"Нова Зора" - брой 20 - 17 май 2005 г.

Ратификацията
Станислав СТАНИЛОВ

Парламентът тържествено ратифицира Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Компрадорската ни политическа “класа” във властта, под звъна на шампанското тържествено отвори пред българите поредната врата на позора. На тържествената ратификация отсъстваше Ахмед Доган, може би заради спомена от времето, когато поучаваше българите, че пътят за Европа минава през Босфора...
Все едно и без него, и без Емил Кошлуков падението придоби необикновени размери - само трима не гласуваха... "за".
Против НАТО обаче сякаш бяха малко повече! И това е симптом, но не в посоката на единството, която прокламира Симеон - а в обратната. Тази, в която от българския политически хоризонт безвъзвратно се стопяват хората на честта. Защото гласуването не е дали всъщност българите да влязат в Европейския съюз, или да не влязат. Това се определя с референдум, който така и не се състоя.
Гласуването бе за ратификация на този договор, изработен и приет на тъмно. Така се подмени разбирането на проблема за членството на България в Европейския съюз.

През годините на преговори "Нова Зора" постоянно напомняше на българите за престъпното договаряне на тъмно - управляващите фиксираха само скоростта на затварянето на главите. Всички опити на различни представители на българските икономически среди от селското стопанство и индустрията да предизвикат защита на своите интереси, се оказаха напразни. Властта отказа да чуе народа си.
Всъщност, чуваемостта у нас от години съществува само на думи. Тук ще припомним, че още в началото на "промените" демократичната опозиция обвини народ, че бил прост и тъп, защото не гласувал за нея. Тогава стана нужда покойният Светослав Лучников лично да се обърне, в тогавашния в. “Демокрация”, към циниците с един незабравим призив: “Не плюйте народа си, може да ви потрябва...”
Отляво не говорят такива работи, но мълчешката ги вършат. Когато трябва да се вземат съдбоносни решения, свързани с пътя на българския народ през историята, и отлявоу и отдясно гласуват еднакво. Никой не пита народа. За петнадесет години “демокрация” в България не бе проведен нито един референдум. Така бе нарушена Конституцията на страната, предвиждаща допитване до народа при всяка решаваща стъпка във външната и вътрешната политика.
Стигна се до чудовищен позор - събраните 500 000 подписа за референдума за 3 и 4 реактор на АЕЦ "Козлодуй" бяха “загубени” не къде да е, а в Народното събрание.
Цялата политическа практика на елита сочи един изключителен цинизъм. А елементарната му философия се изразява в разбирането, че народът е стадо. Пряко и ясно такава формула никой не предлага, но нейното отражение съществува в маргиналното пространство.
Различни по възможности и значение медии непрекъснато предоставят време и място на параноици, за да дават оценки на българското общество. “Този народ това, този народ онова...” Стига се до “откровения” като тези на режисьора на театрални водевили Теди Москов. Той заяви в прав текст, че българите са помияри. “Българите”, значи всички българи, включително и той, обаче.
Няма съмнение, че става въпрос за маниакална идея. Според нея богоизбраният елит трябва да води стадото в посока към светлото му бъдеще. А посоката това стадо просто не можело да разбере поради глупост.
“Воденето” е съпроводено от пълнене на джобовете на този същия “елит”, на неговите и на господарите му. За сметка на девет смъкнати от гърба на самото стадото кожи.
Прекрасни и вече класически примери тук са продажбата на БГА “Балкан”, затварянето на 3 и 4 реактор в АЕЦ “Козлодуй”, продажбата на БТК, на енергоразпределителните дружества, на третия мобилен оператор и още много други. След тях идва дълъг и предълъг списък с подобни, неразбрани от народа деяния на избраниците му.
“Раздържавяването” бе рекламирано като панацея. И никой не посочи как се стигна до необяснимия парадокс, в който български държавни предприятия се продават на гръцки или турски държавни компании, например.
Излиза, че основната цел е да се "раздържави българската държава", не промишлеността. Цялата тази “стратегия” може да се поеме от един съвършено откровен термин и той се нарича продажност. Продажност на всички равнища, необозрима с просто око от народа, продажност с много лица, най- отблъскващото от които е корумпирането на самия народ от политическата класа.
Навремето "Нова Зора" отпечата един неособено обширен материал, озаглавен “Невъзможният наш живот или голямата далавера”. “Одалаверяването” е най-голямото ни нещастие и го дължим единствено и изключително на онези, които днес пият шампанско по случай поредното продаване на Отечеството и едновременно ни призовават да се явим пред урните и да им предоставим още по-големи възможности да ни грабят.
Затваря се порочният кръг, в който почтените хора наистина трудно се забелязват.
Коментарите на елита около ратификацията са коментари на политическото противоборство. Принципни противоречия няма - всички са за влизането на България в Европейския съюз, всички са за безусловното приемане на условията на Европейския съюз и безусловно изпълнение на изискванията към България. Никой не обръща внимание на разликата между условия и изисквания.
Условията са рамките на общите за всички стандарти. А изискванията са претенциите на различните икономически корпорации за осигуряване на нови печалби. Тези претенции се изразиха най-вече в квотите за различните производства. Например производството на захар трябва да бъде на равнището на една трета от потреблението в страната. Останалото ще се внася от западноевропейските страни, и е без значение, че България има мощности за няколко пъти по-голямо производство.
Българите, които утре отиват пред урните, нямат представа, че в договора са удовлетворени близо 90% от тези претенции, почти без съпротива.
В изказванията на някои по-невинни или по-нагли депутати се промъква дори признание за реалността на договора.
Соломон Паси каза, че ни чака работа, пот и сълзи, Надежда Михайлова, че ни предстоят огромни усилия, Борислав Цеков, че цената ще се плаща от всички граждани и т. н.
Това напомня обещанието на Иван Костов след спечелването на парламентарните избори от СДС: “Не ви обещавам нищо освен пот, кръв и сълзи!…”
И си изпълни обещанието, което означаваше за едни - пот, кръв и сълзи, а за други - пълни джобове. Сега изглежда всичко започва отново.
Този път се надяваме българите да прозрат елементарната истина. Въпросът не е в Европейския съюз, а в самите нас. Трябва да разгоним отвратителните циници от всички власти на държавата, защото в противен случай наистина ни чакат пот, кръв и сълзи. Безкрай. Трябва да изберем други, чиято основна платформа е да не крадат и разпродават Отечеството. Трябва да завъртим колелото на историята си в друга посока, тази в която най-важни са интересите на българите, а после на Европа, Америка.

Нагоре
Съдържание на броя