезнената наклонност към алкохола на персонажа, съюзена с невежеството.
С идването на Путин обаче, нещата започнаха да се променят. Той опита да спре катастрофата. Взе мерки за възстановяване на държавността, за ограничаване могъществото на олигарсите, за отнемане на узурпираните от тях национални блага, реши да ограничи властта на губернаторите в полза на централната власт (с цел да се избегне балканизацията на Русия). Тези стъпки бяха квалифицирани от истаблишмънта на Запад като авторитарни отклонения на Путин. Отвореното писмо до държавните и правителствените шефове от ЕС и НАТО, съчинено от 115 безусловни атлантици, веднага след трагедията в Беслан, насърчи отговорните западни политици да спрат да се ръкуват с Путин. Това е много показателно за днешната русофобия на Запада. И по-точно, свидетелства за натрапчивата мисъл, че накрая ще видят руският гигант да се възправя отново, след като прекалено дълго стоя на колене. Изчерпателният списък на подписалите това писмо (сред тях и корифеи на хуманизма и демокрацията като Вацлав Хавел, Ричард Холбрук, Джеймс Улси, Хосе-Мария Аснар, Андре Глюксман или Бернар Кушнер) може да се намери на сайта Reseau Voltaire, който чрез своя неконформизъм и интелигентност, оправдава напълно името, което носи (Волтер - б. пр.).
Разбира се, най-необикновеното е, че студеното чудовище Бжежински е изпаднал дотам да третира Путин като Мусолини (в сп. “Уолстрийт джърнъл”, 20.09.2004 г.). И да сравнява днешна Русия с фашистка Италия, пишейки: “Режимът на господин Путин в много отношения напомня за фашизма на Мусолини. Дучето съдействаше влаковете да се движат навреме, той централизира политическата власт в името на шовинизма, наложи политически контрол върху икономиката, без да я национализира. Фашисткият режим споменаваше националното величие и дисциплината и възпяваше мита за едно уж славно минало.”
И така нататък, всичкото, подчинено на перверзната логика, според която един американизиран поляк с невъзможно за артикулиране име, съкратено на Збиг., може да бъде голям патриот на САЩ, докато президентът на Русия не може да бъде такъв в собствената си страна!

И последният му труд (на Бжежински, б.р.) “Истинският избор” продължава да ласкае, подобно на изкусителя на Фауст, имперските демони на Америка. И да я издига заплашително срещу Русия и останалия свят.
Русия трябва да съзнава това, и подминавайки обвиненията и гротескните клевети, на които е обект, да продължава да взема подходящите мерки - политически, икономически, военни и други, за да може да се противопостави, както в епохата на Невски и Донски, на новите кръстоносци и на новите татари - тези на демокрацията.

Нагоре
Съдържание на броя