"Нова Зора" - брой 20 - 17 май 2005 г.

Трагедията на поета
Добри ЖЕЛЕВ
доктор по история

Поетът Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15 януари 1895 г. в град Раднево. Родителите му напускат скоро този град. Брат му - Борис Милев Касабов, е роден на 13 септември 1896 г. в Чирпан.
Гео участва в Първата световна война като офицер, подпоручик, с 2-ра рота от 34-и Троянски полк.
На 28 април 1917 г. в боя с англо-френски части на Дойранския фронт, в местността “Кола тепе”, той е ранен тежко в главата от парче артилерийски снаряд. Раната била ужасна. Част от черепа, дясната вежда и окото, ябълката и малко от носа били отнесени. Доктор Гредетски, когато го прегледал, видял как в тази област мозъкът пулсира в открита рана.
Гео дошъл в съзнание едва след седмица. Положението му било безнадеждно. В резултат на огромната грижа на лекарите, той е спасен и изпратен за лечение в Александровската болница в София. Въпреки тежката рана, поетът запазил самообладание и се държал мъжествено.

През февруари 1918 г. заминава за Германия, за да се подложи на пластична операция и да заличи раните по лицето си. Там изтърпява 14 операции. Опериран е от холандски лекар - голям специалист по пластиката.
На 21 август 1918 г. Гео пише до близките си, че са му направили голямата операция. Срязали гърдите му, взели хрущял от плаващото ребро, който сложили на веждата. Той бил на легло и не можел да се движи. Всяко движение му причинявало ужасни болки. Той вече нямал търпение да стои в болницата заради красотата си. Пуснал черната си коса над дясното око, за да закрива раната.
Гео до края на живота си по този начин закрива тежката рана.
От Германия се завръща с изкуствено дясно око, което не било много удобно. Раната непрекъснато гнояла, всяка сутрин от нея изтичала по капка гной. След известно време той заменил изкуственото око с по-малко и по-удобно.
В епохата, в която живее Гео Милев, стават колосални обществени събития. Той преживява Балканската и Междусъюзническата война, последвани от Първата световна война.
Двадесетте години на 20 век се характеризират с огромни социални трусове. Революциите в Русия, Германия и Унгария дават сериозно отражение върху поета. Той вижда как се рушат основите на стария свят и се преоценяват традиционни ценности.
При тази обстановка естествено е експанзивният и темпераментен поет да не иска повече да стои в болничното легло.
В сложна вътрешна и международна обстановка идва 9-юнският военно-фашистки преврат през 1923 г. и последвалите го юнско и септемврийско въстания.
В анализа на тези събития поетът еднакво съчетава новаторството в европейската литературна тенденция и социалното преосмисляне на събитията в България.
Гео Милев е поет с широки възгледи и художествени търсения. Той е еднакво силен както в поезията, така и в публицистиката. Издава списание “Везни” и редактира списание “Пламък”, в което отпечатва своята поема “Септември”. Тази поема разтърсва целия управленчески елит. От поемата е силно разтревожен и цар Борис III.
След публикуването на поемата “Септември”, през 1924 г., полицията завежда дело против Гео Милев. Делото се гледа на 14 май 1925 г. и той е осъден на един месец затвор.
На 15 май сутринта Гео е арестуван и отведен в Дирекция на полицията. Същия ден съпругата му Милица и сестра му обикалят Дирекцията и го виждат през прозореца в една от килиите на 3-и етаж. Вижда ги и и им посочва откъде да влязат в Дирекцията. Те установяват връзка с директора на полицията Владимир Начев. Начев обещал да провери как стои въпроса с арестуването на поета и да им съобщи резултата, но повече данни от него те не получават.
На 15 май 1925 г. Начев е заменен от полковник Иван Ковачев - дотогава управител на Русенска област, който е назначен за директор на създаващата се нова Дирекция на полицията по австрийски образец.
Съпругата на Гео Милев чрез свои близки установява връзка с Ковачев и подават молба с искане мярката за задържане под стража да се замени с мярка за неотклонение. Ковачев сложил резолюция върху молбата “Да се повика лицето” и ги изпратил в друга стая при един от следователите. Следователят започнал да търси в килиите човек с име Гео Милев, но се оказало, че той вече не е там.
После Милица отива при прокурора Генков, който бил познат на семейството. Прокурорът наредил да се извърши проверка в Дирекция на полицията, но поетът не бил намерен в килиите.
На 15 май Гео Милев бил в една килия с Фридман, но в тази килия той не преспал.
Братът на Гео Милев - Борис Милев Касабов, по това време бил секретар на Старозагорския областен управител Ставри Андреев. На 15 май 1925 г. той получил телеграма от снаха си да тръгне веднага за София, без да му съобщава защо. Касабов, като знаел, че по това време изчезвали хора, помолил Андреев да се обади на директора на полицията Начев и да му уреди среща с него, за да разбере какво е положението на брат му.
Андреев на 15 май говорил с Начев и той потвърдил, че Гео Милев се намира в Дирекцията на полицията и че няма нищо опасно за живота му.
На 16 май сутринта Касабов пристига в София и отива направо в дома на Начев. Те се познавали отпреди, защото служили в един полк като офицери. Тогава Начев му отговорил, че брат му не е и никога не е бил при тях. Касабов възразил и му съобщил какво е казал Андреев. Начев отрекъл разговора си с Андреев. Той обещал да провери каква е съдбата на поета и на следващия ден да му съобщи.
На 17 май Касабов отново не получил отговор от Начев. Срещата става в Дирекцията на полицията. Начев го приел в кабинета си и му казал, че трябва да се предполага най-лошото. Вероятно брат му бил взет от неотговорни хора. След кратки спречквания между двамата Касабов съобщил на Начев, че той повече не може да остане като секретар на областния управител. Начев го посъветвал да не върши глупости и да се върне на мястото си.
От Начев Касабов отива при Кочо Стоянов, с когото също служили в един полк. Стоянов го приел и го поканил да седне, попитал защо е пристигнал в София. Касабов му съобщил, че идва да търси брат си - писателя Гео Милев. Кочо Стоянов учудено запитал: ”Ама Гео Милев твой брат ли е?”.
От израза на лицето му и въпроса, който задал Кочо, Касабов разбрал, че знае съдбата на брат му и дори че той е наредил да го убият.
Касабов се просълзил. Тогава Кочо Стоянов започнал да повтаря: “По този въпрос аз нищо не знам. Нищо не знам.”
От документите, които прегледах, всички данни показват, че поетът Гео Милев е убит на 15 май 1925 г. вечерта. В процеса против генерал Иван Вълков и неговите сътрудници, състоял се през 1954 г., експертна комисия установява, че поетът Гео Милев е удушен и после ударен с твърд предмет по главата. Черепът му бил разбит.
Гео Милев е умъртвен заедно с голяма група антифашисти. Само в Илиенския форт в София са намерени черепите и костите на 87 души. Там са намерени и трупове без глави. Труповете били хвърлени в безпорядък, по очи или по гръб. Първо са били избивани, а после пренасяни в чували. Следите по труповете показват, че са били избивани по най-жесток начин - с удар от нож или сабя, със забиване на пирони в главата, с удар от твърди предмети. Намерени са строшени черепи, долни челюсти. На някои трупове челната кост била напълно разтрошена.
Безспорно е установено, че череп номер 17 е на поета Гео Милев. Той се намирал най-отдолу на ямата. Това също показва, че той е един от първите убити. Така загива големият поет Гео Милев.

Нагоре
Съдържание на броя