"Нова Зора" - брой 20 - 17 май 2005 г.

Управлението на либералния алианс: Като пред края на света
Петко ПЕТКОВ

Непукизмът на царските хора един месец преди изборите е доказателство, че и те не вярват в изборната си победа.
Либералният алианс се е споминал дори в съзнанието на неговите основатели, но това не им пречи да поживеят като за последно на държавна издръжка.

В края на мандата на правителството СКГ основният принцип, от който се ръководят министрите и техните заместници, е “След нас и потоп!”. Нещо добре познато на българското политическо тържище.
Уж рейтингът на НДСВ и на неговия лидер, премиера Сакскобургготски, се покачва непрекъснато, уж той е най-харесваният за премиер, уж всички се натискат да се коалират с “жълтите”, пък управляващите останки от “либералния алианс” се спасяват поединично, отмъквайки последните трохи от държавната баница. Защото усещат, види се, че ще гледат властта през крив макарон, ако не и през решетки.
Обладани от предчувствието за наближаващата катастрофа в дясното и либералното политическо пространство, те са си запушили ушите за всякакви външни шумове. Например за искането на германската опозиция за нови преговори по повод европейското членство на България и Румъния.
В Германия лидерът на ХДС Ангела Меркел обвини правителството на Шрьодер в небрежно водене на преговорите за присъединяване на двете балкански страни към ЕС. Както и при предишното разширяване на ЕС, довело до наплив на евтина работна ръка в Германия. Тя настоя преговорите с България и Румъния да бъдат подновени, а правителственият говорител Бела Анда я успокои със седемгодишния преходен период, през който новоприетите страни няма да имат пълен достъп до пазара на труда в ЕС и Германия в частност. Разгеле.
Редица германски, френски и австрийски политици и медии критикуват анвантюризма в ЕС. Но докато във Франция лидерът на Националния фронт Льо Пен заяви на първомайския митинг пред Гран опера, че приемането на България и Румъния в ЕС, макар и нежелателно, е по-малкото зло, отколкото на Турция, лидерът на австрийската Партия на свободата Хайнц Кристиян Щрахер (“Дер Щандард” и др. издания) заяви, че страни като България и Румъния нямало какво да правят в ЕС още 20 години.
Защо тогава управниците ни се правят на умрели лисици пред такива явни заплахи за нашето членство в Евросъюза? Защото мислите им са заети с “по-прагматични” и важни (за политическото им бъдеще) въпроси като наближаващите избори.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева казва, че нямало нужда от специално министерство по тези въпроси. Правилно, и от министър няма нужда! Достатъчен е някой, който да казва “йес” и да знае да се подписва, за да приключат преговорите с ЕС успешно. За ЕС, не за България.
Министерството на външните работи продължава до последно линията на угодничество пред по-силния, представяйки като победа на “тихата” си дипломация откровените провали в преговорите, както и тези във връзка с мисията в Ирак, където на 3 май 2005 г. паднаха убити още двама българи - редник Преслав Стоянов и младши сержант Валентин Донев. (Така жертвите ни в Ирак достигнаха цифрата 16 души - 10 военослужащи, трима шофьори на ТИР и трима летци на “Хели еър”, това е дори повече като процент жертви, отколкото са загубите на Големия брат). Да не забравяме и делото срещу нашите медици в Либия, които не видяха ни справедливост, ни свобода и при това правителство.
Но в своята сервилност към Запада (САЩ и ЕС) ведомството на Соломон Паси не познава предел. Стигна се дотам, че да тълкува дори Виенската конвенция както дяволът чете Евангелието. В лицето на своя говорител Гергана Грънчарова МВнР оневини МВР за незаконния арест на сръбския полковник Чедомир Бранкович. Той, за чест на българското правосъдие, бе освободен от СГС, а на 3 май решението на СГС бе потвърдено и от Софийски апелативен съд (САС). Оказва се, че когато г-жа Грънчарова твърдеше, че Виенската конвенция за имунитета не се отнасяла за други, освен за дипломатически представители (и то ако не са извършили престъпленията, в които е обвинен Бранкович), тя просто е лъгала. Отделен е въпросът дали това е било по поръчение на Паси или от некомпетентност.
Решението на САС бе една плесница и за самозабравилия се главен секретар на МВР Бойко Борисов, както и за министър Георги Петканов. Те двамата, доста непохватно се опитаха да си направят пиар-кампания, та белким си вдигнат рейтинга преди изборите. Ако имаха капка доблест, би трябвало да си подадат оставките, а не да мъдруват как да участват в избирателната кампания на НДСВ “без откъсване от производството”. Перспективата да бъдат заместени от хора, назначени от президента, ги тревожи: току-виж при изпълняващите длъжността престъпността намалее и се окаже, че отсъствието на двамата от МВР (поради предизборен отпуск) има дори положителен ефект. Ще им останат само разходките по села и градове за сметка на данъкоплатците. Но това е бял кахър.
Някои журналисти нарекоха тези маневри в МВР “царски цирк”, обаче това е обида за цирка, не за въпросните политици. Някога софиянци наричаха пространството между Профсъюзния дом, Държавния цирк и Министерството на земеделието “Трите цирка”. Но не посмяха да включат и МВР. Сега циркът отиде и там.
Не само в МВР кипи клоунада. В Министерството на културата и туризма министър Чилова набляга главно на туризма. Наскоро прекръсти Музикалния театър “Стефан Македонски” на Стефан Софиянски и заяви, че “сърцето й било на Царевец”. Къде й е акълът, не каза...
В Министерството на енергетиката друг “турист”, Миро Севлиевски, погреба успешно и безвъзвратно 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Ако имаше още време, щеше да погребе и останалите, но след като “Новото време” не го пожелаха за коалиционен партньор нито от НДСВ, нито от ДПС, със сигурност Миро Севлиевски няма и да е министър в следващия кабинет. Имала някакъв късмет все пак нашата енергетика.
За “успехите” на министрите Василев и Церовски едва ли си струва да се говори. Тук и боговете мълчат. Доказва го приватизацията на БТК и концесията за автомагистрала “Тракия”. И още доста други "златни кокошчици", предвидени за евроатлантически курбан.
Що се отнася до екологията, последното постижение на г-жа Долорес Арсенова бе великденска поздравителна картичка с няколкото жълти яйца около синьото яйце на ЕС. И с цитати от Свети Франциск от Асизи... Тя сигурно не знае, че си имаме православни светии...
Обаче Министерството на здравеопазването удари всички в земята. През април ведомството на министъра-мениджър Славчо Богоев изпрати на деветдневен семинар в Дубай (ОАЕ) четири служителки от правния и счетоводния отдел. Там те изучаваха българските данъчни закони, наставлявани от софийски лектори! Фирмите, които предлагаха обучението, също бяха български: НКЦ “Решение” и ИК “Труд и право”. Казват, че командированите в Дубай са получили по 1650 лв. за участието, плюс почивката, плюс по 100 лева на ден за обяд (виж и в. "Сега" от 3 май).
НЗОК се готви да командирова в Австрия десет свои служители, които да се обучават по генерален мениджмънт за административни ръководители с командировъчни от по 4500 евро. Само че лекторите щели да са австрийци, а разходите по обучението щели да си разделят България и Австрия. НЗОК щяла да плати “само” по 2000 лева на човек за самото обучение. Хей, живот, здравей, здравей!..
На времето от ОДС ходеха до Лаго ди Комо в Италия за “сплотяване на колектива”, а днес жълтите блюстители на нашите здравни и други осигуровки ходят на квалификация в Дубай и Австрия. Опознай родината от чужбина, за да я обикнеш, това ще да е девизът им.
Иначе у нас изборите надвисват със страшна сила, а изходът от тях е ясен, колкото всичко казано от премиера СКГ на български език. Сигурно е едно: 17 юни 2001 г. няма да се повтори на 25 юни 2005 г. Дори ДПС на Доган не е съвсем сигурно, макар първо да се регистрира в ЦИК за участие в изборите. Защото Осман Октай, Гюнер Тахир, Иван Костов и Надка Михайлова ловуват предизборно сред българските изселници в Турция. Макар че къде е да си бил майор от ДС като Сокола, къде е да си бил обикновен доносник.
Огромна е вероятността другата съставка на Либералния алианс, файтонната партийка “Новото време” на Севлиевски-Кошлуков, да остане извън 40-ото НС.
Много избиратели ще бъдат доволни да видят извън парламента и цялата десница, но има и други, които заслужават шамара на избирателя. На 3 май Сергей Станишев обяви, че формирането на Коалиция за България е завършило и лидерите на “присъдружните” партии в нея се подписали под споразумението. Само Петър Агов обяви, че става независим депутат: поради несъгласие с подреждането на коалиционните листи. След изборите ще има и други недоволни, не само в Коалиция за България. Може и ренегатът Камов да писне, макар да е водач на листа в Добрич.
Това съвсем не значи, че в 40-ото НС ще липсват политически негодници. Нали точно такива приеха имуществения ценз, с непосилните депозити за участниците в изборите (40 000 лв. за коалиции, 20 000 лв. за партии и 5000 лв. за независими депутати).
“Негово Величество” няма да се кандидатира за депутат. Вероятно, за да не стане обект на компромати по темата “доносници на ДС”. Сигурно много кандидати за славата и властта ще си ближат раните след изборите, но парите лекуват.
Честните у нас нямат пари за избори, а богатите нямат чест! Същинска демократична плутокрация, макар и с европейски привкус. Пир преди свършека на света. За много от героите на новото време шамарът на изборите ще е повече от заслужен. Това е единственият начин да поумнеят, да станат по-скромни и по-малко нахални. Поне!

Нагоре
Съдържание на броя