"Нова Зора" - брой 20 - 17 май 2005 г.

Премиерът... в едно интервю
Проф. Трайко ПЕТКОВ

Колко ли българи са прочели интервюто на главния редактор на в. “Труд” Тошо Тошев (бр. 19, 20 и 21 април) с премиера Сакскобурготски и са се замислили що за птица всъщност е интервюираният?!
Прочетох го с интерес - за да преценя отново мнението си за тази долетяла от Мадрид птица, омаяла част от народа ни и пленяваща го непрекъснато с надеждата “ще му дойде времето!”
Не съм нито обикновен, нито социален психолог, за да правя психоанализа. За разлика от птицата, която буквално си признава, че не е специалист всъщност по нищо, аз си зная специалността - количествена (математическа) теория на системи. И специалността ми е преценявана от петдесет випуска инженери, били мои студенти. Очаквах да се появят коментари за интервюто, взето от главния редактор на вестника с най-голям тираж у нас. Не прочетох и не чух такива (може би съм ги пропуснал). А именно анализът на отговорите на интервюирания най-добре би показал какъв човек стои начело на управлението на държавата ни и какво може да се очаква и по-нататък от него.
Главният редактор на “Труд” заслужава похвала за подбраните и зададени въпроси. Също така и за леките намекващи коментарии, дадени като илюстрация за атмосферата на интервюто. Очаквам, че от него (Т. Тошев) ще последва и по-подробен, и по-задълбочен анализ на отговорите. Но това ще стане навярно в нова книга от поредицата му. А е много необходимо именно сега да бъдат казани някои неща.
За мен отговорите като дадени от премиер на европейска демократична държава (република) са направо удивително показателни. Те характеризират далият ги като човек, за който що-годе образованите хора имат едно определително наименование - хахо! (казвам това, колкото и да не ми се иска!). Това е човек, който не само не усеща какъв излиза пред очите на хората (особено на мислещите от тях), но даже си въобразява, че се представя едва ли не блестящо.
Много от досегашните му прояви (изказвания), но особено сегашните му отговори в интервюто, го характеризират именно по определения от мен начин. Почти всички медии вече си “правят гаргара” с лафа му “като му дойде времето!”, а този лаф е дежурен в устата му. Всички се майтапят на тема “премиерът не каза нищо, но добре го каза”, а той продължава по същия начин. Не изпитва никакво неудобство, че бяга от отговорни “благовидни” предлози, представящи го (явно в собственото му въображение) като спокоен, учтив, толерантен, дълбокомислещ, незлоблив, морален и т.в. А той явно просто не може да формира и формулира отговори. Вече е досаден с хвалбите си за собственото си и на синовете си възпитание в отговорност и морал. Уж стремейки се да покаже скромност и уважително отношение, той почти не изказва собствено мнение по най-важни за обществото проблеми. Оправдава се, че не иска да се намесва по въпроси, по които не е специалист. И така достига до признанието, че всъщност няма нещо, по което да е специалист. При това и не се притеснява. Явно иска да ни каже, че е специалист по това да бъде “Негово Величество Царят”. Може ли той и царедворците му да посочат един премиер в Европа, който да се държи по този начин?
А това мен всъщност хич не ме учудва. Не зная колко души от народа ни (и от неговите “интелектуалци”) са прочели книгата “Безсъници” на световноизвестния учен, специалист по философия на историята Стефан Попов (българин, дипломат на бащата на Симеон, заварен от края на войната в чужбина и останал там). Той е бил за известно време възпитател на малкия Симеон (по предложение на намиращия се също в емиграция бивш министър-председател при Борис III Кьосеиванов и покана на царица Йоанна). Стефан Попов съобщава интересни неща за възпитанието на Симеончо. Когато царицата попитала Ст. Попов от какви принципи се ръководи при възпитаването на Симеончо и Попов отговорил, че се старае да го научи как да постъпва при всеки конкретен случай, който може да възникне пред него, майката заявила: “Не, не това е най-важното; той трябва да бъде научен да дава заповеди и понякога да изпълнява такива!” Когато възпитателят казал на майката, че тъй като в бъдеще светът явно ще бъде ръководен от англосаксонци, тя трябва да прати Симеон да се учи там, където те пращат своите синове, за да се подготвят да управляват (в колеж от типа на Итън), тя заявила: “Не обичам англосаксонците!”. И го пратила в несериозиен колеж. И какво ще ни учудва сега държанието на нашия премиер - той просто няма съвременно обучение, още по-малко за политик. Всъщност в интервюто той сам заявява, че политиката е наука и едва ли не си признава, че не знае тази наука. Тъй като използва и фразата “всяка жаба да си знае гьола” (всъщност по съвсем неподходящ повод), естествено е да бъде попитан кой е неговият гьол (навярно царски дворец). Не усеща как прозвучава фразата му “вярвам в призвания, а не в желания” - той явно е разчитал на царското си призвание и не е проявявал особено желание да се образова.
Досадни са и приказките за готовността му да се вслушва във всеки. Чудно е как може един лидер на политическа партия и премиер на държавата да заявява: “Аз не коментирам характера на други хора, още повече на моите сътрудници”. Това се обявява не в стеснен смисъл (”пред медии”, “открито пред обществото”), а като принцип. Е, какъв лидер е тогава и как подбира сътрудниците си? Тогава сред тях могат да се окажат и още по-корумпирани и безочливи типове, психически по-обременени от редица от сегашните. А той всъщност далеч не е толкова учтив и незлоблив, какъвто се представя. Какво означава приказката му, че българинът трябва да си смени чипа?! Тази приказка говори и за невежество. Чипът като елемент (хардуер) на компютъра съответства на гена на човека. Симеон иска народът ни да си смени гена. Това даже и да е възможно, е много бавно. Поведението на чипа се определя от програмата (софтуера) на компютъра. Съответно поведението на гена в значителна степен се определя от възпитание и управление. Премиерът и тайфата му нито могат да възпитават, нито да управляват. Интересно е на премиера да се зададе въпросът какъв специфичен чип има като е “роден като княз?”. Той безцеремонно обвинява Тошев, че “страда от комплекси”, когато последният съвсем основателно дава тълкувание на обръщението “Ваше Величество”. Абсолютно безцеремонно и безочливо е възклицанието му: “Пази, Боже! Ле-ле-ле, Господи! Това вече е такава салата, че... Не е истина!” при съобщаване от Тошев мнението на юристите за имотите.
Смешно звучат приказките за изгнаничество, цинично е допълнението, че все пак не е било каторжничество. Също така приказките, че той и децата му са българи (интересно откъде у всички тях е дошло българското самосъзнание, за кръвта да не говорим). Като оплакване на невинно селско момче звучат думите: “Какво съм направил на някои хора, с какво им преча?” Окрадените от всички нас имоти, Симеоне, неуважението към народа ни, прикривано с хаховщина, Симеоне, това, че си издънка на донесла много страдания на народа ни династия, с която ти явно се гордееш, Симеоне, ето това си направил не на някои, а на много хора.
Изобщо - интервюто показва едно смехотворно (но и трагично) състояние на “премиер на република”, който трябва да управлява.
Всичко това, изглежда, не се усеща от Сакскобурготски. Мисля, че обяснението е почти елементарно.
На него явно дълбоко му е втълпено какъв любим на народа цар е бил баща му. Не желая да оспорвам това. Баща му успяваше да се представи като “добър цар” на простия ни, състоящ се над осемдесет процента селяни народ (и родителите ми, с които се гордея, и аз като дете и юноша бях от този селски народд!). Това той постигаше с каране на локомотиви, с шарене из народа и стискане ръце на бабички.
В същото време подписваше смъртни присъди на успелите с много труд да изучат децата на този селски народ (между тях бяха няколко мои съученици). И Сакскобурготски мисли, че този народ е същият, това явно му внушават полуграмотните подлеци около него. Но народът ни не е същият. Комунистите допуснаха и неправди, и жестокости (далеч по-малко от царистите), на моменти също не уважаваха достатъчно народа ни, но му осигуриха приличен живот и го образоваха.
Аз съм образовал стотици блестящи инженери, създали мощна индустрия и наука, доказали се категорично и там, откъдето дойде Симеон. Голяма част от тях далеч превъзхождат по интелект и квалификация, по способност за аналитично мислене и годност да ръководят, и Симеон, и некадърниците около него. И в очите на този образован и кадърен народ Симеон е вече смешен като премиер.
Но той сега е премиер по волята на народа ни, която воля аз дълбоко уважавам. Но тази “воля” се появи в резултат на дълбоко отчаяние от състоянието, в което народът ни беше докаран от други дълбоко корумпирани подлеци (писал съм достатъчно за тях). Сега Симеон и обкръжението му се опитват упорито да спечелят тази “воля”, пръскайки с широка ръка награбеното от всички нас.
Дано народът ни да помисли добре!

Нагоре
Съдържание на броя