"Нова Зора" - брой 20 - 17 май 2005 г.

Само четиринадесет точки!
  • Първата стъпка към едно световно правителство
  • Пиер ИЛАР

    Предишни трудове вече го предвидиха. Днес фикцията става реалност: на 13 януари 2005 г. Европейският парламент прие една резолюция, която призовава за създаването на трансатлантическа общност.

    Пол Валери определяше историята, като “онова голямо подводно течение, често спокойно, чийто смисъл се разкрива само, когато се обхванат големи периоди от време.” Политическите събития, които познаваме днес като разширяването на ЕС и НАТО, не са плод на “щастливия случай”.
    Всъщност те бяха предвидени отдавна. През юни 1991 г., по време на едно заседание в Берлин на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), днес Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Джеймс Бейкър, държавен секретар на президента Буш-старши, не се поколеба да заяви, че трябва да се установи “една трансатлантическа общност от Ванкувър до Владивосток”. Така че северноамериканският блок и ЕС трябва да основат един съюз във всички области. Това бе потвърдено и от доклада на ТРN (Трансатлантическа мрежа) от 04.12.2003 г.
    Този доклад методично изработи една икономическа, военна, политическа и институционна програма, позволяваща успеха на този проект, започвайки от 2005 г. и завършвайки през 2015 г.
    Тези глобалистки амбиции не са нови. Официално ги афишира един човек, който ръководи стъпките на нашите атлантически “елити” - полковник Едуард Мандел Хюз (1858-1933), близък съветник на Уилсън, който го наричаше охотно своето “второ аз”. Името на този американски президент остана свързано с прочутите “Четиринадесет точки”. Те трябваше да организират Европа след Първата световна война.
    Уилсън обаче бе само едно подставено лице. Тези “Четиринадесет точки” бяха творение на полковник Хюз, чиято основна дейност бе във връзка с финансовата върхушка (Пол Вартбург, Франк Вандерлин и Дж. П. Морган), защото през 1920 г. трябваше да създаде Съвета за международни отношения (CFR). Оттогава американската външна политика, републиканската и демократическата, се разработва в лоното на този орган и в пряка връзка с неговия брат-близнак - Кралския институт за международни отношения (RIIA - Royal Instute of International Affairs).
    Съветникът на президента Уилсън бе главният архитект на Версайския договор и създаването на Обществото на народите. Подобна биография разкрива огромното влияние на този персонаж, но то отива и по-далеч. Полковник Хюз е автор на една пророческа книга, която хвърля обилна светлина върху нашата епоха: “Филип Дрю администратор”. Авторът се идентифицира изцяло със съдържанието на това произведение, което описва като “израз на неговите политически и етични убеждения”.
    Героят на този труд Филип Дрю има за идеал “един социализъм, за какъвто бе мечтал Карл Маркс”. Той извършва държавен преврат в САЩ, който го довежда до отмяната на американската Конституция. Всякакви намерения за възстановяване на конституционните принципи са наказуеми със смърт. Неговата (на Ф. Дрю) власт установява режим, при който “собствеността и животът на всеки вече са в ръцете само на един човек”.
    Заобиколен от своите сподвижници, героят на книгата - Филип Дрю, успява да наложи глобална търговска система, съпровождана от политическото обединение на Западното полукълбо, за да се трансформира накрая в поява на световно правителство.
    Новата политическа рамка, идеализирана под перото на полковник Хюз се, нарича... Общество на народите (Лига на нациите). Тази книга се е появила през 1912 година!
    Длъжни сме да констатираме, че сме близо до творение, което някои третират като просветена визия. Обаче запознати с тези проекти, някои персони съумяха да представят подобни виждания във формата на романи. Такъв е случаят с Олдъс Хъксли, чийто роман “Най-добрият от световете” излезе през 1931 г. (У на романът носи името "Прекрасният нов свят" и бе публикуван в поредицата "Галактика" през 80-те години, б.р.).
    Споменавайки за един свят, обединен върху противоположните морални принципи, авторът описва световна държава, чийто девиз все повече и повече напомня за нашия свят: “Общност, идентичност, стабилност”. Политически обединен, този свят се подразделя на десет световни администрации, напомнящи странно седемте регионални секции, предвидени от Световната харта за местното самоуправление. Една от тези десет световни администрации се ръководи от Мустафа Мение.
    Глобалисткият аспект е резюмиран съвършено от Хъксли, който представя един безотечествен ръководител, носещ арабско име, прибавено към едно типично френско име.
    Паралелно с това може да се отбележи, че френският закон, позволяващ от 1 януари 2005 г. новороденото да има по избор името на баща си или на майка си, или и двете едновременно, отваря пътя на патронимичните (по баща, б.р.) неопределености, изцяло лишени от корени.
    Всичко това е много полезно за формирането на глобален свободен пазар от потребители, откъснати от националната архитектоника.
    Както може да се констатира, тези произведения, които са чиста измислица, приемат очертания, които все повече напомнят за нашия днешен свят.
    Неотдавна, на 13 януари 2005 г. в ЕП бе постигнат обрат: парламентът наистина гласува резолюция, посветена на трансатлантическите отношения. Тя е вдъхновена от известния документ на ТРN - “Стратегия за засилване на трансатлантическото партньорство” (от 4 декември 2003 г.).
    Позовавайки се на трансатлантическата декларация от 1990 г., на новия трансатлантически дневен ред от 1995 г. и на необходимостта той да се ревизира, за да се отчетат новите модалности, ЕП напомня, че трябва “да се установи една трансатлантическа общност на действие за сътрудничество срещу регионалните и световните предизвикателства”. Оформянето на една инициатива за мир в Близкия изток, преследването на световната сигурност и един нов порив, позволяваy, укрепването на икономическото партньорство - това трябва да бъдат трите оси, които очертават образа на трансатлантическата връзка.
    Накрая ЕП добавя елемент, който е едно категорично осъждане на принципа за “европейската сила”: “Европейският парламент смята, че гореспоменатите инициативи би трябвало до декември 2005 г. да се излеят в едно споразумение между трансатлантическите партньори, целящо да разкрие новия трансатлантически дневен ред от 1995 г., като го замени с един договор за трансатлантическо партньорство, който да заработи от 2007 г. Европейският парламент смята, че трансатлантическият диалог на законодателите трябва да приеме окончателното си измерение, че трябва незабавно да се създаде система за бързо предупреждение между двете страни; че съществуващият междупарламентарен обмен трябва постепенно да се трансформира фактически в една Трансатлантическа Асамблея.
    Европейският парламент възлага на своя председател да представи настоящата резолюция пред Съвета (на Европа), на Комисията (Европейската комисия), на парламентаристите от държавите-членки, както и на президента и Конгреса на САЩ.”
    Ако успее, тази Трансатлантическа Асамблея ше бъде трамплинът на обединения глобализъм.
    В своята книга “Истинският избор” Збигнев Бжежински припомня идеята за едно световно правителство, което не е “надеждна перспектива за още няколко поколения”.
    Този принц на глобализма знае, че са необходими междинни етапи, затова изтъква принципа за една “световна общност на споделени интереси”, в която САШ ще е водещата фигура.
    Тази съвременна версия на Съюза от Делос (Съюзът на Делос е първият Атински морски съюз от времето на гръко-персийските войни в древността и неговият Съвет заседавал на егейския остров Делос, който се намира в центъра на архипелага Цикладски острови) е изразена у Бжежински с една формула. На нея определено не й липсва черен хумор: “хегемония на кооптирането”.
    Във всеки случай глобалисткият идеал, представен преди близо век под формата на един “администратор” започна да се пъчи и навири нос...

    Нагоре
    Съдържание на броя