"Нова Зора" - брой 20 - 17 май 2005 г.

Ария на клеветата срещу Русия
Георги БОРИСОВ

Запитан какво мисли за Деня на победата, т. нар. Симеон Сакскобургготски отговори, че по-важен е Денят на Европа. И нищо чудно - всеизвестно е, че Кобургите нямат нищо общо с никакви дни на победите. Тяхната фамилна специалност са загубените войни и националните катастрофи.
Поведението на Симеон впрочем бе в пълна хармония с политиката на задграничните му господари. Месеци преди 9 май от глобалистките медии изчезнаха дори намеците за някакъв принос на Съветския съюз във войната срещу фашистка Германия.
Всички канали на кабеларката “Дискавъри” например се скъсаха да въртят филми за всякакви англо-американски военни операции - сблъсъци в Атлантическия океан, в Северна Африка и тук-таме в Западна Европа. За глобалистките средства за масова дезинформация нямаше нито епопеята при Москва, нито трагедията на Белорусия или Ленинград, нито великите победи при Сталинград, Курск и Берлин.
На самия 9 май пък всичко приключи с кратките съобщения за присъствието на Буш и по-едрокалибрените западни политици в Москва и с масираното внушение, че - чрез тайния договор Молотов-Рибентроп - СССР е може би по-виновен за разпалването на войната, отколкото Хитлер.
И не стига това, ами и след победата поробил половин Европа.
Арията на клеветата бе почти еднаква по целия свят, така че и нейните диригенти бяха от ясни, по-ясни - Вашингтон, Ню Йорк, Лондон и в по-малка степен Берлин и Париж. Целта й - също: кощунствено отричане на решаващия принос на СССР за разгрома на Германия, дебелашко портретуване на Путин като нов Сталин, а оттам и нагло отричане на правото на съвременна Русия да празнува - и то с международно участие - Деня на победата в Москва.
Ето защо месеци наред глобалистките медии сипеха лицемерни критики срещу западните лидери, които нямаше как да откажат да присъстват в руската столица. Същевременно обаче сателитните държави на същите тези лидери, например в Прибалтика, бяха инструктирани да предприемат кресливи антируски акции (напр. приравняването на СССР с хитлеристка Германия и претенциите да им бъдат изплатени милиардни “обезщетения за руската окупация”).
Капка от цялата тая помия бе и публикуваното в британския вестник “Файненшъл таймс” открито писмо на “бивши източноевропейски дисиденти”, подписано от Филип Димитров и други политически лумпени. Не е нужно е да казваме, че съдържанието на писмото съвпада точ в точ с всички посочени по-горе цели на кампанията.
В България туземните глобалистчета също изпълниха с творчески ентусиазъм политическата поръчка. А немският “Труд” (Arbeit) каза всичко в две едробуквести заглавия: “Германия се покая”, “И Русия трябваше да се извини”. Ясно и просто, нали! - Русия е по-лоша от Германия, защото Германия вече се покая, а Русия не ще даже да се извини (сякаш англо-американците са се покаяли или поне извинили за търговията с роби, колониализма, империализма, расизма и т.н. чак до Виетнам и Ирак).


Берлин. 1945 г. Възмездието тържествува.

А пловдивската кабеларка “Евроком” директно изстреля в ефира основополагащия девиз на световната антируска кампания. В рубриката си “Референдум” тя призова зрителите да подискутират върху въпроса: “Трябваше ли Денят на победата да се чества именно в Москва?” За чест на българската аудитория “дискусия” не се получи: девет души един след друг се обадиха на водещия, за да му обяснят, че въпросът му е сам по себе си абсурден (“Че къде другаде освен в Москва?”). “На такъв въпрос с “не” може да отговори само олигофрен” - заяви един от тези будни българи.
Разбира се, излишно е и “Нова Зора” да припомня на такава публика кой, как и с какви жертви разгроми фашистка Германия. Излишно е да припомняме и позорното поведение на САЩ и Великобритания за сметка на проливащата кръвта си Русия (например прословутия “втори фронт”). Ще припомним само няколко техни грехове, които не са толкова известни.
Пълна лъжа е глобалисткото твърдение, че Втората световна война е резултат от тайния договор Молотов-Рибентроп (края на август 1939). Далеч преди него Хитлер вече е погълнал Австрия (март 1938) и анексирал чехословашката Судетска област, и то при всеотдайното съдействие на Англия и Франция (Мюнхен, 29-30 септември 1938). Отгоре на всичко при агресията си срещу Чехословакия Хитлер съвсем не е сам - мародерстващите Полша и Унгария също окупират чехословашки територии. Най-накрая, през март 1939 г., фашистка Германия просто унищожава останките на Чехословакия - въпреки гаранциите на Лондон и Париж, които не си мръдват пръста да помогнат на чехите и словаците. За разлика от тях “кръволокът” Сталин предлага цялата военна мощ на СССР, която официална Прага обаче отказва.
Е, как мислите: всички тия агресии на хитлеристка Германия под бойните знамена на Вермахта военни ли са, или не?
Пак с пълно бездействие отговарят Англия и Франция на нахлуването на Хитлер в Полша на 1 септември 1939 г., въпреки че са задължени по договор да започнат военни действия срещу Германия. Истината е, че през цялото време Англия, да речем, упорито подтиква Фюрера да напада нови и нови държави, само и само за да отклони армиите му от британските острови - Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Югославия, Гърция, че дори и Франция. В резултат на което сама си изпросва да воюва не с Германия от 1939 г., а с могъщ Райх, който вече е впрегнал в машината си почти цяла Европа. Същото прави и Франция (до окупацията й от немците). След което пак официалните френски фактори създават прохитлеристкия режим във Виши. Защото този режим съвсем не е паднал от небето. Той е оглавен от националния герой Петен, чието управление е всъщност напълно... законно: маршалът е получил властта от легитимния френски парламент.
Това позорно петно е компенсирано донякъде от френската съпротива, която обаче е дело най-вече на комунистическата партия. Е, достатъчно ли е това след Деня на победата Франция да получи своя окупационна зона в Германия? И ако е така, защо със свои окупационни зони не са удостоени примерно Полша и Югославия, чиито въоръжени сили са нанесли на немците многократно по-големи загуби?
По-нататък. Вярно е, че 16 дни след германското нашествие в Полша, мародерката на Чехословакия, Съветската армия завзема (в съответствие с прословутия пакт Молотов-Рибентроп) източните територии на тази страна. Но и тук крушката си има опашка. Работата е там, че става въпрос не за полски, а за изконни белоруски и украински земи, пак измародерствани от Полша при интервенцията й срещу агонизиращата Съветска Русия през 1919-1920 г.
Напълно несъстоятелно е и пропагандното клише, че Сталин е окупирал Източна Европа самосиндикално. Разпределянето на Източна Европа става по предложение на Чърчил (спомнете си прочутото листче с процентите за “влиянието” на Англия и СССР в следвоенна Европа, предложено от британския премиер на Сталин). Всички тези Чърчилови идеи впрочем намират доста точно отражение в решенията на Потсдамската конференция, получили също така и височайшата благословия на САЩ.
И още нещо.
Сегашното безбожно фалшифициране на Втората световна война не засяга само Русия. Така например никой на британските острови вече не си спомня, че прочутата Битка за Англия е спечелена преди всичко от полски и чехословашки пилоти.
Пак днешната островна пропаганда безсрамно приписва на своите тайни служби открадването на немските ракети “Фау”, както и на немската кодираща машина “Енигма” (и двата подвига са извършени от полската съпротива).
Но явно, че и това не е достатъчно. Ето защо глобалистките медии от Брюксел до Ню Йорк вече от десетилетия повтарят светотатството, че хитлеристките концлагери са били всъщност “полски”.
Както виждате, Западът не ограбва и не клевети само Русия и народите от бившия СССР. Не, той ограбва и клевети цялото славянство. В това число и България. Защото никъде в западните медии няма да видите и дума за българската антифашистка съпротива, за спасяването на българските евреи, за 30-те хиляди български войници, дали живота си за победата над хитлеристка Германия в нашата Отечествена война.

Жертви на отделните страни във войната срещу хитлеристка Германия и милитаристическа Япония (на 1000 души от населението)
Белорусия 250
Полша 220
САЩ 2.9
Белгия 7
СССР 116
Великобритания 8
Франция 15
Холандия 22

Нагоре
Съдържание на броя